Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Траверсчето. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Първи тунел на шосето. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. №4728. Районен № 203 599. Дължина (13. 50 м), денивелация (+3. 50 м).
Местонахождение и достъп: Входовете ѝ отстоят на около 500 м югоизточно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в близост до първия тунел на шосето София-Мездра, масив Шишманица, който е разположен в южната периферия на Ржана планина, западен предбалкан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачанския пещерен район № 203, Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигането на пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея и после по стъпала се достига до шосето София – Мездра. Тръгва се в посока Мездра. След като се подмине Черепишкото ханче пътят отвежда до тунел. Непосредствено преди него в дясно на височина около 15-20 м могат да бъдат забелязани входовете на пещерата. Изкачването до нея става по сипеи от пръст и камъни, като в горната част се траверсира покрай основата на скалния венец. Да се внимава!!! Може да се използва късо въже за подстъпа към входовете. За да се достигне някой от входовете трябва да се изкатери по скалата около 2 м. Описание: Пещерата има два входа, разположени на около 2 м един от друг. Те имат издължена пещерообразна форма и са ориентирани на северозапад. И през двата входа се прониква в полуосветена галерия, подът на която е покрит с шума, пръст и дребни камъни. На входа на пещерата и на около метър навътре в нея растат дървета, които стърчат през входовете. След като галериите се съединят се продължава по възходяща, тясна и меандрираща галерия. Тя отвежда до уширение. В дясно има късо разклонение, което завършва с кладенче, дълбоко около 1 м. В ляво се продължава по къса галерия, която задънва в наслаги от глина. Пещерата е суха и на места могат да се забележат изсъхнали повлеци и сталагмити. Общата дължина на галериите е 13. 50 м при денивелация + 3. 50 м, измерена от по-ниско разположения вход. История на проучването: Няма данни тази пещера да е била известна или посещавана от пещерняци по време на експедициите, провеждани в този район. Въпреки, че е разположена близо до пътя, в нея няма следи от човешко присъствие. За първи път в нея влиза Ж.. Петров през 2000г като установява, че карта на подобна пещера липсва. Точната ѝ карта е съставена по време на експедиция проведена в района на гара Черепиш на 01. 05. 2003г. Картата е съставена от К. Стоичков и М. Стаменова ПК “Хеликтит” София и П. Димитров ПК “Витоша” София.
Описание на достъпа
Траверсчето. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Първи тунел на шосето. Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. №4728. Районен № 203 599. Дължина (13. 50 м), денивелация (+3. 50 м).
Местонахождение и достъп: Входовете ѝ отстоят на около 500 м югоизточно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в близост до първия тунел на шосето София-Мездра, масив Шишманица, който е разположен в южната периферия на Ржана планина, западен предбалкан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачанския пещерен район № 203, Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигането на пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея и после по стъпала се достига до шосето София – Мездра. Тръгва се в посока Мездра. След като се подмине Черепишкото ханче пътят отвежда до тунел. Непосредствено преди него в дясно на височина около 15-20 м могат да бъдат забелязани входовете на пещерата. Изкачването до нея става по сипеи от пръст и камъни, като в горната част се траверсира покрай основата на скалния венец. Да се внимава!!! Може да се използва късо въже за подстъпа към входовете. За да се достигне някой от входовете трябва да се изкатери по скалата около 2 м. Описание: Пещерата има два входа, разположени на около 2 м един от друг. Те имат издължена пещерообразна форма и са ориентирани на северозапад. И през двата входа се прониква в полуосветена галерия, подът на която е покрит с шума, пръст и дребни камъни. На входа на пещерата и на около метър навътре в нея растат дървета, които стърчат през входовете. След като галериите се съединят се продължава по възходяща, тясна и меандрираща галерия. Тя отвежда до уширение. В дясно има късо разклонение, което завършва с кладенче, дълбоко около 1 м. В ляво се продължава по къса галерия, която задънва в наслаги от глина. Пещерата е суха и на места могат да се забележат изсъхнали повлеци и сталагмити. Общата дължина на галериите е 13. 50 м при денивелация + 3. 50 м, измерена от по-ниско разположения вход. История на проучването: Няма данни тази пещера да е била известна или посещавана от пещерняци по време на експедициите, провеждани в този район. Въпреки, че е разположена близо до пътя, в нея няма следи от човешко присъствие. За първи път в нея влиза Ж.. Петров през 2000г като установява, че карта на подобна пещера липсва. Точната ѝ карта е съставена по време на експедиция проведена в района на гара Черепиш на 01. 05. 2003г. Картата е съставена от К. Стоичков и М. Стаменова ПК “Хеликтит” София и П. Димитров ПК “Витоша” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Двувходова с СЗ изложение,разклонена
Карта
