Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: По стените на пропастта гнездят малък брой птици
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
ЯМАТА
с. Горна Бела Речка, обл. Михайловградска рег.
№ 694
L= 71 м. d -55 м. Пропастната пещера „Ямата“ е разположена в землището на село Горна Бела Речка, обл. Михайловградска, в местността Вогачица“. Най-близкият изходен пункт е селото. От него се тръгва в североизточна посока азимут 75° по широк коларска път, проходим и за лека кола. Пътя с много завои се изкачва по югозападния склон на планината и след 8 км достига билото, където се намира голяма кошара от желязна полукръгла конструкция. От кошарата в югоизточна посока точно по билото върви по-тесен коларски път, който след 700 м излиза на голяма седловина заета от ливада. Тук в ляво от пътя се отбива по слабо очертана пътека, по която след 20 м се достига до входа на пропастта. Разтоянието от кошарата до пещерата е 700 м с азимут 122°. Входът на пропастта има неправилна правоъгълна форма с размери: дължина – 3, 10 м и ширина – 1, 30 м. „Ямата“ е неразклонена, суха пропастна пещера. Тя има много ясно изразен диаклазен характер. Пукнатината, по която е развита пещерата се следи много добре по цялата пропаст. От входа започва почти отвесна пропаст с денивелация – 48м. От дъното на пропастта след стръмен склон с дължина 9 м започва хоризонталната част на пещерата, която е с дължина 14 м и се състои от две малки зали. Общата дължина на пропастната пещера „Ямата“ е 71 м. Денивелацията от входа до най-ниската и същевременно крайна точка е 55 метра. Пещерата е развита в тъмносиви, среднослоисти варовици с елементи на залягане: простирание 140° и наклон 30° на югозапад. Геоложката им възраст е среден трас – аниз. В тектонско отношение скалите се отнасят към югозападното бедро на Згуриградската антиклинала. Основната система тектонски нарушения в района е с посока на разпространение 5°- 10° и наклон 6°на изток. Пещерата в своето развитие изцяло е следвала посочената система пукнатини. Пукнатината, по която тя е развита се следи по всички части на пещерата и най-добре по протежението на пропастта. Във всички части на пещерата геоложкия и литолотожки характер на скалите не се променя. Пода на пещерата под пропастта е покрит с камъни и глинесто-земна маса. В хоризонталната част на пода е покрит с камъни, а в най-крайните части – с образувания. Формата на напречните сечения на пропастта е предимно овална, като сеченията са разтеглени по посока на разпостранение на пукнатините. Формата на напречните сечения на хоризонталните части е предимно издължена във височина като резултат от диаклазния характер на пещерата. Пещерата е сравнително богата на вторични образувания. Наблюдават се сталактити, сталагмити и ребра. Всички образувания са действащи. Разположени са по свода, пода и стените главно в двете малки зали в хоризонталната част на пещерата. Стените на залите са покрити с дендрити. Образувания в по-малки количества се срещат и в пропастната част на пещерата. По стените на пропастта гнездят малък брой птици. Входът на пещерата е леснодостъпен и лесен за намиране. За проникването в пещерата е необходим инвентар за оборудването на 48 м отвесна пропаст. Пропастта е с набити клинове по системата на единичното въже. Проникването трае около час. Пещерата е много добре известна на местните жители. Водачи до нея могат да бъдат овчарите от близката кошара или местните жители, който често посещават района. 4. 06. 1988 година Картирал и описал: В. Георгиев ПК „Пъстринец“ към тур. дружеетво „Монтана“ – гр. Михайловград
Описание на достъпа
ЯМАТА
с. Горна Бела Речка, обл. Михайловградска
рег. № 694
L= 71 м. d -55 м.
Пропастната пещера „Ямата“ е разположена в землището на село Горна Бела Речка, обл. Михайловградска, в местността Вогачица“. Най-близкият изходен пункт е селото. От него се тръгва в североизточна посока азимут 75° по широк коларска път, проходим и за лека кола. Пътя с много завои се изкачва по югозападния склон на планината и след 8 км достига билото, където се намира голяма кошара от желязна полукръгла конструкция. От кошарата в югоизточна посока точно по билото върви по-тесен коларски път, който след 700 м излиза на голяма седловина заета от ливада. Тук в ляво от пътя се отбива по слабо очертана пътека, по която след 20 м се достига до входа на пропастта. Разтоянието от кошарата до пещерата е 700 м с азимут 122°. Входът на пропастта има неправилна правоъгълна форма с размери: дължина – 3, 10 м и ширина – 1, 30 м. „Ямата“ е неразклонена, суха пропастна пещера. Тя има много ясно изразен диаклазен характер. Пукнатината, по която е развита пещерата се следи много добре по цялата пропаст. От входа започва почти отвесна пропаст с денивелация – 48м. От дъното на пропастта след стръмен склон с дължина 9 м започва хоризонталната част на пещерата, която е с дължина 14 м и се състои от две малки зали. Общата дължина на пропастната пещера „Ямата“ е 71 м. Денивелацията от входа до най-ниската и същевременно крайна точка е 55 метра. Пещерата е развита в тъмносиви, среднослоисти варовици с елементи на залягане: простирание 140° и наклон 30° на югозапад. Геоложката им възраст е среден трас – аниз. В тектонско отношение скалите се отнасят към югозападното бедро на Згуриградската антиклинала. Основната система тектонски нарушения в района е с посока на разпространение 5°- 10° и наклон 6°на изток. Пещерата в своето развитие изцяло е следвала посочената система пукнатини. Пукнатината, по която тя е развита се следи по всички части на пещерата и най-добре по протежението на пропастта. Във всички части на пещерата геоложкия и литолотожки характер на скалите не се променя. Пода на пещерата под пропастта е покрит с камъни и глинесто-земна маса. В хоризонталната част на пода е покрит с камъни, а в най-крайните части – с образувания. Формата на напречните сечения на пропастта е предимно овална, като сеченията са разтеглени по посока на разпостранение на пукнатините. Формата на напречните сечения на хоризонталните части е предимно издължена във височина като резултат от диаклазния характер на пещерата. Пещерата е сравнително богата на вторични образувания. Наблюдават се сталактити, сталагмити и ребра. Всички образувания са действащи. Разположени са по свода, пода и стените главно в двете малки зали в хоризонталната част на пещерата. Стените на залите са покрити с дендрити. Образувания в по-малки количества се срещат и в пропастната част на пещерата. По стените на пропастта гнездят малък брой птици. Входът на пещерата е леснодостъпен и лесен за намиране. За проникването в пещерата е необходим инвентар за оборудването на 48 м отвесна пропаст. Пропастта е с набити клинове по системата на единичното въже. Проникването трае около час. Пещерата е много добре известна на местните жители. Водачи до нея могат да бъдат овчарите от близката кошара или местните жители, който често посещават района. 4. 06. 1988 година Картирал и описал: В. Георгиев ПК „Пъстринец“ към тур. дружеетво „Монтана“ – гр. Михайловград
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ,Вх.отвес – 50 м.
Карта
