Тайните понори

  • Други имена
    Раят на мазохистите, Понор №66
  • Дължина
    1916 m.
  • Дълбочина
    110 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    468 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1981
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    История на откриването:

    Пещерата е открита през 1981г при зимен обход на понорите и губилищата на Шуменското плато. Проучвана от А. Спасов, М. Мирчев, Г. Геров от Шуменския клуб, подпомогнати от К. Димчев и С. Станчева от “Приста” Русе, “Студенец” Плевен и “Еделвайс” София. През 1985г е организирана и републиканска експедиция за проучването на пещерата. Последна карта от 24/10/1991г.

    „ТАЙНИТЕ НА ТАЙНИТЕ ПОНОРИ“/Маргарит Мирчев/. През 1981г при

    ежегодния зимен обход на понорите и губилищата на Шуменското плато в местността Дьлгите поляни в Понор №66, на дъното на който има малък скален венец, установихме, че снегът около долната част на венеца е стопен. Решихме, че няколкото години безплодни усилия най-после са приключили и щастието ни се е усмихнало. Зарязахме всички изкопни работи по платото и хвърлихме усилията си по разкриването на евентуален вход към „подземния свят“. През първото лято с много ентусиазъм, малко техника и голяма доза хамалогия, решихме да премахнем един скален блок, който беше паднал от скалния венец и евентуално запушваше пътя надолу. Нищо не се получи. Разкривахме наоколо, чупехме по малко от него и лятото се изтъркули. И на втората година от труда „нищо ново под слънцето“ – само дето изчистихме всички камъни около входа на понора. Единственото нещо, което не се свърши беше ентусиазмът ни. Едва на третата година успяхме да натрошим скалния блок и под венеца се отвори малка дупчица, от която лъхаше „пещерен въздух“. Веднага взехме решение да проведем експедиция и да поканим няколко колеги. По него време поддържахме непрекъсната връзка с пещерен клуб „Приста“ Русе. Поканихме Камен Димчев и Станка Станчева. След доста копане група в състав Деян Петров, Герчо Геров и Станка Станчева преодоляват тесняка на входа и влизат до първата зала, която наричат „Тройка“. Следва 12м отвес, за който нямат въже. Пускат 10м стълба и се оказва, че под него следва друг отвес. На другия ден се сформира втора група в състав Ат. Спасов, К. Димчев и Ст. Станчева. Те преодоляват отвеса с разочарование – всичко се е затлачило и няма път за никъде. Започват да ровичкат тук и там и на едно място се отваря малка дупчица, запълнена с образувания. Оказва се, че това е бъдещата „Дяволска камина“. На следващия ден Ат. Спасов, Г. Геров и моя милост стъпихме на дъното на „Дяволската камина“ и се започна проучването на пещерата, която все още нямаше име. Пещерата продължаваше и не след дълго попаднахме на разклонение, което решихме да огледаме. Не много дългия проход завършваше с огромна зала и понеже седнахме на обяд в нея я кръстихме зала „Закуска“… (със съкращения)

    Местонахождение:

    Намира се на 2км югозападно от Стария град на Шуменското плато в местността Бостанлъка (Дългите поляни), част от системата на карстовия извор Башбунар в Троишкия боаз. На платото се тръгва по асфалта в посока паметника „1300г България“. Върви се по черни пътища и се търси беседката в местността Дългите поляни. Зад нея се оформя голям негатив. Застава се с гръб към беседката и се тръгва леко в ляво през поляната. Влиза се в гората и след 50-80м се достига до деренце (по-точно вдлъбнатина в терена). В този въртоп, в основна скала е входа, оформен като скален жлеб. ВТОРО ОПИСАНИЕ: От обръщалото на градския рейс в Стария град се тръгва по асфалтирания път, водещ за мемориал „Паметник -1300 год. България“. След около 1, 200м пътя прави остър ляв завой. Продължава се по шосето и след 300м в дясно се отделя по горски път маркировката за заслон „Детелина“ в местността Бостанлька. В близост до него, на около 350м в западна посока се намира туристическа беседка. Непосредствено под нея се намира дьлбок валог, заведен под №66 ( по номерацията на понорите на Шуменското плато ). На дъното на валога се намира малко скално венче, два метра високо и тесен, триъгълен вход под него. Шуменското плато структорно се отнася към Шуменската синклинала на Преславската антиклинала. Пещерата е развита по основните пукнатини в района – север-юг и изток-запад. Координати, свалени от Гугъл: 26 25 51. 22 и 43 15 48. 67

    Описание на пещерата:

    Входът е открит след разчистване на понор във въртоп № 66 през 1983г. Представлява типична пропастна пещера, развита на четири етажа: на дълбочина 20, 40-55, 60-70 и 90-100м. . Състои се от две основни водни галерии с постоянно течащи потоци (Източен и Западен), свързани със Съединителна галерия. Денивелацията от входа до дъното на Новите водопади е 110м, а до дъното на Стария водопад е -89м Прехода между етажите е с отвеси и вътрешни пропасти. Двата основни пещерни потока събират водите си от две серии въртопи (северозападна и североизточна), образувани в дъното на увалата в местността Бостанлъка. Водоизливането става чрез две групи карстови извори: Горни (в м. Башбунар, каптирани за ПЗ „Шуменско пиво“) и Долни (в северния край на с. Троица), даващи началото на Троишка река. *ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ ОТ В. СТЕФАНОВ: Входът на пещерата е разкрит през 1983г след продължително разчистване на понора във въртоп №66 на дъното на увалата в местност Дългите поляни. След проникването, проучването и картирането на пещерата и след проведените индикаторни опити през 1996/97г се доказа, че тя е част от системата на най-големия карстов извор в Шуменското плато – Башбунар в Троишкия боаз. Пещерата е единствения естествен вход, достъпен за пряко проникване в дълбочина на окарстените варовици от шапката на платото. Затова резултатите от нейното продължително, а понякога мъчително и опасно изследване са с голямо научно-практическо значение. Тайните понори е типична пропастна пещера. С достигнатата денивелация от 110м тя е най-дълбоката пещера в Североизточна България. Състои се от две основни водни галерии с постоянно течащи пещерни потоци – Източна и Западна, свързани със суха Съединителна галерия. Западната галерия има редица къси разклонения. В морфологията на Тайните понори е запечатана важна информация за еволюцията на подземните карстови води: В надлъжните профили на пещерата се разкриват четири основни пещерни нива (етажи): – Първо ниво (приповърхностно), развито на дълбочина до 20м. Представено е от наклонени тесни галерии, привързани към понорите на въртопите, формирано е в зоната на активна инфилтрация и инфпуация на повърхностния периодичен склонов отток; – Второ ниво, развито на дълбочина 40-55м. В него са съсредоточени най-големите карстови кухини, които достигат височина над 10м. На дъното им са натрупани мощни блокажи, които свидетелстват за активни изветрително-гравитационни процеси. Към това ниво се отнасят повечето от късите разклонения в Западната галерия – зала Закуска, галериите Ляво разклонения и Ножчетата. В тях е измерена и най-голямата височина в пещерата – над 12м. Всички морфоложки белези доказват, че второто пещерно ниво маркира напреднал сух стадий на спелеогенезис. С това старо пещерно ниво хипсометрично се връзва сухата Съединителна галерия и най-високите сухи части на Западната галерия. От морфоложката реконструкция, извършена въз основа на надлъжните и напречните профили на пещерата, може да се предполага, че Западната галерия чрез Съединителната галерия на този етап от спелегенезиса е била приточна на Източната галерия. Оформяла се е стара водонаситена зона, а пещерата се е развивала в условията на сифонна циркулация, за което свидетелстват много еврозионни водонапорни форми в тавана и стените на галериите и залите; – Трето ниво (дълбочина 60-70м) обхваща основните най-дълги водни части на Западната и Източната галерии. Преходът от второто към третото ниво е постепенен, най-често с тесни галерии тип „лазейки“ (характерен пример е галерията Прасището). Засебяването на третото ниво е от модела отваряща се ножица“ и най-ясно личи между зала Тополките и Митков блокаж (Западна галерия), където се оформя като втори, по-нисък воден етаж. В Източната галерия преходът между двете нива е запечатан във формата и пречупките на надлъжните профили (Н“ 27-29). – Четвъртото ниво (дълбочина 90-100м) маркира каньоновиден тип галерии (с прагове и езера) в активен коризионно-ерозионен воден стадий на спелеогенезис. Той протича в активната зона на аерация (зона на пълноводие) на карстовите води. Морфологията на галериите (еврозионни форми и фасетки) свидетелства, че при високи води те често се наводняват и карстовите процеси протичат в напорен воден режим. На четвъртото ниво се осъществява сливането на двата основни пещерни потока (от Западната и Източната галерии), формира се пещерна река, която завършва със сифон. При съпоставянето на надлъжния профил на пещерата с литостратиграфската колонка на платото се установява, че сифона е най-горната част на водонаситената активна зона на карстовите води, формирана на контакта с водоупорните пясъчници на Шуменската свита. Пози извод обезсмисля идеята на спелеолозите да се направи опит за проникване в сифона с леководолазна техника с цел да се достигнат нови. по-дьлбоки части на пещерата. Между отделните пещерни нива преходът е най-често скокообразен – с отвеси и вьтрешни пропасти (между първо и второ ниво – Малкият и Големият отвее в Западната галерия) или с каскади от водопади и прагове (между трето и четвърто ниво – Старият и Скритият водопад в Западната галерия и Новите водопади в Източната галерия). 0собено типично е спираловидното пропадане Балерината между трето и четвьрто ниво в Източната галерия. То се осъществява чрез каскадата на Новите водопади. Изключение прави само преходът между второ и трето ниво, който както беше посочено no-горе е постепенен. Между тези две нива (етажи) в Западната галерия съществуват вертикални връзки (кладенци или каньон с корнизи). Пещерните нива са геоморфоложки репери за развитието на Тайните понори. Техният произход много добре се обвързва генетично с геоложкия строеж и геодинамиката на Шуменското плато от една страна, а от друга – с еволюцията на релефа на платото и на регионалния ерозионен базис -Камчийското понижение. При съпоставката с литостратиграфската колонка се установява, че: – първото и второто пещерно ниво са развити изцяло в органогенните силно карстифициращи се варовици на Кайлъшката свита, формирани са големи зали и галерии. Те доказват, че под увапата е образувана сложна система (или отделни системи) от подземни кухини и канали на дълбочина средно до 50-60м. Тайните понори са част от тази система. Нейното формиране е свързано със стара водонаситена зона във варовиците на Кайлъшката свита, съществувала в южното бедро на Търновотабийската антиклинала. При своето образуване тази зона е била сифонна, наситена, а сега е зона на аерация с периодична циркулация на карстови води. – третото пещерно ниво е заложено в Мездренската карбонатно-кремъчна свита, Тя е изградена от дребнозърнести и тебеширеноподобни варовици с кремъчни конкреции (Ангелова, Д.) и има по-лоши карстификационни свойства. Поради това те са играли известно време роля и на относителен водоупор за карстовите води в Кайлъшката свита. Литоложките особености на варовиците от Мездренската свита са дали отпечатък върху морфологията на тази част от пещерата – ниски труднопроходими галерии. Чрез тях пещерните води постепенно са преминали в долулежащите варовици на Никополската и Новаченската свити. – четвъртото пещерно ниво е формирано в масивните варовици на Никополската свита. Образувани са канален тип галерии. Напречните им профили са силно издължени и показват, че са заложени по тектонски пукнатини. Част са от активната зона на аерация с хоризонтална циркулация на подземните води. Изграждат зоната на хоризонтална циркулация на подземните води. Галериите след Скрития водопад (в Западната галерия) и Новите водопади (в Източната галерия) променят значително морфологията си и размерите си (силно се стесняват), което може да се обясни и с литоложки причини – развити са в Новаченската свита. Нейните варовици са глинести или тебеширени и са прослоени от тънки мергели. Тяхното отражение се открива в надлъжните профили – каскада от прагове и езера в крайните части и на Западната и на Източната галерии. Относително слабо карстифициращи се, тези варовици формират канален тип активна водонаситена зона със сифонна циркулация. Скокообразният преход между пещерните нива с образуване на значителни пещерни откоси, пропасти и водопади неможеда се обясни само с литоложки причини (временни относителни водоупори между отделните карбонатни свити и различия в разтворимостта на изграждащите ги варовици). Особено като се има предвид, че най-големите вьтрешни пещерни денивелации са в границите на една и съща свита. Обяснението трябва да се търси в ритмичното позитивно геодинамично развитие на Шуменското плато. Като следствие от него регионалният карстов базис става все по-дълбок и принуждава карстовите еоди в платото да се всичат на по-дълбоки коти, преминавайки през различните карбонатни свити до достигането на регионалния додоупор – пясъчниците на Шуменската свита. Всичането на подземните карстови води в дьлбочина на масива зависи освен от базиса (относителна височина), но и от количеството на тези води (доказана е пряка връзка между количеството на течащите води и корозионно-ерозионната им дейност. Тъй като пещерните води в Тайните понори са се всекли в целия комплекс от карбонатни свити, изграждащи шапката на Шуменското плато и са достигнали до регионалния базис на пясъчниците, се налага извода, че пещерата има голям водосбор, който формира значителен подземен отток (сравни с пещерата Зандана). За нейното преодоляване живата ерозионна сила на подземните води все още не е достатъчна. Поради това се формират „висящи“ карстови извори по периферията на този водоупор. Те са средно 200-300м по-високо от Камчийското долинно понижение и около 100м по-високо от локалния базис на Троишкия боаз. Посоката в развитието на пещерните галерии съвпада с основните посоки на тектонските пукнатини, измерени в местността Бостанлъка. Това много добре проличава от сравнението между роза-диаграмата на пукнатините и плана на пещерата. От друга страна вече беше доказана много добра корелационна зависимост в пространствената ориентация на пукнатините и разломните структури. Това дава основание да се определи като голяма ролята на тези структури при залагането и развитието на пещерната система. Потвърждение са изводите от анализа на проекцията на пещерата, нанесена на топографията на терена. В развитието на пещерните галерии преобладават две основни посоки: северозапад -югоизточна (характерна за галериите от по-стария етап на спелеогенезиса) и север – юг до североизток – югозапад (за галериите в съвременен активен воден стадий). От това може да се заключи, че първоначално пещерата (а и старата водонаситена зона в Кайлъшката свита) се е образувала в южното бедро на Търновтабийската антиклинапа по водопроводящи пукнатини, които са паралелни на оста на антиклиналата. Впоследствие на по-новия етап от спелеогенезиса настъпва рязка промяна в посоката на развитие с преобладаване на южната компонента. Тази промяна съвпада със стадия на значително ерозионно всичане на пещерните потоци и формирането на третото и особено на четвъртото пещерно ниво. В основата на тази преориентация, съпроводена с удълбаване, е въздействието на радиалните разломни линии в периферията на платото (по-точно в Калугерския боаз), активизирани от позитивната плейстоценска и холоценска геодинамика на региона, Водите на пещерата се пренасочват към оста на Калугербоазката синклинала и в Никополско-Новаченската карбонатна свита се формира водонаситена зона. На съвременния етап от развитието на пещерата водеща роля играе тектонският възел „Момина скала“ в Троишкия боаз, която се превръща в основен дренаж. Двата основни пещерни потока събират водите си от две серии въртопи (северозападна и североизточна), образувани в дъното изувалата в местността Бостанлъка. На по-стария стадий от развитието на пещерата двата потока са се сливали под повърхността на увалата. В резултат от издигането на платото и активизирането на радиалните разломни структури настъпва удълбаване на подземните води. То протича с бифуркация (разделяне) на пещерните потоци и развитие на нови по-дълбоки продължения на Западната и Източната галерии. Поредното ППИРДНЙ ня потоците се осъществява в новата водонаситена зона (кота 330-340 м). Дренажа на тази зона се контролира от тектонският възел „Момина скала“, което се доказва с индикаторните опити – оцветяване на пещерната река в Тайните понори с флуоресцеин. Водоизливането в разседната зона на Троишкия боаз става директно в тектогенно-гравитационните скпонови материали и образува в боаза низходящ карстово-грунтов поток. По локални водоупори той формира две групи карстови извори. Горни (в местността Башбунар – каптирани за ПЗ „Шуменско пиво“ и за с. Троица), но маркирани в релефа с бигорна тераса. Долни (в северния край на с. Троица) – даващи началото на Троишка река. Останалата част от карстово-грунтовия поток подхранва локалната тектогенна водонаситена зона при с. Троица. Тя се отводнява в Троишка река, като формира южно от селото групата на карстови извори на десния бряг на реката.

    Екипиранa e за ТЕВ:

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 3
    Специфични особености: Развита на 4 основни нива

    Техническо описание

    Екипиране за ТЕВ: Проблем за прониквача са каскадите, обливани от вода и дълбоките синтрови езера. За препоръчване е да се прониква с акумулаторни лампи или с електрическо осветление, особено след водопадите и задължително водонепромокаеми дрехи – неопрен или сух костюм тип „Садко“. Едно от „възловите“ места е преминаването на тъй нареченото Прасище – галерията след Дяволската камина, дълга около 80 м със средна широчина и височина 1/1 м, по която тече рядка кал и е твърде опасна при прииждане на реката. КРАТКО ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА ПРОПАСТНАТА ПЕЩЕРА „ТАЙНИТЕ ПОНОРИ“ – М. Мирчев, Здр. Илиев Пропастната пещера „Тайните понори“ е оборудвана по системата на ТЕВ като клиновете тип „Спит“ са пренабити 1996г. Прониква се през тесен триьгьлен вход. Следва 3м праг, който е оборудван с дървена стълба и се попада в зала Тройка, след което се изкачва праг с височина +4м. Веднага след това следва 5м камина, която може да се преодолее и на класика. За препоръчване е да се постави стълбичка, която се закрепва на характерна скална халка в ляво преди отвеса. Продължава се по галерия, водеща до Камината – праг с денивелация -8м, който е оборудван по ТЕВ. Основното закрепване е на клин от дясната страна преди отвеса, дублиращото е на 1. 5м преди основното на скалната халка. Следва спускане в отвеса, след 3-ия метър, като се стремим да се изнесем в дясно, се прави междинно прехвърляне. След спускането се преминава през зала с нестабилни скални блокове. Държим лявата страна до достигане на Големия отвее (-25м). Първите две закрепвания на отвеса са в началото на лявата стена, следва спускане по низходяща галерия, като в края й, на лявата страна, се прави междинно закрепване, откъдето отвеса продължава в дълбочина. Оборудван е по ТЕВ. Необходим инвентар: въже 40м, карабинери 4бр. и една проволка. След отвеса галерията завива на запад и води до Дяволската камина – цепка с дълбочина 8м, влажна и хлъзгава, за която е необходима 10м стьлбичка, 2бр карабинари с 2 проволки. Стълбата се закрепва на характерни вторични образувания. Продължава се по галерия и не след дълго се стига до разклонение, което води до зала Закуска (вляво). Продължението е вдясно по течението на потока, който се губи малко преди калния полусифон Прасището. Лявото разклонение задънва с непостоянен приток на вода. Продължавайки по така наречената галерия Прасището (да се внимава – при високи води има опасност от затапване) след 60м се достига до зала Гъбките, която вероятно е гърло на понор и се намира в ляво на основната галерия. След зала Гъбките галерията взима южна посока и след 30м достига до зала Ножчето. Тя се намира в ляво от основната галерия и задънва след 35-40м. Подминавайки я се продължава посока зала Тополките. Следва преминаване или през Меандъра на реката или през Тесняка на светците до достигане на зала Почивка. Преди залата има прехвърляне на един 4м праг (изкачване и слизане на класика), Кратък отдих. Следва характерна галерия с 4м изкачване в посока Митковият блокаж по Ледената пързалка. Малко преди Митковия блокаж галерията е с нестабилни каменни блокове Придвижването там да става с повишено внимание. На Митковият блокаж се прави траверс. Необходим инвентар: въже 30м, карабинери и проволки по 4бр Да се внимава при преминаване на траверса! Задължителна е проверка на системата! Блокажът е нестабилен и движещ се! Оттук галерията се разклонява – пътят за Новите водопади е след траверсиране на Митковият блокаж, а за Старият водопад и от там за новите части е след спускане 20м в самия блокаж. След траверсирането се продължава по високата част на галерията до достигане до каскадата на новите водопади. Достигайки каскадата. се търси път високо горе, като за препоръчване е да се обезопаси пътят по хоризонтала с въже. Следва спускане на класика до достигане реката, която захранва каскадата Новите водопади. Каскадата е с денивелация 39м. Разделена е на четири прага – Р1-6м, Р2-12м, РЗ-8м и Р4-13м, обливани с вода, с дебит около 20-25 л/сек. Системата е екипирана по ТЕВ, като първите закрепвания са изнесени високо горе над самата каскада. Другите междинни закрепвания да се търсят по дясната и лявата страна. Да се има предвид старостта на закрепванията! Необходим инвентар: въже 50м, карабинери – 8бр, удължители – 6бр и проволки – 2бр. Преди скока на всеки праг системата е оборудвана по ТЕВ. Достигайки дъното на каскадата се преминава под водопада и на класика се продължава над самата река. Достига се до висока зала, където реката се губи под калцитни образувания Продължава се по тясна и трудна за придвижване галерия до характерно езеро, от лявата страна на което има приток. Галерията продължава около 40м, след което задьнва в грифон. Движейки се по течението на реката се достига до тъй наречените Полусифонни части. След 110м лазене в полунаводнени ниски галерии се достига до Първия праг с денивалеция 4м. Същият е преодолим на класика и не е оборудван по ТЕВ. Да се внимава при изкачването – с обратен надвес е! Надолу следва каскада от няколко прага (-6м), която също е преодолима на класика. Достига се до голяма и висока зала, чийто сводове не се забелязват. В дъното ѝ реката се губи под синтрова преграда и пещерата засифонира. Засега това е краят на галерията на Новите водопади. Денивелация -110 м. По посока Старите водопади! След екипиране траверса на Митковият блокаж по средата му зее кладенец с денивелация – 15м. Необходим инвентар: въже 15м, 2 карабинера и 1проволка. Слиза се на река, продължавайки по течението ѝ се минава през тясно, наводнено място. Следва диаклазна, висока и тясна галерия. На места се налага и пълзене. След десетина метра в дясно се отваря голяма зала с дължина 18м и задънва. Продължава се по течението на реката и след 60м се достига до второ разклонение (в дясно) с периодична вода, тесен вход и дължина 30м. Връщайки се на основната галерия, се продължава в посока Старите водопади, като се търси път по характерния меандър. Нивата на пътя в денивелацията се сменят непрекъснато – ту горе, ту долу се избира пътя. След около 120м се достига каскадата Старите водопади. Да се внимава при подхода към каскадата! Има опасност от подминаваме на отвеса и движението да стане над залата! Лъжлив под – синтрова кора! Каскадата е оборудвана за ТЕВ. Подходът да се търси ниско, на 4-5 м от нивото на водата. Необходим инвентар: въже 15м, 2 бр карабинери. Закрепванията са две – на лявата стена точно над пада на водата. След спускането на Стария водопад се попада във висока диаклазна галерия. Преминава се-покрай две синтрови езера и галерията се снишава. Преминава се полусифон, дълъг около 2м и се излиза на Скрития водопад. Внимание! При високи води полусифонът става плътен! Скритият водопад е с денивелация 10м. Необходим инвентар: въже 10м, карабинери 2бр и 3 бр проволки. Той не е оборудван за ТЕВ. Продължавайки по течението на реката се навлиза в тъй наречените Наводнени галерии. Следвайки реката се достига до Цецовия праг – дълбочина 3. 6м, който се преодолява на класика. Пътят води по ниска фурнообразна галерия и след 22м се достига до приток от ляво. Галерията не е проучена, тъй като е запълнена с калцитни образувания. /При нанасянето ѝ на картата на пещерата, посоката съвпада с посоката на галерията, която идва от Новите водопади. От сифона я делят около 50-60м. Връзката не е доказана с пускане на оцветител -флуоресцин. Основната галерия продължава и не след дълго завършва с пясъчно-кален сифон, където след около 20м засифонява. Засега това е дъното на пещерата.

    Необходим инвентар за пропастната пещера Тайните понори:

    1. Камината – стълба 10м, въже 10м, проволки 4бр, карабинери 2бр. 2. Дванадесетметров отвее – въже 15м, карабинери 3бр, проволка 1бр. . 3. Големият отвее – въже 40м, карабинери 4бр, проволки 1бр. 4. Дяволската камина – стълба 10м, въже 15м, карабинери 2бр, проволки 2бр. 5. Митков блокаж (за траверса) – въже 30м, карабинери 4бр., проволки 4бр. 6. Новите водопади – въже 50м, карабинери 8бр, удължители 6бр, проволки 2бр. 7. Първият праг – въже 10м, стълба 10м 8. Старите водопади (подходот Митков блокаж) – въже 15м, карабинери 2бр., проволка 1бр. 9. Скритият водопад – въже 10м, карабинери 2бр, проволки 3бр.

    Карта

  • Картировач(и)
    А.Спасов, М.Мирчев, П.Петров, Г.Геров; К.Димчев,С.Станчев САК "Хадес" гр. Шумен, ПК "Приста" Русе, ПК "Студенец" Плевен
  • Дата
    1981