Църквето

  • Други имена
    Млада Св.Петка ; Кореньо -
  • Дължина
    106 m.
  • Дълбочина
    11 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    900 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Църквето | *Млада света Петка *Църквище –

    с. Брезе *Община Своге *Софийска област –

    Местност: Кореньо, ЮИ склон на Манков връх –

    Понорски карстов район № 204 –

    Старопланинска област –

    G P S – WGS84 –

    Рег.№ 1310 *Код № 204047 *НМВ 1065м.

    Обща дължина 103м. Денивелация -11м.

    История на откриването:

    На 7 км от курорта Искрец се намира малкото планинско селце Брезе. Малцина знаят, че в околността му планината в своите пазви е скатала красиви и твърде интересни пещери. Една от тях е тъй наречената от местното население пещера „Църквето“. За нея има има много поверия и легенди, но името се тя носи от това, че още от старо време пещерата се използва като църква в която ходят жени/в момента предимно бабички/, които палят свещи и се мажат с калта от пещерата като мислят, че с това ще се изцерят от болежките, които са ги налегнали. За първи път пещерата е спомената в литературата през 1926г. от Ненко Радев. Той описва силното почитане на водата от пещерата като лековита от местното население. Вярващите пиели вода от малкото езерце в пещерата „за хаир“ и оставяло вотивни дарове – лъжица, монети, обеци, пръстени, повесма, късове от дрехи или дори цели ризи, които „нямали чет“/Между даровете Н. Радев споменава и вилици, но имаме основния да се съмняване в използването им за култови цели/. Често можело да се видят догарящи свещи. Н. Радев описва пещерата под името „Млада св. Петка“, което предствлява не особено популярен синоним на общоизвестното и име – „Църквето“ и дава разположението и твърде общо – „при Своге“. Следващите автори, които споменават за Църквето – Н. Загоров през 1958г./стр. 24/, П. Трантеев през 1965г./стр. 74/, П. Нейковски през 1963г./стр. 25-36/ и Г. Антонов през 1979г. не са знаели синонима Млада св. Петка и не са могли да я свържат с описаната от Н. Радев пещера. П. Нейковски е забелязал само първото култово място, а П. Трантеев счита, че обрядът е престанал да се практикува около средата на 40-те години на ХХ век. Според събраните от нас сведения от населението на мах. Църна вода, пещерата се е почитала като място за практикуване на лечебен култ сравнително интензивно до към 1956 год., а намерената от нас монета с емисия от 1962г., дава основание да се счита, че макър и рядко, пещерата може би се е използвала за светилище почти до наши дни. Вярващите са идвали на групи и по единично по напълно обраслата сега пътека откъммах. Генчовци. В спомените на местното население посещението на пещерата не е било обвързано с някакъв календарен празник или определен ден на светия. Пещерата е проучена за първи път и картирана от Панайот Нейковски от „Академик“ гр. София през 1963г. След това е проучена и картирана от ПК “Искрец” на 30/01/1976г Съвременната карта и описанието е от А. Апостолов, Здр. Илиев от ПК“Еделвайс” и Георги Антонов от “Академик” София на 12/06/1979г.

    Местонахождение:

    Намира се на 2. 5км югозападно от с. Брезе на десния бряг на Брезенска река при мах. Църна вода, на югоизточния склон на Манков връх. От махалата, която се намира на пътя Искрец-Брезе, на около 500м от пещера Душника се пресича реката и се поема на запад нагоре по Игнатова падина, по която тече поточе с малък дебит. След около 30 минути се стига до извора на този поток в мест. Кореньо. Изкачва се малък скален венец над извора и се продължава по стръмен дол, покрит с червенопръстница, ясно забележим от шосето – характерен ориентир за приблизителното местоположение на пещерата. Долът се разделя ветрилообразно. Тръгва се по най-дясното разклонение. На около две трети от началото му се траверсира вдясно по едва забележима пътека. Входът се намира на 900 метра Н. В. сред люлякови храсти и е труднозабележим. Пещерата е развита в малмски варовици, изграждащи северното бедро на Свогенската антиклинала.

    Пещерата е низходяща, едногалерийна, в началните 20м много тясна и ниска, средна част – глина, навътре се разширява. Входа и предсталява правоъгълник с височина около 80см и ширина до 1, 10метра. От него през „Чистилището“ /пасаж от 5 метра във вид на буквата „S“/ пълзешком по корем се влиза в тясна, но висока галерия, която отвежда след около 20м до първата група сталактони, препречващи галерията, пред които има плитки, синтрови езерца, пълни с вода./Т. н. „Първия олтар“/. Тази вода е била един от обектите на почитание от страна на населението от околните села, поради вярата в лечебните и сила. При нашето посещение на 26 май 1979г намерихме край езерцата и в страни по стените множество останки от проядени от ръжда лъжици и няколко монети от 1912г и 1962г., чашки и други предмети, а централно място заемат множеството останки от свщи, палени от набожните жени. Чрез пролазване зад сталактоните се продължава навътре и се стига до трети „олтар“ подобен на първия. Не много след него следва малка зала, от която започва истинската красота на пещерата. Галерията се разширява, свода се вдига на около 3 до 4 метра. Пещерните форми се надпреварват една от друга да заслепят със своята красота човешкото око, което е дръзнало да ги погледне. На дясната страна на стената, водата скулптор е изваяла подобие на драконова глава. Сякаш като хилядолетен страж на пещерата „Дракона“ пази тайната на подземния свят. Отминавайки навтре влагата се усилва и не след много се попада в истинската феерия на белия кристал. Сивите сталактити, сталагмити и другите образувания остъпват място на жълти, бели и светлокафяви форми. Калните стени са облечени в арагонит, които с нежните си иглички пренася в света на приказките. Галерията продължава под наклон от 60 градуса. Млечно бели колонки съперничат на жълтите драперии, сивото се крие в топлите кафяви багри и така неусетно се се стига до отвесен пад. С „малко алпинизъм“се слиза по калната стена и отново започва подземната симфония. Грамадната зала излага своята красота, но бледата светлина на карбитниците не позволява да се види изведнъж цялата „покъщнина“на този кът. Точно насреща се белее „вулканът“с „двамата братя“. Тавана е обсипан с най различни полилеи, а измежду тях „кубета“напомнят за някоя джамия. По стените „повлеци“,“сватбени свещи“, а кристалните иглички напоени с влага пречупват светлината във всички цветове на спектъра и напомнят за купищата рубини и диаманти от приказките на ШЕХЕРЕЗАДА. В лявата страна през тесен процеп се влиза в четвъртия и последен „олтар“на тази природна черква. Тук стените, от тях измежду кристалите се спускат струйки вода, която е образувала красиви синтрови езерца със бистра водица. Залата продължава с малка галерийка към дълбините на земята, но не задълго. Малко разширение с красиви образувания представлява краят на пещерата. Температура на въздуха 11oC, на глината 10. 4oC./Георги Антонов, Здравко Илиев, Людмил Тодоров – май 1979г/ Фауна: Copepoda: Stygoelaphoidella elegans, Speocyclops lindbergi Araneae: Antrohyphantes sofianus Diplopoda: Typhloiulus bureschi Chilopoda: Eupolybothrus gloriastygis (Христо Делчев)

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Използвана като светилище