Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Църната дупка. Църната дупка има обща дължина на галериите 121. 60 м, при денивелация от (15. 02 м),(- 4. 68 м)(+10. 36 м). Поправете го горе и сложете точните и данни. Това е след като и е направена новата карта.
ip: 83. 143. 179.*
danailspeleo 07. 02. 06 Църната дупка. Местонахождение: Входът на пещерата отстои на около 600 м от гара Черепиш. Тя се намира северно от гарата в близост до местността Ключни дол, високо над ЖП тунела (50-60 м). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон.
Достъп: Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Следват два варианта. Първият, по- лесен но и по-опасен е да се мине напряко през ЖП тунела. Вторият е по-дълъг и е се минава над тунела, като се изкачи и после спусне висончинката над него. Веднага след тунела вляво (западно) от линията на влака се намира месноста Ключни дол. Във високата част се забелязва скален венец с множество отвори на пещери. Най голямите от тях са на Серапионовата пещера. Тръгва се в посока скалният венец. Изкачването става без пътека като склона е доста обрасъл с бодливи храсти и треви. Достига се основата на скалния венец и се тръгва в югоизточна посока. Върви се в основата на скалния венец. След около 100 метра венеца става на нива. Следва малко изкачвани и след това се върви отново в основата на венеца. Подминава се входа на пещерата Лозата, след което се достига до рядка гора с дере и сипей. Пещерата трябва да се търси на скалните венци в ляво от сипея. Пред входа на пещерата растат множество дървета и храсти, които частично го закриват.
Описание: Входът на пещерата има С изложение и размери височина 2. 30 м на ширина 2. 30 м. Той има триъгълна форма. От него се влиза в широка и висока галерия. Пода е настлан с дребни камъни и суха глина. На седемнадсетия метър галерията прави завой вдясно. Попада се в зала с дължина 15 м, ширина 8 м и височина на места над 2 м. От тази зала в различни посоки се развиват няколко разклонения и комини. В дясна страна на залата се разкриват две разклонения. До първото се достига след преодоляването на праг 1. 80 м. Разклонението представлява възходяща галерия дълга 8 м. Вдясно и назад от това разклонение има друга галерия дълга 20 м в която има късо горно ниво и висок непроучен комин висок над 15 м. Тази галерия завършва с непреодолимо стеснение и сухи синтрови езерца. В лявата част на залата зад малък блокаж има къса и кална възходяща галерия дълга 7 м. В тавана на залата могат да бъдат забелязани и още няколко комина. В срещуположния западен край на залата се попада на тясна галерия дълга над 10 м след което се попада в малко уширение с комин. След изкачване на камина около 5 м се достига до тесняк “прозорец” в западната стена на комина. След преминаването му и слезане на праг над 2 м се попада в галерия с глинест под и влажни стени. Продължението е възходяща галерия с неустановен край във височина. Общата дължина на този участък е 34. 45 м. Хубаво е на “прозореца” да се постави помощно въженце за придържане. Пещерата има и къс горен етаж който се разкрива във височина на около 7 м от входа на пещерата. Той е сух и прашен и отвежда до по-високо разположен вход на пещерата. Църната дупка има обща дължина на галериите 121. 60 м, при денивелация от (15. 02 м),(- 4. 68 м)(+10. 36 м). В нея се редуват сухи и прашни разклонения със влажни и глинести участъци. Тя е бедна на образувания, като на места могат да бъдат наблюдавани главно цевични сталактити и повлеци. В нея биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани. Тя се нарежда на 7-мо място по дължина сред пещерите в района на г. Черепиш.
История на проучването: Пещерата е известна отдавна. Тя има две стари карти. (Първата е дело на В. Стоицев, а втората е направена от екип Ив. Добрев, Р. Райчев, Л. Петков и Ст. Станев-гр. Варна.) Вероятно тя е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. При проверка обаче бе установено, че и двете карти са доста схематични и неточни. Точната ѝ карта е съставена по време на експедиция проведена в района на гара Черепиш на 30. 05. 2004г. от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София и И. Тачев ПК “Искър” София.
Описание на достъпа
Църната дупка. Църната дупка има обща дължина на галериите 121. 60 м, при денивелация от (15. 02 м),(- 4. 68 м)(+10. 36 м). Поправете го горе и сложете точните и данни. Това е след като и е направена новата карта.
ip: 83. 143. 179.*
danailspeleo 07. 02. 06 Църната дупка. Местонахождение: Входът на пещерата отстои на около 600 м от гара Черепиш. Тя се намира северно от гарата в близост до местността Ключни дол, високо над ЖП тунела (50-60 м). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон.
Достъп: Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Следват два варианта. Първият, по- лесен но и по-опасен е да се мине напряко през ЖП тунела. Вторият е по-дълъг и е се минава над тунела, като се изкачи и после спусне висончинката над него. Веднага след тунела вляво (западно) от линията на влака се намира месноста Ключни дол. Във високата част се забелязва скален венец с множество отвори на пещери. Най голямите от тях са на Серапионовата пещера. Тръгва се в посока скалният венец. Изкачването става без пътека като склона е доста обрасъл с бодливи храсти и треви. Достига се основата на скалния венец и се тръгва в югоизточна посока. Върви се в основата на скалния венец. След около 100 метра венеца става на нива. Следва малко изкачвани и след това се върви отново в основата на венеца. Подминава се входа на пещерата Лозата, след което се достига до рядка гора с дере и сипей. Пещерата трябва да се търси на скалните венци в ляво от сипея. Пред входа на пещерата растат множество дървета и храсти, които частично го закриват.
Описание: Входът на пещерата има С изложение и размери височина 2. 30 м на ширина 2. 30 м. Той има триъгълна форма. От него се влиза в широка и висока галерия. Пода е настлан с дребни камъни и суха глина. На седемнадсетия метър галерията прави завой вдясно. Попада се в зала с дължина 15 м, ширина 8 м и височина на места над 2 м. От тази зала в различни посоки се развиват няколко разклонения и комини. В дясна страна на залата се разкриват две разклонения. До първото се достига след преодоляването на праг 1. 80 м. Разклонението представлява възходяща галерия дълга 8 м. Вдясно и назад от това разклонение има друга галерия дълга 20 м в която има късо горно ниво и висок непроучен комин висок над 15 м. Тази галерия завършва с непреодолимо стеснение и сухи синтрови езерца. В лявата част на залата зад малък блокаж има къса и кална възходяща галерия дълга 7 м. В тавана на залата могат да бъдат забелязани и още няколко комина. В срещуположния западен край на залата се попада на тясна галерия дълга над 10 м след което се попада в малко уширение с комин. След изкачване на камина около 5 м се достига до тесняк “прозорец” в западната стена на комина. След преминаването му и слезане на праг над 2 м се попада в галерия с глинест под и влажни стени. Продължението е възходяща галерия с неустановен край във височина. Общата дължина на този участък е 34. 45 м. Хубаво е на “прозореца” да се постави помощно въженце за придържане. Пещерата има и къс горен етаж който се разкрива във височина на около 7 м от входа на пещерата. Той е сух и прашен и отвежда до по-високо разположен вход на пещерата. Църната дупка има обща дължина на галериите 121. 60 м, при денивелация от (15. 02 м),(- 4. 68 м)(+10. 36 м). В нея се редуват сухи и прашни разклонения със влажни и глинести участъци. Тя е бедна на образувания, като на места могат да бъдат наблюдавани главно цевични сталактити и повлеци. В нея биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани. Тя се нарежда на 7-мо място по дължина сред пещерите в района на г. Черепиш.
История на проучването: Пещерата е известна отдавна. Тя има две стари карти. (Първата е дело на В. Стоицев, а втората е направена от екип Ив. Добрев, Р. Райчев, Л. Петков и Ст. Станев-гр. Варна.) Вероятно тя е проучвана по време на експедициите, провеждани в района. При проверка обаче бе установено, че и двете карти са доста схематични и неточни. Точната ѝ карта е съставена по време на експедиция проведена в района на гара Черепиш на 30. 05. 2004г. от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София и И. Тачев ПК “Искър” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: н.д.
Брой сифони: 0
Специфични особености: Двуетажна,разклонена,проходна с 2 входа
Карта
