Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Пещера Трите точки – описание (от Цветан Остромски, П. К. Искър – София)
Местонахождение и достъп: Намира се десния географски бряг на р. Арда, на около 500 м. западно от с. Кошница, Смолянска област. След излизане от селото по пътя за с. Могилица, на първия остър десен завой в ляво се спуска стръмна пътечка към висящо мостче над р. Арда. Преминаваме по него и вървим още 200 м. срещу течението по пътеката покрай реката. След това завиваме в ляво и се изкачваме право нагоре по слкона, пресичаме селските ливади и навлизаме в гората. Пещерата е на не повече от 100 м. навътре, на доста стръмно и каменисто място. Има 5 входа, три от които са проходими за човек. И петте се обединяват в широко преддверие преминаващо в отвес с дълбочина 15 метра от най-високо разположения вход (А). Най-удобен за влизане е вход B , разположен в продълговата пукнатина на 1, 5 м. по-ниско. Под него (на около метър и 2 м. разстояние) на малък скален откос е разположен третия вход (C). При идване отдолу той се забелязва сравнително най-лесно. Малката падинка пред него е удобна за преобличане.
Геоморфоложки и хидроложки данни: Предатавлява пропастна пещера с дължина 148 м. и денивелация -24 м, разклонена, предимно диаклазна (по пукнатини с основни посоки 250 и 130 гради), влажна, със стоящи езера. След отвеса се разделя на две добре обособени части. Северозападната част е по-студена, по-суха и бедна на вторични образувания. Характерни за тази част са по-широките галерии, покрити с глина и чакъл и завършващи с блокажи. Съвсем различна е южната част на пещерата, състояща се от две сравнително тесни, на места калцирани диаклази, пресичащи се в малка красива зала. Тя е по-топла и по-влажна, с богата калцитна украса. В края на двата ѝ клона има дълбоки стоящи езера.
Tехническо описание: Пещерата има 2 отвеса, оборудвани по време на националното пещерно състезание 26. 04.-1. 05. 2007 г. по следния начин. За входния отвес – 25 м. въже, 2 примки, 1 скален клин, 3 карабинера. Началното закрепване е на група дървета между входове B и E, основното – с примка на скална халка на ръба на вход B. На 7 метра по-надолу, след навлизане в чистия отвес, се прави отклонение със скален клин и примка. Втория отвес (-8 м.) е в края на южния участък (след отвеса само в ляво), и извежда над дълбоко езеро, без възможност да се стъпи на твърдо. Забити са два спита (от Игор Руняшки, 27. 04. 2007) на лявата стена (преди и след ръба), трябват 2 планки, 2 карабинера и 10 м. въже или стълба (по-добре, защото е доста кално, а отвеса е в същност наклонен улей). Замерената максимална дълбочина на езерото в радиус около 2 м. от въжето бе 2, 20 м. .
Ц. Остромски
Описание на достъпа
Пещера Трите точки – описание (от Цветан Остромски, П. К. Искър – София)
Местонахождение и достъп: Намира се десния географски бряг на р. Арда, на около 500 м. западно от с. Кошница, Смолянска област. След излизане от селото по пътя за с. Могилица, на първия остър десен завой в ляво се спуска стръмна пътечка към висящо мостче над р. Арда. Преминаваме по него и вървим още 200 м. срещу течението по пътеката покрай реката. След това завиваме в ляво и се изкачваме право нагоре по слкона, пресичаме селските ливади и навлизаме в гората. Пещерата е на не повече от 100 м. навътре, на доста стръмно и каменисто място. Има 5 входа, три от които са проходими за човек. И петте се обединяват в широко преддверие преминаващо в отвес с дълбочина 15 метра от най-високо разположения вход (А). Най-удобен за влизане е вход B , разположен в продълговата пукнатина на 1, 5 м. по-ниско. Под него (на около метър и 2 м. разстояние) на малък скален откос е разположен третия вход (C). При идване отдолу той се забелязва сравнително най-лесно. Малката падинка пред него е удобна за преобличане.
Геоморфоложки и хидроложки данни: Предатавлява пропастна пещера с дължина 148 м. и денивелация -24 м, разклонена, предимно диаклазна (по пукнатини с основни посоки 250 и 130 гради), влажна, със стоящи езера. След отвеса се разделя на две добре обособени части. Северозападната част е по-студена, по-суха и бедна на вторични образувания. Характерни за тази част са по-широките галерии, покрити с глина и чакъл и завършващи с блокажи. Съвсем различна е южната част на пещерата, състояща се от две сравнително тесни, на места калцирани диаклази, пресичащи се в малка красива зала. Тя е по-топла и по-влажна, с богата калцитна украса. В края на двата ѝ клона има дълбоки стоящи езера.
Tехническо описание: Пещерата има 2 отвеса, оборудвани по време на националното пещерно състезание 26. 04.-1. 05. 2007 г. по следния начин. За входния отвес – 25 м. въже, 2 примки, 1 скален клин, 3 карабинера. Началното закрепване е на група дървета между входове B и E, основното – с примка на скална халка на ръба на вход B. На 7 метра по-надолу, след навлизане в чистия отвес, се прави отклонение със скален клин и примка. Втория отвес (-8 м.) е в края на южния участък (след отвеса само в ляво), и извежда над дълбоко езеро, без възможност да се стъпи на твърдо. Забити са два спита (от Игор Руняшки, 27. 04. 2007) на лявата стена (преди и след ръба), трябват 2 планки, 2 карабинера и 10 м. въже или стълба (по-добре, защото е доста кално, а отвеса е в същност наклонен улей). Замерената максимална дълбочина на езерото в радиус около 2 м. от въжето бе 2, 20 м. .
Ц. Остромски
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ
Техническо описание
Пещера Трите точки – описание (от Цветан Остромски, П. К. Искър – София)
Местонахождение и достъп: Намира се десния географски бряг на р. Арда, на около 500 м. западно от с. Кошница, Смолянска област. След излизане от селото по пътя за с. Могилица, на първия остър десен завой в ляво се спуска стръмна пътечка към висящо мостче над р. Арда. Преминаваме по него и вървим още 200 м. срещу течението по пътеката покрай реката. След това завиваме в ляво и се изкачваме право нагоре по слкона, пресичаме селските ливади и навлизаме в гората. Пещерата е на не повече от 100 м. навътре, на доста стръмно и каменисто място. Има 5 входа, три от които са проходими за човек. И петте се обединяват в широко преддверие преминаващо в отвес с дълбочина 15 метра от най-високо разположения вход (А). Най-удобен за влизане е вход B , разположен в продълговата пукнатина на 1, 5 м. по-ниско. Под него (на около метър и 2 м. разстояние) на малък скален откос е разположен третия вход (C). При идване отдолу той се забелязва сравнително най-лесно. Малката падинка пред него е удобна за преобличане.
Геоморфоложки и хидроложки данни: Предатавлява пропастна пещера с дължина 148 м. и денивелация -24 м, разклонена, предимно диаклазна (по пукнатини с основни посоки 250 и 130 гради), влажна, със стоящи езера. След отвеса се разделя на две добре обособени части. Северозападната част е по-студена, по-суха и бедна на вторични образувания. Характерни за тази част са по-широките галерии, покрити с глина и чакъл и завършващи с блокажи. Съвсем различна е южната част на пещерата, състояща се от две сравнително тесни, на места калцирани диаклази, пресичащи се в малка красива зала. Тя е по-топла и по-влажна, с богата калцитна украса. В края на двата ѝ клона има дълбоки стоящи езера.
Tехническо описание: Пещерата има 2 отвеса, оборудвани по време на националното пещерно състезание 26. 04.-1. 05. 2007 г. по следния начин. За входния отвес – 25 м. въже, 2 примки, 1 скален клин, 3 карабинера. Началното закрепване е на група дървета между входове B и E, основното – с примка на скална халка на ръба на вход B. На 7 метра по-надолу, след навлизане в чистия отвес, се прави отклонение със скален клин и примка. Втория отвес (-8 м.) е в края на южния участък (след отвеса само в ляво), и извежда над дълбоко езеро, без възможност да се стъпи на твърдо. Забити са два спита (от Игор Руняшки, 27. 04. 2007) на лявата стена (преди и след ръба), трябват 2 планки, 2 карабинера и 10 м. въже или стълба (по-добре, защото е доста кално, а отвеса е в същност наклонен улей). Замерената максимална дълбочина на езерото в радиус около 2 м. от въжето бе 2, 20 м. .
Ц. Остромски
Карта
