Тъмната страна

  • Други имена
  • Дължина
    17 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    4 m.
  • Надморска височина
    510 m.
  • Ерозионен базис
    90 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Единични екземпляри прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Тъмната страна. г. Лакатник. м. Градището. Врачански пещерен район№ 203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5249. Районен № 203697. дължина (16. 80 м), денивелация (+ 4. 20 м).

    Местонахождение и достъп:

    Трите входа на пещерата са разположени на около 1. 5 км западно от г. Лакатник. Те се разкрива в местността Градището намираща се в горната част на масива Кознишки дял. Той попада на територията на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. По един от двата въжени моста се пресича реката и се върви по една от алтернативните пътеки за достигане до Алпийска поляна. Ако се идва по пътя зад гарата се хваща първото разклонение в ляво преди Алпийска поляна. Ако се идва по пътя покрай Темната дупка се пресича Алпийска поляна и се върви в западна посока. Това е и пътеката от Алпийска поляна към Сини вир и пещерата Кристална. Набира се постепенно денивелация. В дясно от пътеката започват скални венци. Непосредствено преди да започне първият скален венец се отбива от пътеката в дясно. Следва изкачване покрай самият венец нагоре около 10 м. Склона е обрасъл с ниски дървета и храсти. Входа на пещерата трябва да се търси в ляво. Той се разкрива в основата на скалния венец и не се вижда от пътеката.

    Описание:

    Входа на пещерата има издължена пещерообразна форма и размери 2. 90х1. 00 м. Той е със северозападно изложение. Веднага след входа в свода се разкрива още един отвор–вход с елипсовидна форма. Попада на тясна възходяща галерия с меандриращ характер и с височина достигаща до 2 м. Пода е покрит с суха пръст, глина и дребни камъни. На единадесетия метър се попада на уширение с комин висок около 3. 90 м. От това място тръгва къса наклонена галерия в югоизточна посока, която отвежда до третият вход на пещерата, разположен на скалния венец на около 15 м над пътеката. Той има неправилна-издължена форма и размери 2. 50х0. 70 м. Този отвор е също трудно забележим от пътеката, но се вижда от ЖП гарата. Около него растат ниски храсти. Пещерата е суха а по стените и свода се забелязват белезникави повлеци и дендрити. Забелязани са и единични видове прилепи. Размерите на пещерата са незначителни само 16. 80 м дължина при денивелация от + 4. 20 м. В нея биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани.

    История на проучването:

    Пещерата е известна вероятно отдавна на пещерняците от различните клубове. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Точната ѝ карта е съставена по време на теренен обход в района на 09. 04. 2005г. от Ж. Петров, К. Стоичков членове на ПК “Хеликтит” София и Н. Панайотова от ПК “София”.

    Описание на достъпа

    Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Тъмната страна. г. Лакатник. м. Градището. Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5249. Районен № 203697. дължина (16. 80 м), денивелация (+ 4. 20 м).

    Местонахождение и достъп:

    Трите входа на пещерата са разположени на около 1. 5 км западно от г. Лакатник. Те се разкрива в местността Градището намираща се в горната част на масива Кознишки дял. Той попада на територията на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е г. Лакатник. По един от двата въжени моста се пресича реката и се върви по една от алтернативните пътеки за достигане до Алпийска поляна. Ако се идва по пътя зад гарата се хваща първото разклонение в ляво преди Алпийска поляна. Ако се идва по пътя покрай Темната дупка се пресича Алпийска поляна и се върви в западна посока. Това е и пътеката от Алпийска поляна към Сини вир и пещерата Кристална. Набира се постепенно денивелация. В дясно от пътеката започват скални венци. Непосредствено преди да започне първият скален венец се отбива от пътеката в дясно. Следва изкачване покрай самият венец нагоре около 10 м. Склона е обрасъл с ниски дървета и храсти. Входа на пещерата трябва да се търси в ляво. Той се разкрива в основата на скалния венец и не се вижда от пътеката.

    Описание:

    Входа на пещерата има издължена пещерообразна форма и размери 2. 90х1. 00 м. Той е със северозападно изложение. Веднага след входа в свода се разкрива още един отвор–вход с елипсовидна форма. Попада на тясна възходяща галерия с меандриращ характер и с височина достигаща до 2 м. Пода е покрит с суха пръст, глина и дребни камъни. На единадесетия метър се попада на уширение с комин висок около 3. 90 м. От това място тръгва къса наклонена галерия в югоизточна посока, която отвежда до третият вход на пещерата, разположен на скалния венец на около 15 м над пътеката. Той има неправилна-издължена форма и размери 2. 50х0. 70 м. Този отвор е също трудно забележим от пътеката, но се вижда от ЖП гарата. Около него растат ниски храсти. Пещерата е суха а по стените и свода се забелязват белезникави повлеци и дендрити. Забелязани са и единични видове прилепи. Размерите на пещерата са незначителни само 16. 80 м дължина при денивелация от + 4. 20 м. В нея биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани.

    История на проучването:

    Пещерата е известна вероятно отдавна на пещерняците от различните клубове. При проверка в главната картотека на БФС бе установена, че липсва картна документация. Точната ѝ карта е съставена по време на теренен обход в района на 09. 04. 2005г. от Ж. Петров, К. Стоичков членове на ПК “Хеликтит” София и Н. Панайотова от ПК “София”.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: С три входа,едноетажна,проходна,неразклонена