Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Цепнатината
Пещера № 13
№761 код 305001
с. Остра могила, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора
Пещерата се намира ма 200 метра от крайната къща на с. Остра могила по пътя за Стара Загора на 5 метра в ляво от пътя. За първи път в пещерата проникнаха пещерняците от ПК Казанлък. Входът представлява изключително тясна цепнатина в скалата достъпна само за пещерняци от категория „свръх лека’’. Впоследствие входа бе разширен и направен по-удобен за проникване. Цепнатината има направление 365 гради и представлява 4,50 м. дълбок отвес преодолим само с катерене. Веднага след преодоляването на теснините се оформят две галерии дясната от които е с изключително хубави недокоснати образувания. Пещерата има лабиринтен характер независима от малката си дължина. Галериите са с променлива широчина от 3 метра до 30 см. на места. Подът е изключително глинест. Стените на повечето места са покрити с дендрити и правят преминаването още по трудно. Най-красивата част на пещерата остава залата от т.13 – т.14 с височина до 80 см. изпълнена с разнообразни сталагтити и сталагтони наредени в редици. Общата дължима на всички галерии .достигна 128 метра.
В пещерата бяха забелязани малко прилепи.
Ерозионния базис на пещерата е местната река – приток на р. Сютлийка.
За проникване в пещерата не е необходима, специална материална част.
12.10.1974 г.
Р. Делийски ПК Казанлък
Второ описание
Пещера „Цепнатината“ рег. №761, код – 305001 с. Остра могила – /Старозагорски Минерални Бани/ Старозагорски окръг местонахождение и достъп Хоризонталната пещера „Цепнатината“ се намира в землището на село Остра могила, Старозагорски окръг. Селото е най-близкия изходен пункт. За пещерата се тръгва от последната къща на селото по асфалтирания път за гр. Стара Загора. След около 200 м по пътя, в ляво на 5 м от асфалта се намира входа на пещерата. Входът представлява тясна цепнатина с направление 365g и дълбочина 4. 50 м. Пещерата е развита във среднотриаските варовици на Сърнена гора и попада във Змеевският пещерен район (305). П-рата е най-дългата в района е дължина- 387. 17 м и денивелация- 16. 2 м. Срещат се прилепи. техническо описание Пещера „Цепнатината“ има лабиринтен характер. Входът и представлява тясна цепнатина с дълбочина 4. 50 м., който се преодолява само с катерене. От дъното на входа тръгват две галерии – едната в ляво, а другата – дясно, които по- навътре се събират. Галериите са почти еднотипни и кални, като почти навсякъде придвижването става чрез лазене. Така наречените „стари части с дължина-236. 64м“са бедни на вторични образувания. Движейки се по дясната галерия след 15 м в дясно има разклонение, което с със широчина -0. 9м и височина в началото 1. 70м и по-средата -2. 70м, водещо до тесняка за „новите части с дължина-150. 53м“. На 2. 8м преди тесняка за новите части, в дясно се преодолява низходящ праг имащ „Т“-образна форма отвеждащ до периодичен малък сифон непроходим /при изгубването на водата остава пясък/. По-интересни са „новите части“ на пещерата. След разкопаване на тесняк бе осъществено продължението и проучването на неизвестните до този момент галерии. Същият е с дължина 3 м, кален с наклон – 42g. /препоръчвa се при преминаването му да има поне 3-ма спелеолози поради често заклещване/. От там нататък пещерата се променя като се виждат изключително много и красиви действащи вторични образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, големи драперии, синтрови езера, дендрити и др. Навлиза се в неголяма зала, в центъра на която има синтрово езеро с измерена дълбочина З м. Залата има три разклонения, като първото е низходящо, развиващо се в посока към периодичния сифон във старите части и задънва. Второто е продължителен тесняк с дължина ~ 46 м. също достигащ до непроходимо място /има вероятност чрез разкопаване да се продължи/. Третото разклонение /най-лявото/ е най- интересно, даващо и надежда за продължение. Първите 8 м от него са синтрови езера имащи вода почти целогодишно. Следва периодичен езерен сифон с количество на водата ~ 150л. Същият е с малки размери и е необходимо водата да бъде изгребана и изсипана във синтровите езера за да се премине навътре в пещерата. След него размерите на галериите нарастват. Още 12м навътре се прескача периодично малко езеро с много кал около него. Малко по навътре се стига до праг +1, 6м. от който се организира парапет : НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: въже-15м планки-2бр. карабинери-2бр. Начално закрепване на стабилен сталактон, второто на спит забит на нивото на очите, следващото отново на спит и последното на сталактон. Под парапета на -5. 4м има втори сифон /не преминат/ с доста по голямо количество вода от първия, като дълбочината му е над Зм! На 5.5м след парапета се стига до разклонение. Дясното е тесняк с дължина-10. 50м, който излиза на тавана на зала с размери: ширина 5м, дължина 7м и височина 5м. Същата няма продължение. Лявото разклонение е с дължина 26м, богато на образувания, което завършва с блокаж и е краят на пещерата.
Последните данни са снети на 17. 01. 2003г.: гл. картировач – Д. Нейчев и картировачи: В. Йосифов, М. Михалева, Я. Боцановски, М. Марков.
17. 01. 2003 г. Спелеоклуб „Саламандър“ гр. Стара Загора
Описание на достъпа
Пещера „Цепнатината“ рег.№761 , код-305001 с. Остра могила – Старозагорски Минерални Бани Старозагорски окръг местонахождение и достъп Хоризонталната пещера „Цепнатината“ се намира в землището на село Остра могила, Старозагорски окръг. Селото е най-близкия изходен пункт. За пещерата се тръгва от последната къща на селото по асфалтирания път за гр. Стара Загора. След около 200 м по пътя, в ляво на 5 м от асфалта се намира входа на пещерата. Входът представлява тясна цепнатина с направление 365g и дълбочина 4. 50 м. Пещерата е развита във среднотриаските варовици на Сърнена гора и попада във Змеевският пещерен район (305). П-рата е най-дългата в района е дължина- 387. 17 м и денивелация- 16. 2 м. Срещат се прилепи. техническо описание Пещера „Цепнатината“ има лабиринтен характер. Входът и представлява тясна цепнатина с дълбочина 4. 50 м., който се преодолява само с катерене. От дъното на входа тръгват две галерии – едната в ляво, а другата – дясно, които по навътре се събират. Галериите са почти еднотипни и кални, като почти навсякъде придвижването става чрез лазене. Така наречените „стари части с дължина 236.64 м“ са бедни на вторични образувания . Движейки се по дясната галерия след 15 м в дясно има разклонение, което с със широчина 0.9м и височина в началото 1.70 м и по средата -2.70 м, водещо до тесняка за „новите части с дължина 150. 53м“. На 2.8м преди тесняка за новите части, в дясно се преодолява низходящ праг имащ „Т“ образна форма отвеждащ до периодичен малък сифон непроходим /при изгубването на водата остава пясък/. По-интересни са „новите части“ на пещерата. След разкопаване на тесняк бе осъществено продължението и проучването на неизвестните до този момент галерии. Същият е с дължина 3 м, кален с наклон – 42g. /препоръчвa се при преминаването му да има поне 3-ма спелеолози поради често заклещване/. От там нататък пещерата се променя като се виждат изключително много и красиви действащи вторични образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, големи драперии, синтрови езера, дендрити и др. Навлиза се в неголяма зала, в центъра на която има синтрово езеро с измерена дълбочина З м. Залата има три разклонения, като първото е низходящо, развиващо се в посока към периодичния сифон във старите части и задънва. Второто е продължителен тесняк с дължина ~ 46 м. също достигащ до непроходимо място /има вероятност чрез разкопаване да се продължи/. Третото разклонение /най-лявото/ е най-интересно, даващо и надежда за продължение. Първите 8 м от него са синтрови езера имащи вода почти целогодишно. Следва периодичен езерен сифон с количество на водата ~ 150л. Същият е с малки размери и е необходимо водата да бъде изгребана и изсипана във синтровите езера за да се премине навътре в пещерата. След него размерите на галериите нарастват. Още 12м навътре се прескача периодично малко езеро с много кал около него. Малко по навътре се стига до праг +1, 6м. от който се организира парапет:
НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: въже-15м планки-2бр. карабинери-2бр. Начално закрепване на стабилен сталактон, второто на спит забит на нивото на очите, следващото отново на спит и последното на сталагтон. Под парапета на 5. 4 м има втори сифон /не преминат/ с доста по голямо количество вода от първия, като дълбочината му е над З м! На 5. 5м след парапета се стига до разклонение. Дясното е тесняк с дължина-10. 50 м, който излиза на тавана на зала с размери: ширина 5м, дължнна 7м и височина 5м. Същата няма продължение. Лявото разконение е с дължина 26м, богато на образувания, което завършва с блокаж и е краят на пещерата. Последните данни са снети на 17. 01. 2003г.: гл. картировач-Д. Нейчев картировачи-В. Йосифов, М. Михалева, Я. Боцановски, М. Марков, СПЕЛЕОКЛУБ“САЛАМАНДЪР“ гр. СТАРА ЗАГОРА
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 3
Специфични особености: С лабиринтен характер
Техническо описание
2 № 761 във синтровите езера за да се премине навътре в пещерата. След него размерите на галериите нарастват. Още 12м навътре се прескача периодично малко езеро с много кал около него. Малко по- навътре се стига до праг + 1, 6м. от който се организира парапет : НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: въже-15м планки-2бр. карабинери-2бр. Начално закрепване на стабилен сталактон, второто на спит забит на нивото на очите. следващото отново на спит и последното на сталактон. Под парапета на -5. 4м има втори сифон/не преминат/ с доста по голямо количество вода от първия, като дълбочината му е над Зм! На 5. 5м след парапета се стига до разклонение. Дясното е тесняк с дължина-10. 50м, койтопзлиза на тавана на зала с размери: ширина 5м, дължина 7м и височина 5м. Същата няма продължение. Лявото разконение е с дължина 26м, богато на образувания, което завършва с блокаж и е краят на пещерата. Последните данни са снети на 17. 01. 2003г.: гл. картировач-Д. Нейчев картиравачи~В. Йосифов, М. Михалева, Я. Боцановски, М. Марков, СПЕЛЕОКЛУБ“САЛАМАНДЪР“ гр. СТАРА ЗАГОРА
Карта
