Сухата пещера

  • Други имена
    Вареницата ; Килиите -
  • Дължина
    87 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    11 m.
  • Надморска височина
    548 m.
  • Ерозионен базис
    23 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: да
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: да
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    „Сухата пещера“ | „Килиите“ , „Вареницата“ БФСп № 3062 № район 214142 Стражанско-Дебелдялски карстов район, Старопланинска област Местност: Раднешки дол (Варениците) с. Велчовци Община Трявна Габровска област G P S – E 25, 344290 N 42, 480986 – WGS84 Обща дължина 87м Денивелация 8м (-5м, +3м) НМВ 548м Обем 300 куб. м Площ 200 кв. м Картирали: Димитър Димитров, Т. Тотев ПК“Орловец“гр. Габрово Година 1986 Мащаб 1: 200

    Известна е на местното население от дълбока древност. Според Кольо Бълкански, полски пазач от кв. Божковци, Трявна пещерата е използувана от хайдути, защото има изход на поляна, използуван като резервен от хайдутите. В близост до пещерата се е добивала вар, затова е известна и под името “Вареницата”. Над входа на пещ- ерата се забелязват останки от римско кале. Удобно разположена, достатъчно широка и достъпна предлага отлични условия за живеене и оптимална защита срещу евентуален неприятел през античността. Във вътрешността и около нея се откриват многобройни фрагменти от керамика-сигурен белег, че е обитавана. Керамичния материал датира времето на използване на пещерата в широки хронологически граници-от края на късната бронзова и началото наранно-желязната епоха до края на късно-желязната епоха (12-1 век пр. н. е.). В нея личат няколко иманярски изкопа с дълбочина 1м, които навсякъде нарушават културния пласт. На места те са достигнали до различни следи и съоръжения свидетелстващи за активно човешко присъствие – останки от пещ и огнища, фрагменти от подова замазка и печени глинени фрагменти. Над пещерата е била изградена малка крепостна стена, която прегражда обитаваното пространство към неговата дос- тъпна страна. Във вътрешността на крепостта и извън нея е открита керамика, която датира от късно-желязната епоха. Пещерата е обект на иманярски разкопки. Картирана на 25/08/1986г. Намира се при с. Велчовци, в непосредствена близост източно от с. Станчов хан, до пътя Станчев хан-Конарското (сега изоставен коларски път, може да се премине с джип). Образувана в долно-кре- дни (палеоценски варовици)от Комаревската свита. От стопанския двор на Клоновото стопанство се продължава още 1, 500м по пътя в ляво срещу течението на р. Белица(за с. Велчовци пътя се разклоня- ва след 500м в дясно от реката през мост). Спира се над последна- та къща малко след края на асфалта при изоставени вареници. Коларският път продължава от същата страна на реката, а през нея има удобен брод за туристи. Преминава се от другата страна и се върви около 200м по удобна пътечка. За ориентири могат да се из- ползуват и стълбовете на високото напрежение. Стига се Раднешкия дол, малък приток на реката. На негово име е наречена месността, в която се намира пещерата. Върви се не повече от 100м по дола. Главният отвор е на +23м от МЕБ, масивен, вертикален, с експозиция на запад. Пещерата е развита в извивката на скалния венец над Раднешкия дол и р. Белица. Под венеца скатовете са обрасли с широ- колистна гора, от към Раднешкия дол рядка и дребна. Големият ѝ вход я прави лесно забележима и достъпна. Пещерата е суха по цялата си дължина. Петте ѝ входа в началото се събират в голяма зала, която продължава като една-единствена галерия по-на- татък. Общата ѝ дължина е 87 м. В ляво и дясно от главния път галерийки от по 5м и 7м водят на вън. Широка и висока галерия от 14, 5м, свързана с комин с повърхността, води към друг вход с експозиция 22*. От него голямо буково дърво, пресъхнало в основата си, отстои на 42*и 8м. Пещерата е с пет входа, вертикални, без да се смятат комина и двата непосредственно в главния. Входът с експози- ция 22* е най-високо разположен +1, 7м спрямо най-ниския, следващия до него по скалния венец. От залата непосредственно след входа в почти източна посока е развитието на пещерата. По 14м галерия сво- бодно се стига в ниска, широка зала с подобни разклонения в ляво, дясно и напред. Дължина по главната ос 35, 8м, обща дължина 87м, денивелация +2, 7м. В по-голямата си част пещерата е суха. В най- вътрешните части има капеща вода от свода и кондензирана влага по стените. Температура в средата на пещерата 10*С на 25/05/198бг при 20°С навън. Наслаги – земна маса, глина, брекчи, ръбест чакъл. Образуванията са във вътрешната част – сталактони, сталактити, дендрити, сталагмити, синтри. Флората е разпространена из цялата пещера. Интерестно по форма цвете беше намерено в крайната част. Фауна троглофили. Петрографията е представена от глина, която е наносен продукт. Пещерата е бедна на образувания, които са във вътрешната част – сталактони, сталактити, дендрити, сталагмити, син- три. Доказано е, че в района на пещерата е живяло тракийско племе (кробизи), което е използвало глината за направа на съдове. Пещерата е под наблюдение за миграцията на прилепи. Установено е наличието на шест двойки прилепи.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: В привходните части,комин излизащ навън