Тангъръчка дупка

  • Други имена
  • Дължина
    80 m.
  • Дълбочина
    66 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    310 m.
  • Ерозионен базис
    50 m.
  • Година на откриване
    1974
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
    ,
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Голяма колония прилепи – Голям и Малък подковонос
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    ТАНГЪРЪЧКА ДУПКА

    Рег.№ 272

    с. Богданово – област Бургас Рег.№ 272 Код: 310001 Не са малко легендите и преданията за опасната и недостъпна „Тангъръчка дупка“. Говори се за страхотна подземна река, за коварни сифони и зли духове, а иманджиите твърдят, че имено тук бай Вълчан и поп Мартин скрили пет товара бели пари. Пропастта отстои южно /120 градуса/ от с. Богданово, като се върви 35 мин. по удобен коларски път, разположен на десния бряг на т. н.. Амахчийски дол, по който тече вода през всички сезони на годината. Типично за района е нискостеблената горска растителност – габър, по малко дъб, цер, горун и др. След леко набиране на денивелация, по добре обработена проходима пътека се достига почти до билото на възвишението, където на малка полянка е разположен входът на пропастта. Намира се на около 50 м. над местния ерозионен базис – Ахмачииски дол, който се пада от СИ страна на пропастта. Входът е със СЗ изложение с формата на разширена в горния край елипса, като от него са извършени следните засечки – към с. Богданово 345 градуса и към седлото на вр. Двата близнака – 220 градуса. Пропастта е развита на кръстовката на две диаклазни цепки, в юрски мраморизирани варовици. Началният наклон към нея е 30 градуса, като след 12 м. нараства до 90 градуса. Отвеса на пропастта е с дълбочина 35 м. слиза се в зала, височината на която достига до 20 м. средна ширина до 6 м. и дължина 24 м. По дългата си ос тя заема простирание север-юг. Дъното е натрупано от каменни късове с различна големина, покрити с глина и гуано, като натрупването е по средата /до 2 м./ и в двата края. Част от стените са покрити със синтрова кора и дендрити. По тавана се срещат нарядко къси и дебели до 20 см. сталактити. На около 4 м. от южния край на залата с азимут 160 градуса по наклонена къса галерия /наклона започва от 30 градуса и след четири метра нараства до 86 градуса/ започва нова 35 метрова пропаст. Стените и са покрити с гуано, над 5 см. дебелина на пласта. От дъното и започва тясна криволичеща галерия с дължина 16 м. Нейното дъно е покрито с глина и дебел слой гуано. Забелязва се обилно капене на вода във вид на едри капки, които са издълбали малки кратерчета в глината с дълбочина до 10 см. На 3 м. над дъното има малко разклонение, което въвежда във втора диаклазна цепка, която опира до три метров праг с отрицателна денивелация и слиза в придънна загла, а нагоре продължава в комин. Пропастта до първата зала е суха, в долния етаж е влажна. Средна темперетура на въздуха е 12, 8 градуса. /27. 07. 77 г./ Долния етаж се обитава от голяма колония прилепи от вида Голям и Малък подковонос. Да се внимава – поради наличие на пещерно мляко по стените втората пропаст е много хлъзгава.

    Изследвана от п. к. Странджа гр. Бургас от екип – Щ. Тодоров, Хр. Русев, Ив. Дюлгеров и Д. Димитрова 5. 03. 1974 год.

    Прекартирана 1977 г. от П. Делчев – СПК „Академик“ гр. София.

    Описание на достъпа

    ТАНГЪРЪЧКА ДУПКА

    Рег.№ 272

    с. Богданово – област Бургас Рег.№ 272 Код: 310001 Не са малко легендите и преданията за опасната и недостъпна „Тангъръчка дупка“. Говори се за страхотна подземна река, за коварни сифони и зли духове, а иманджиите твърдят, че имено тук бай Вълчан и поп Мартин скрили пет товара бели пари. Пропастта отстои южно /120 градуса/ от с. Богданово, като се върви 35 мин. по удобен коларски път, разположен на десния бряг на т. н.. Амахчийски дол, по който тече вода през всички сезони на годината. Типично за района е нискостеблената горска растителност – габър, по малко дъб, цер, горун и др. След леко набиране на денивелация, по добре обработена проходима пътека се достига почти до билото на възвишението, където на малка полянка е разположен входът на пропастта. Намира се на около 50 м. над местния ерозионен базис – Ахмачииски дол, който се пада от СИ страна на пропастта. Входът е със СЗ изложение с формата на разширена в горния край елипса, като от него са извършени следните засечки – към с. Богданово 345 градуса и към седлото на вр. Двата близнака – 220 градуса. Пропастта е развита на кръстовката на две диаклазни цепки, в юрски мраморизирани варовици. Началният наклон към нея е 30 градуса, като след 12 м. нараства до 90 градуса. Отвеса на пропастта е с дълбочина 35 м. слиза се в зала, височината на която достига до 20 м. средна ширина до 6 м. и дължина 24 м. По дългата си ос тя заема простирание север-юг. Дъното е натрупано от каменни късове с различна големина, покрити с глина и гуано, като натрупването е по средата /до 2 м./ и в двата края. Част от стените са покрити със синтрова кора и дендрити. По тавана се срещат нарядко къси и дебели до 20 см. сталактити. На около 4 м. от южния край на залата с азимут 160 градуса по наклонена къса галерия /наклона започва от 30 градуса и след четири метра нараства до 86 градуса/ започва нова 35 метрова пропаст. Стените и са покрити с гуано, над 5 см. дебелина на пласта. От дъното и започва тясна криволичеща галерия с дължина 16 м. Нейното дъно е покрито с глина и дебел слой гуано. Забелязва се обилно капене на вода във вид на едри капки, които са издълбали малки кратерчета в глината с дълбочина до 10 см. На 3 м. над дъното има малко разклонение, което въвежда във втора диаклазна цепка, която опира до три метров праг с отрицателна денивелация и слиза в придънна зала, а нагоре продължава в комин. Пропастта до първата зала е суха, в долния етаж е влажна. Средна температура на въздуха е 12, 8 градуса. /27. 07. 77 г./ Долния етаж се обитава от голяма колония прилепи от вида Голям и Малък подковонос. Да се внимава – поради наличие на пещерно мляко по стените втората пропаст е много хлъзгава.

    Изследвана от п. к. Странджа гр. Бургас от екип – Щ. Тодоров, Хр. Русев, Ив. Дюлгеров и Д. Димитрова 5. 03. 1974 год.

    Прекартирана 1977 г. от П. Делчев – СПК „Академик“ гр. София.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не е екипирана за ТЕВ

    Карта

  • Картировач(и)
    Щ. Тодоров, Хр. Русев, Ив. Дюлгеров, Д. Димитрова; П.Делчев ПК "Странджа" Бургас, СПК "Академик" София
  • Дата
    1974-03-05