Студеница

  • Други имена
    Б-3
  • Дължина
    34 m.
  • Дълбочина
    12 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1185 m.
  • Ерозионен базис
    190 m.
  • Година на откриване
    1976
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Пещера Студеница №1338, с. Искрец, мах. Меча поляна
    
    Геоморфоложко описание
    
    Взех горния край на въжето от прониквачката и посредством две лентови примки и два карабинера организирах основно и дублиращо закрепване на дърветата над входа. Закачих се на въжето и се вмъкнах през относително малкия вход, който бе широк точно колкото да премина пред него без особени усилия. Тук, тъй като галерията не се спуска напълно отвесно, а стръмно надолу с наклон навътре, за да не трие въжето, организирах отново с лентова примка и карабинер още едно междинно закрепване. Направих го на едно „живо“ и достатъчно дебело и здраво според мен дръвче, израснало на самия отвор, което преди малко бях окастрил. Спуснах се някъде около пет метра по широката силно наклонена галерия и достигнах до завой, след който се откри една наклонена, сравнително голяма и украсена с образувания зала. Тук се откачих от въжето, понеже прецених, че натам то вече няма да ми е нужно. Слязох до най-ниската ? точка и обстойно я разгледах. От сипея покрай основната скала се бяха натрупали доста камъни и тук се усещаше съвсем леко въздушно течение. Възможно е в бъдеще тук да се търси продължение на пещерата. След това на лакти и колене преминах през едно дълго около два метра хоризонтално проходче, подир което галерията се изкачва стръмно нагоре около 5-6 метра. Тук тя е широка точно колкото да премина и да се изкача „на класика“ до най-високата ? точка. Наляво и надясно постепенно преминава в непреодолимо тясна цепнатина. Тук също не липсваха образувания, но за съжаление, както и в залата, те бяха сухи. Това според мен си бе в реда на нещата, имайки предвид, че това лято е изпепеляващо горещо и сухо, а дупката е къса и изключително близо до повърхността. Тоест няма как да задържи дълго влагата, но пък най-вероятно през пролетта картината е съвсем различна. След като достигнах края на възходящата галерия, тръгнах обратно към изхода, като на излизане направих доста снимки.  Разекипирайки, установих, че при бъдещи посещения би било по-удобно използването, вместо на въже, на една десетинаметрова алпийска стълба.
    
    Ако желаете да прочетете разказа за посещението на пещера Меча дупка и откриването на входа на Студеница, можете да го направите на следния линк:
    http://iskar-speleo.org/bg/node/145
    
    Автор: Стефан Карлов, ПК „Искър“, 19.07.2024 г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: не
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености:

    Описание на достъпа

    Пещера Студеница №1338, с. Искрец, мах. Меча поляна
    
    Описание на достъпа
    
    След като излязохме от „Меча дупка“, се впуснахме в търсенето на входа на пещерата, носеща името Студеница. За наше щастие, търсенето бе кратко и за около най-много двадесетина минутки попаднахме на една площадка точно на горния ръб на скалния венец, където сред храсталаците тъмнееше малкият вход на дупката. За проникването в нея трябваше въже, а ние определено нямахме време да отидем до Меча дупка, където бяхме оставили инвентара, и отново да се върнем до входа на Студеница.
    Не щеш ли, късметът ме споходи съвсем неочаквано на 19-ти юли 2024-та година, тъй като следобеда ми се отвори, така да се каже, „свободен прозорец“. Изкачването до Меча поляна, въпреки че е едва шест километра, ми отне още около 35-40 минути, понеже пътят до там е черен, тесен и на места силно каменист. Оставих колата на поляната в края на селото, нарамих прониквачката и тръгнах пеша към дупката. Когато стигнах до основата на скалния венец, вместо да тръгна наляво към Мечата, завих надясно по едва личащата пътечка, изкачваща се до горния му ръб. След като се изкачих от горната му страна, продължих да вървя по нея. Подминах първите скали, заобиколих един широк и доста стръмен улей и от другата му страна стигнах до пирамидата от камъни, която бяхме натрупали миналия път, за да ни послужи за ориентир при следващи посещения. На около пет метра в дясно от нея се намира площадката, където е входът на пещерата. Въпреки че само преди няма и три месеца бяхме окастрили храстите около входа, те отново бяха избуяли сякаш никой не бе стъпвал тук от години.
    Автор: Стефан Карлов, ПК „Искър“, 19.07.2024 г.

    Карта

  • Картировач(и)
    Людмил Тодоров секция с. Искрец
  • Дата
    1976-02-29