Волновската пещера

  • Други имена
    Волновска дупка
  • Дължина
    27 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    2 m.
  • Надморска височина
    140 m.
  • Ерозионен базис
    5 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: да
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Limonia nubeculosa, Myotis capachini

    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Местонахождение

    Волновската пещера се намира североизточно от с. Конево, а по-точно северно от бившето с. Волно, по десния бряг на суходолието Волновски кулак, в границите на някогашната Дядо Дянкова нива. Разстоянието от бившето с. Волно да пещерата е 1,5 км. Входът на пещерата се откроява като почти кръгъл отвор в малък скален венец, всред млада широколистна гора, на +5 м от МЕБ и на десетина метра от ръба на суходолието, с размери: 4м. ширина и 2 м. височина. В ляво от входа има малка скална площадка. На около 3,5 м. вляво на входа има слабо изразена, обработвана от човек площадка за сядане.

    Пещерата има обща дължина 27 м. при денивелация около +0.7 м., като крайната част предствлява непроходим тесен канал, излизащ на повърхността. Странични галерии няма, на няколко места има напречни уширения по кръстосващи се пукнатини. Личат сводови еворзионни кубета, които показват напорния характер на потоците, които са влизали през входа и са излизали през тесния проход накрая. Този проход е допълнително затрупан с пръст /земя/ идваща от склона. На 6-ия м. от входа има тесен отвор по свода, водещ също към повърхността.

    Подът на пещерата почти до половината /малко след реперна точка 3/ е покрит с пръст /земя/, а след това и с неголеми камъни и ръбест чакъл от мразово изветряне. На три места има иманярски изкопи. Пещерата заварихме съвсем суха на 11.10.1977 г.

    Температура след т.3 – 12.1о С.

    Събраната фауна е пъстри комари от вида Limonia nubeculosa  и един екземпляр Myotis  capachini.

    Името на пещерата идва от името на бившето с. Волно.

    Бяха отбелязани няколко малки фрагмента от славянска керамика.

    Петър Трантеев

    Описание на достъпа

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едноетажна, неразклонена ,проходна

    Карта

  • Картировач(и)
    Петър Трантеев, Ив. Здравков, Ив. Рашков Републиканска експедиция
  • Дата
    1977-10-11
  • Входът на пещерата се откроява като почти кръгъл отвор в малък скален венец, всред млада широколистна гора, на +5 м от МЕБ и на десетина метра от ръба на суходолието, с размери: 4м. ширина и 2 м. височина. В ляво от входа има малка скална площадка. На около 3,5 м. вляво на входа има слабо изразена, обработвана от човек площадка за сядане.

    Пещерата има обща дължина 27 м. при денивелация около +0.7 м., като крайната част предствлява непроходим тесен канал, излизащ на повърхността. Странични галерии няма, на няколко места има напречни уширения по кръстосващи се пукнатини. Личат сводови еворзионни кубета, които показват напорния характер на потоците, които са влизали през входа и са излизали през тесния проход накрая. Този проход е допълнително затрупан с пръст /земя/ идваща от склона. На 6-ия м. от входа има тесен отвор по свода, водещ също към повърхността.

    Подът на пещерата почти до половината /малко след реперна точка 3/ е покрит с пръст /земя/, а след това и с неголеми камъни и ръбест чакъл от мразово изветряне. На три места има иманярски изкопи. Пещерата заварихме съвсем суха на 11.10.1977 г.

    Температура след т.3 – 12.1о С.