Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: не са забелязани
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Константин Стоичков 04. 08. 2006 Година: 1 Източник: Константин Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. “Ямата в полето”, с. Миланово, Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон, дължина (6. 9 м), денивелация (-9. 10 м)
Местонахождение и достъп: Входът на пещерата се разкрива в прясно пропадане в полето на около 700 м югоизточно от село Миланово. За да се достигне до нея най-бързо се тръгва по черен път в посока селското гробище. На около 150 – 200 м преди гробището се отделя път в северна посока. Той постепенно се изкачва по възвишението, като на около 150-200 м пътят прави завой на северозапад покрай овощни дървета. Входът се разкрива в нивата на около 160 м югоизточно от завоя (азимут 120 града). Отвора се разкрива в пропадане, запушено с клони. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Описание: Отворът се разкрива насред полето в прясно пропадне. Той има приблизително кръгла форма с размери 3 x 3 м . Следва отвесно спускане от 4 м. стените са изцяло от пръст и камъни. Дъното е тясно и представлява наклонена площадка. В западната му част в скалата се забелязва малък отвор с пещерообразна форма и размери 0. 80 x 0. 70 м. Oт отвора следва силно наклонена галерия, която отвежда в уширение с блокаж. Подът и на места таванът са покрити с нестабилни камъни. След уширението се попада на сипей, дълбок около 2. 5 м. Дъното на сипея е полузарито с камъни, като представлява тясна пукнатина. На 05. 10. 2002 г. при проучването на пещерата е установено, че от дъното на пропадането води началото си малък поток, който влиза и мокри стените и пода на пещерата. Тя е образувана в силно излужени пясъчници (тънък слой), които лежат върху мощен слой варовици. В района се забелязват още няколко пропадания и запушени отвори. История на проучването: Сведения за нея са получени от местни хора от с. Миланово. Открита и проверена от А. Жалов, М. Стоименова и К. Стоичков, ПК “Хеликтит“ София на 11. 11. 2001г. Картирана и изследвана от К. Стоичков ПК “Хеликтит” и П. Димитров ПК “Витоша” София на 05. 10 2002 г.
Да се внимава!!!! Има вероятност от срутване и пропадане на нестабилното дъно. Пещерата е най-вероятно свързана с намиращата се в близост Семова яма, която е със значителна дълбочина.
Описание на достъпа
Константин Стоичков 04. 08. 2006 Година: 1 Източник: Константин Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. “Ямата в полето”, с. Миланово, Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон, дължина (6. 9 м), денивелация (-9. 10 м)
Местонахождение и достъп: Входът на пещерата се разкрива в прясно пропадане в полето на около 700 м югоизточно от село Миланово. За да се достигне до нея най-бързо се тръгва по черен път в посока селското гробище. На около 150 – 200 м преди гробището се отделя път в северна посока. Той постепенно се изкачва по възвишението, като на около 150-200 м пътят прави завой на северозапад покрай овощни дървета. Входът се разкрива в нивата на около 160 м югоизточно от завоя (азимут 120 града). Отвора се разкрива в пропадане, запушено с клони. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Описание: Отворът се разкрива насред полето в прясно пропадне. Той има приблизително кръгла форма с размери 3 x 3 м . Следва отвесно спускане от 4 м. стените са изцяло от пръст и камъни. Дъното е тясно и представлява наклонена площадка. В западната му част в скалата се забелязва малък отвор с пещерообразна форма и размери 0. 80 x 0. 70 м. Oт отвора следва силно наклонена галерия, която отвежда в уширение с блокаж. Подът и на места таванът са покрити с нестабилни камъни. След уширението се попада на сипей, дълбок около 2. 5 м. Дъното на сипея е полузарито с камъни, като представлява тясна пукнатина. На 05. 10. 2002 г. при проучването на пещерата е установено, че от дъното на пропадането води началото си малък поток, който влиза и мокри стените и пода на пещерата. Тя е образувана в силно излужени пясъчници (тънък слой), които лежат върху мощен слой варовици. В района се забелязват още няколко пропадания и запушени отвори. История на проучването: Сведения за нея са получени от местни хора от с. Миланово. Открита и проверена от А. Жалов, М. Стоименова и К. Стоичков, ПК “Хеликтит“ София на 11. 11. 2001г. Картирана и изследвана от К. Стоичков ПК “Хеликтит” и П. Димитров ПК “Витоша” София на 05. 10 2002 г.
Да се внимава!!!! Има вероятност от срутване и пропадане на нестабилното дъно. Пещерата е най-вероятно свързана с намиращата се в близост Семова яма, която е със значителна дълбочина.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Отворът се разкрива насред полето
Карта
