Тенекията

  • Други имена
  • Дължина
    10 m.
  • Дълбочина
    24 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1979
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Пещерата „Тенекията” Рег.№ 4125 по БФСп, код : 205014 се намира на двайсетина км северно от София, в южните склонове на Стара планина – Мала планина, в землището на с. Градец, на около 240м. от землищната граница със с. Балша, общ. Костинброд. Историята на пещерата не е потвърдена, знае се , че е изследвана от клуб „Планинец”-София през 1979-1980г. Картирана е и има вероятно карта в картотеката на БФСп. През 1989г се разбира за едно пропадане близо до кариерата на с. Балша. След картиране на пропадането от СПК „Академик” през същата година и сверяване на картите се установява един и същи обект – пещ. „Тенекията”. / Алексей Бендерев, Ирен Илиева, Юлиан Атанасов, Кристиан Беделев / Координатите на пещерата са: N: 42 , 52’, 120” ; Е: 023 , 13’ , 14. 3” . Разположена е в скалите на Сливнишката /от долу/ и Салашката /от горе/ свити. Възрастта им е горна юра – долна креда. Сливнишката свита е представена от масивни биокластични и микритни варовици. Салашката свита представлява редуване на варовици, глинести варовици и мергели.

    Пещерата е малка, пропастна, входният отвес е 5м. Представлява една подземна кухина , където след срутване на тавана се образува отвор към повърхността. Няма хоризонтални галерии, а най-ниската точка е под блокажа на -23м. До пещерата се стига лесно от с. Градец. На километър след селото, по посока с. Царичина, асвалтовия път се изкачва до обширна премка. Наоколо са ливади и голи, заравнени била. В южна посока билото също е голо, като по северозападните му склонове има частично изсечена дъбова гора. Тръгва се по премката в югоизточна посока, приблизително азимут 120 градуса. След като се заобиколи гората, се върви по азимут 180-200 (на юг) по билото. Изкачва се полегато връхче. От ляво на 150-200м. има далекопровод-110кV , от главната републиканска мрежа. Той пресича билото след около километър , през следващото полегато врхче, от където се вижда Софийско поле. Там опората на далекопровода е от два отделни самостоятелни стълба и те се различават ясно от останалите. От северният стълб, посока 315 градуса и разстояние 200м. , на западния склон на билото, на ливада с единични дъбови дървета и храст, се намира отвора на пещерата. Той е хоризонтално разположен сред тревата, обрасъл и с диаметър около 1м. Под него има малък синур, а на 15-тина метра по-надолу почвен път. Наоколо няма скали, а ливада , а най-близкото дърво е северно на 12-13м. Удобно и бързо се спуска алпийска стълба. В началото на отвеса има 40 см. почва и след това е скалата. При слизане и качване почвата се рони силно. На -5м. се достига върха на блокажа в единствената зала. Слиза се в камбана около 3. 5м. Път под блокажа за сега не е намерен. В най-ниската му точка има ситни араготнитови кристали. Приложение: – снимка на входа на пещера”Тенекията” ; -снимка на характерните два стълба на далекопровода. Описанието написа: Юлия Атанасова, Огнян Стоянов и Ю. Атанасов. Геология: Ирен Илиева СПК Академик – София, 12. 08. 2010г.

    Описание на достъпа

    Пещерата „Тенекията” Рег.№ 4125 по БФСп, код : 205014 се намира на двайсетина км северно от София, в южните склонове на Стара планина – Мала планина, в землището на с. Градец, на около 240м. от землищната граница със с. Балша, общ. Костинброд. Историята на пещерата не е потвърдена, знае се , че е изследвана от клуб „Планинец”-София през 1979-1980г. Картирана е и има вероятно карта в картотеката на БФСп. През 1989г се разбира за едно пропадане близо до кариерата на с. Балша. След картиране на пропадането от СПК „Академик” през същата година и сверяване на картите се установява един и същи обект – пещ. „Тенекията”. / Алексей Бендерев, Ирен Илиева, Юлиан Атанасов, Кристиан Беделев / Координатите на пещерата са: N: 42 , 52’, 120” ; Е: 023 , 13’ , 14. 3” . Разположена е в скалите на Сливнишката /от долу/ и Салашката /от горе/ свити. Възрастта им е горна юра – долна креда. Сливнишката свита е представена от масивни биокластични и микритни варовици. Салашката свита представлява редуване на варовици, глинести варовици и мергели.

    Пещерата е малка, пропастна, входният отвес е 5м. Представлява една подземна кухина , където след срутване на тавана се образува отвор към повърхността. Няма хоризонтални галерии, а най-ниската точка е под блокажа на -23м. До пещерата се стига лесно от с. Градец. На километър след селото, по посока с. Царичина, асвалтовия път се изкачва до обширна премка. Наоколо са ливади и голи, заравнени била. В южна посока билото също е голо, като по северозападните му склонове има частично изсечена дъбова гора. Тръгва се по премката в югоизточна посока, приблизително азимут 120 градуса. След като се заобиколи гората, се върви по азимут 180-200 (на юг) по билото. Изкачва се полегато връхче. От ляво на 150-200м. има далекопровод-110кV , от главната републиканска мрежа. Той пресича билото след около километър , през следващото полегато врхче, от където се вижда Софийско поле. Там опората на далекопровода е от два отделни самостоятелни стълба и те се различават ясно от останалите. От северният стълб, посока 315 градуса и разстояние 200м. , на западния склон на билото, на ливада с единични дъбови дървета и храст, се намира отвора на пещерата. Той е хоризонтално разположен сред тревата, обрасъл и с диаметър около 1м. Под него има малък синур, а на 15-тина метра по-надолу почвен път. Наоколо няма скали, а ливада , а най-близкото дърво е северно на 12-13м. Удобно и бързо се спуска алпийска стълба. В началото на отвеса има 40 см. почва и след това е скалата. При слизане и качване почвата се рони силно. На -5м. се достига върха на блокажа в единствената зала. Слиза се в камбана около 3. 5м. Път под блокажа за сега не е намерен. В най-ниската му точка има ситни араготнитови кристали. Приложение: – снимка на входа на пещера”Тенекията” ; -снимка на характерните два стълба на далекопровода. Описанието написа: Юлия Атанасова, Огнян Стоянов и Ю. Атанасов. Геология: Ирен Илиева СПК Академик – София, 12. 08. 2010г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ. Входен отвес 5 м.

    Карта

  • Картировач(и)
    Алексей Бендерев, Ирен Илиева, Юлиан Атанасов, Кристиан Беделев СПК "Академик" София
  • Дата
    1989