Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Високите порти. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Заград. Врачански пещерен район №203. Згориградски пещерен подрайон. № 4780. Районен № 203 597. Дължина (44. 00 м), денивелация (11 м), (-1 м), (+10 м).
Местонахождение и достъп: Намира се на около 2 км източно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Преди тунела се свива вдясно по тясна пътека, която отвежда до най-ниската заливна тераса на р. Искър. Пътеката според сезона е различно обрастнала. Върви се по нея докато се достигне до големия завой на реката. На това място пътеката тръгва по стръмен улей между високи скални венци в източна посока. След изкачването по улея се попада на заравнено и силно обрасло с храсти и трева място. На места си личат остатъците от зидове, вероятно от стара крепост. Оттук произлиза и името на местността Заград. По обрасла и на места неясна пътека се пресича заравнената местност и се слиза по нейната източна страна. Пътеката траверсира склона в гора. След около 100 м се изоставя пътеката, тръгва се без път по посока на скалните венци, които се забелязват в западна посока. Изкачването става докато се достигне до основата на скалите. На това място може да се забележи ниша с написан с червена боя до входа и номер. Това е номера на пещерата Високите порти, която е разположена на около 15 метра височина от основата на скалата. До самата пещера може да се достигне, макар и трудно, посредством скално катерене, а за целта трябват алпийска стълбичка, ексцентрици, карабинери и въже.
Описание: Пещерата Високите порти е разположена на около 15 м от основата на висок скален венец в местността Заград. Тя има два входа, които са ориентирани на северозапад. Те гледат към входовете на разположената в местността Ключни дол Серапионова пещера. В пещерата се влиза през по-ниско разположения вход. Попада се в широко и изцяло осветено преддверие, от което в югоизточна посока тръгва широка галерия, подът на която е покрит с пръст и камъни. На 7-мия метър в ляво има комин, който отвежда до горния етаж на пещерата. По главното направление на долния етаж галерията продължава да държи същата посока. След 10-ия метър тя се стеснява и не след дълго се достига до тесняк. Стените и пода са покрити с дендрити, а по свода се забелязват сталактити и повлеци. До края на този етаж галерията запазва малките си размери, като се развива леко низходящо. Краят на галерията представлява калциран блокаж. В пролука между блокажа и образувания се вижда продължение, но за да се влезне навътре трябва да се разбият образуванията. До горния етаж се достига след изкачване на с възходящ участък- комин. Попада се на висока, плуосветена галерия. Слънчевата светлина прониква през по-високо разположения вход на пещерата. Неговите размери са височина 6 м и ширина 1 м. Втория етаж се развива възходящо, като в края си има три малки разклонения, които задънват в наслаги от глина. Пещерата е суха и проветрива. На различни места могат да бъдат забелязани сталактити, дендрити и сталактони. Дължината ѝ е 40 м при денивелация 11 м (-1 м ,+10 м). Необходим инвентар: 35-40 м въже за изкачването на венеца, алпийска стълбичка, 2 бр ексцентрици, 3 карабинера , 2 лентови примки.
Техническо описание: Изкачването на скалния венец става в дясно от нишата на около 2-3 м от нея. На височина над 2 м има хубава цепнатина, в която да се поставят ексцентрици с прикрепена към тях алпийска стълбичка. На около 1. 80 м по-нагоре има дърво на което може да се преметне примка, в която изкачващият да се осигурява. От това място нагоре отвесната част преминава в наклонена и на места стъпаловидна. Изкачването е лесно като на едно-две места могат да се сложат примки за осигуровка. След достигане на входа може да се преметне въже с дължина 35-40 м през дърво в близост до него. Единя край на въжето се фиксира на дърво в основата на венеца, а свободния край може да се използва за изкачване на самохвати и спускане на рапел. История на проучването: Поради големите си размери входовете на пещерата могат да бъдат забелязани от пътя София–Мездра в участъка между втори и трети тунел. Въпреки това досега информация за съществуването на подобна пещера не е постъпвала в главната картотека на БФС. Пещерата е забелязана по време на спелеоекспедиция в района на гара Черепиш. Тя е открита на 01. 05. 2003г. от група в състав З. Илиев, А. Жалов, П. Петков, К. Стоичков, П. Димитров и М. Стаменова. Пещерата е изследвана и картирана на 02. 05. 2003г. от К. Стоичков и М. Стаменова ПК “Хеликтит’ София и П. Димитров ПК “Витоша” София.
Описание на достъпа
Високите порти. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Заград. Врачански пещерен район №203. Згориградски пещерен подрайон. № 4780. Районен № 203 597. Дължина (44. 00 м), денивелация (11 м), (-1 м), (+10 м).
Местонахождение и достъп: Намира се на около 2 км източно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Преди тунела се свива вдясно по тясна пътека, която отвежда до най-ниската заливна тераса на р. Искър. Пътеката според сезона е различно обрастнала. Върви се по нея докато се достигне до големия завой на реката. На това място пътеката тръгва по стръмен улей между високи скални венци в източна посока. След изкачването по улея се попада на заравнено и силно обрасло с храсти и трева място. На места си личат остатъците от зидове, вероятно от стара крепост. Оттук произлиза и името на местността Заград. По обрасла и на места неясна пътека се пресича заравнената местност и се слиза по нейната източна страна. Пътеката траверсира склона в гора. След около 100 м се изоставя пътеката, тръгва се без път по посока на скалните венци, които се забелязват в западна посока. Изкачването става докато се достигне до основата на скалите. На това място може да се забележи ниша с написан с червена боя до входа и номер. Това е номера на пещерата Високите порти, която е разположена на около 15 метра височина от основата на скалата. До самата пещера може да се достигне, макар и трудно, посредством скално катерене, а за целта трябват алпийска стълбичка, ексцентрици, карабинери и въже.
Описание: Пещерата Високите порти е разположена на около 15 м от основата на висок скален венец в местността Заград. Тя има два входа, които са ориентирани на северозапад. Те гледат към входовете на разположената в местността Ключни дол Серапионова пещера. В пещерата се влиза през по-ниско разположения вход. Попада се в широко и изцяло осветено преддверие, от което в югоизточна посока тръгва широка галерия, подът на която е покрит с пръст и камъни. На 7-мия метър в ляво има комин, който отвежда до горния етаж на пещерата. По главното направление на долния етаж галерията продължава да държи същата посока. След 10-ия метър тя се стеснява и не след дълго се достига до тесняк. Стените и пода са покрити с дендрити, а по свода се забелязват сталактити и повлеци. До края на този етаж галерията запазва малките си размери, като се развива леко низходящо. Краят на галерията представлява калциран блокаж. В пролука между блокажа и образувания се вижда продължение, но за да се влезне навътре трябва да се разбият образуванията. До горния етаж се достига след изкачване на с възходящ участък- комин. Попада се на висока, плуосветена галерия. Слънчевата светлина прониква през по-високо разположения вход на пещерата. Неговите размери са височина 6 м и ширина 1 м. Втория етаж се развива възходящо, като в края си има три малки разклонения, които задънват в наслаги от глина. Пещерата е суха и проветрива. На различни места могат да бъдат забелязани сталактити, дендрити и сталактони. Дължината ѝ е 40 м при денивелация 11 м (-1 м ,+10 м). Необходим инвентар: 35-40 м въже за изкачването на венеца, алпийска стълбичка, 2 бр ексцентрици, 3 карабинера , 2 лентови примки.
Техническо описание: Изкачването на скалния венец става в дясно от нишата на около 2-3 м от нея. На височина над 2 м има хубава цепнатина, в която да се поставят ексцентрици с прикрепена към тях алпийска стълбичка. На около 1. 80 м по-нагоре има дърво на което може да се преметне примка, в която изкачващият да се осигурява. От това място нагоре отвесната част преминава в наклонена и на места стъпаловидна. Изкачването е лесно като на едно-две места могат да се сложат примки за осигуровка. След достигане на входа може да се преметне въже с дължина 35-40 м през дърво в близост до него. Единя край на въжето се фиксира на дърво в основата на венеца, а свободния край може да се използва за изкачване на самохвати и спускане на рапел. История на проучването: Поради големите си размери входовете на пещерата могат да бъдат забелязани от пътя София–Мездра в участъка между втори и трети тунел. Въпреки това досега информация за съществуването на подобна пещера не е постъпвала в главната картотека на БФС. Пещерата е забелязана по време на спелеоекспедиция в района на гара Черепиш. Тя е открита на 01. 05. 2003г. от група в състав З. Илиев, А. Жалов, П. Петков, К. Стоичков, П. Димитров и М. Стаменова. Пещерата е изследвана и картирана на 02. 05. 2003г. от К. Стоичков и М. Стаменова ПК “Хеликтит’ София и П. Димитров ПК “Витоша” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: двуетажна,разклонена
Техническо описание
Високите порти. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Заград. Врачански пещерен район №203. Згориградски пещерен подрайон. № 4780. Районен № 203 597. Дължина (44. 00 м), денивелация (11 м), (-1 м), (+10 м).
Местонахождение и достъп: Намира се на около 2 км източно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Преди тунела се свива вдясно по тясна пътека, която отвежда до най-ниската заливна тераса на р. Искър. Пътеката според сезона е различно обрастнала. Върви се по нея докато се достигне до големия завой на реката. На това място пътеката тръгва по стръмен улей между високи скални венци в източна посока. След изкачването по улея се попада на заравнено и силно обрасло с храсти и трева място. На места си личат остатъците от зидове, вероятно от стара крепост. Оттук произлиза и името на местността Заград. По обрасла и на места неясна пътека се пресича заравнената местност и се слиза по нейната източна страна. Пътеката траверсира склона в гора. След около 100 м се изоставя пътеката, тръгва се без път по посока на скалните венци, които се забелязват в западна посока. Изкачването става докато се достигне до основата на скалите. На това място може да се забележи ниша с написан с червена боя до входа и номер. Това е номера на пещерата Високите порти, която е разположена на около 15 метра височина от основата на скалата. До самата пещера може да се достигне, макар и трудно, посредством скално катерене, а за целта трябват алпийска стълбичка, ексцентрици, карабинери и въже.
Описание: Пещерата Високите порти е разположена на около 15 м от основата на висок скален венец в местността Заград. Тя има два входа, които са ориентирани на северозапад. Те гледат към входовете на разположената в местността Ключни дол Серапионова пещера. В пещерата се влиза през по-ниско разположения вход. Попада се в широко и изцяло осветено преддверие, от което в югоизточна посока тръгва широка галерия, подът на която е покрит с пръст и камъни. На 7-мия метър в ляво има комин, който отвежда до горния етаж на пещерата. По главното направление на долния етаж галерията продължава да държи същата посока. След 10-ия метър тя се стеснява и не след дълго се достига до тесняк. Стените и пода са покрити с дендрити, а по свода се забелязват сталактити и повлеци. До края на този етаж галерията запазва малките си размери, като се развива леко низходящо. Краят на галерията представлява калциран блокаж. В пролука между блокажа и образувания се вижда продължение, но за да се влезне навътре трябва да се разбият образуванията. До горния етаж се достига след изкачване на с възходящ участък- комин. Попада се на висока, плуосветена галерия. Слънчевата светлина прониква през по-високо разположения вход на пещерата. Неговите размери са височина 6 м и ширина 1 м. Втория етаж се развива възходящо, като в края си има три малки разклонения, които задънват в наслаги от глина. Пещерата е суха и проветрива. На различни места могат да бъдат забелязани сталактити, дендрити и сталактони. Дължината ѝ е 40 м при денивелация 11 м (-1 м ,+10 м). Необходим инвентар: 35-40 м въже за изкачването на венеца, алпийска стълбичка, 2 бр ексцентрици, 3 карабинера , 2 лентови примки.
Техническо описание: Изкачването на скалния венец става в дясно от нишата на около 2-3 м от нея. На височина над 2 м има хубава цепнатина, в която да се поставят ексцентрици с прикрепена към тях алпийска стълбичка. На около 1. 80 м по-нагоре има дърво на което може да се преметне примка, в която изкачващият да се осигурява. От това място нагоре отвесната част преминава в наклонена и на места стъпаловидна. Изкачването е лесно като на едно-две места могат да се сложат примки за осигуровка. След достигане на входа може да се преметне въже с дължина 35-40 м през дърво в близост до него. Единя край на въжето се фиксира на дърво в основата на венеца, а свободния край може да се използва за изкачване на самохвати и спускане на рапел. История на проучването: Поради големите си размери входовете на пещерата могат да бъдат забелязани от пътя София–Мездра в участъка между втори и трети тунел. Въпреки това досега информация за съществуването на подобна пещера не е постъпвала в главната картотека на БФС. Пещерата е забелязана по време на спелеоекспедиция в района на гара Черепиш. Тя е открита на 01. 05. 2003г. от група в състав З. Илиев, А. Жалов, П. Петков, К. Стоичков, П. Димитров и М. Стаменова. Пещерата е изследвана и картирана на 02. 05. 2003г. от К. Стоичков и М. Стаменова ПК “Хеликтит’ София и П. Димитров ПК “Витоша” София.
Карта
