Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Бански суходол № 72. С. С. Еделвайс. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район. Вихренски пещерен подрайон. № 5641. Районен № 402 157. Дължина (13. 40 м), денивелация (-21. 83 м).
GPS-координати по – WGS 84: N41 47 32. 9 E23 23 51. 7
Местонахождение и достъп. Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 15-20 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в западна посока. Първоначално се изкачва по големи камъни. След набиране на денивелация се достига до основата на скален венец. От него се търси просека в клека. Излиза се на открито място, като се траверсира склона и се влиза отново в просека сред клека. Тя отвежда до голямо долинно понижение. Върви се на границата на клека, като отново се траверсира основата на склона. Не след дълго се достига до пролука в клековете. От това място се пресича долината, като се държи посока северозапад-основата на „Котешкия чал”. Достига се място с ясно изразени пропадания в основата на възвишение. Следва кратко изкачване на възвишението около 20 м денивелация. Достига се до място с характерни скални блокове и заравнение. От него започва изкачване около 15 м в северна посока. Минава се покрай клекове. Входа на пропастта се разкрива сред заравнение на самия връх на възвишението. Ориентир за него са и множеството извадени камъни при разчистването на въртопа на пещерата. За ориентир служи и номерацията с червена боя на входа на пещерата. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане. В неговата югоизточна част се разкрива входа на пропастта. Той има размери 0. 80 м на 0. 40 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След около 2 м се достига до стеснение бележещо началото на отвес. Стеснението е с размери 0. 90 м на 0. 65 м. От него следва постепенно разширяващ се отвес дълбок 11 м. Достига се до наклонена площадка от която в дълбочина се развива силнонизходяща диаклазна галерия. Галерията на места достига до височина 3 м и ширина 1-1. 50 м. По пода и на различни нива в диаклазата се забелязват зацепени камъни. В тази галерия се набира денивелация от 6-7 метра. Достига се до хоризонтален участък, от който започва непреодолимо стеснение. Напред диаклазата продължава и се вижда завой. От стеснението се долавя осезаемо въздушно течение. На това място има немалка вероятност след като се разшири стеснението да се открие продължение. Също така в се предполага, че продължение може да се търси и при евентуално разкопаване на въртопите край входа. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. Над площадката под отвеса са забелязани дребни кости, вероятно от прилеп. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има размери- дължина 13. 40 м при денивелация –21. 83 м. Нужен инвентар: Въже 35 м, 2 бр. примки, 4 бр. карабинери, 1 анкерна планка-8 мм, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
Основно и дублиращо се връзват на клек. Най-удобният за целта е на около 7-8 м югоизточно от пропадането. Протектори се слагат на ръба на скалата на самия вход за да се избегне триенето. На ръба на отвеса се организира у-закрепване на анкер и скален клин. Следва 11 м рапел до стената. Диаклазата до дъното на пещерата се преодолява на камина. История на проучването: Въртопа е открит от Х. Христов ПК “Хеликтит” София на 07. 09. 2007г. по време на експедицията “Бански суходол 2007”. Същата година са правени опити той да бъде разчистен от Х. Христов, Ж. Петров, М. Колева и К. Стоичков ПК “Хеликтит” София и И. Тачев ПК „Искър” София. Входа на пропастта е разчистен по време на Националната експедиция „Бански суходол” 2008. Пръв в нея влиза И. Бусерски ПК “Хеликтит” София и се натъква на ново стеснение под входа. То е разширено от Ж. Петров ПК “Хеликтит” София, който достига до сегашното дъно на пещерата. В нея е направен нов неуспешен опит за продължение от Т. Василев ПК “Хеликтит” София. Тя е картирана на 04. 09. 2008 г от К. Стоичков и Т. Василев ПК “Хеликтит” София.
Описание на достъпа
Бански суходол № 72. С. С. Еделвайс. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район. Вихренски пещерен подрайон. № 5641. Районен № 402 157. Дължина (13. 40 м), денивелация (-21. 83 м).
GPS-координати по – WGS 84: N41 47 32. 9 E23 23 51. 7
Местонахождение и достъп. Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 15-20 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в западна посока. Първоначално се изкачва по големи камъни. След набиране на денивелация се достига до основата на скален венец. От него се търси просека в клека. Излиза се на открито място, като се траверсира склона и се влиза отново в просека сред клека. Тя отвежда до голямо долинно понижение. Върви се на границата на клека, като отново се траверсира основата на склона. Не след дълго се достига до пролука в клековете. От това място се пресича долината, като се държи посока северозапад-основата на „Котешкия чал”. Достига се място с ясно изразени пропадания в основата на възвишение. Следва кратко изкачване на възвишението около 20 м денивелация. Достига се до място с характерни скални блокове и заравнение. От него започва изкачване около 15 м в северна посока. Минава се покрай клекове. Входа на пропастта се разкрива сред заравнение на самия връх на възвишението. Ориентир за него са и множеството извадени камъни при разчистването на въртопа на пещерата. За ориентир служи и номерацията с червена боя на входа на пещерата. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане. В неговата югоизточна част се разкрива входа на пропастта. Той има размери 0. 80 м на 0. 40 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След около 2 м се достига до стеснение бележещо началото на отвес. Стеснението е с размери 0. 90 м на 0. 65 м. От него следва постепенно разширяващ се отвес дълбок 11 м. Достига се до наклонена площадка от която в дълбочина се развива силнонизходяща диаклазна галерия. Галерията на места достига до височина 3 м и ширина 1-1. 50 м. По пода и на различни нива в диаклазата се забелязват зацепени камъни. В тази галерия се набира денивелация от 6-7 метра. Достига се до хоризонтален участък, от който започва непреодолимо стеснение. Напред диаклазата продължава и се вижда завой. От стеснението се долавя осезаемо въздушно течение. На това място има немалка вероятност след като се разшири стеснението да се открие продължение. Също така в се предполага, че продължение може да се търси и при евентуално разкопаване на въртопите край входа. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. Над площадката под отвеса са забелязани дребни кости, вероятно от прилеп. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има размери- дължина 13. 40 м при денивелация –21. 83 м. Нужен инвентар: Въже 35 м, 2 бр. примки, 4 бр. карабинери, 1 анкерна планка-8 мм, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
Основно и дублиращо се връзват на клек. Най-удобният за целта е на около 7-8 м югоизточно от пропадането. Протектори се слагат на ръба на скалата на самия вход за да се избегне триенето. На ръба на отвеса се организира у-закрепване на анкер и скален клин. Следва 11 м рапел до стената. Диаклазата до дъното на пещерата се преодолява на камина. История на проучването: Въртопа е открит от Х. Христов ПК “Хеликтит” София на 07. 09. 2007г. по време на експедицията “Бански суходол 2007”. Същата година са правени опити той да бъде разчистен от Х. Христов, Ж. Петров, М. Колева и К. Стоичков ПК “Хеликтит” София и И. Тачев ПК „Искър” София. Входа на пропастта е разчистен по време на Националната експедиция „Бански суходол” 2008. Пръв в нея влиза И. Бусерски ПК “Хеликтит” София и се натъква на ново стеснение под входа. То е разширено от Ж. Петров ПК “Хеликтит” София, който достига до сегашното дъно на пещерата. В нея е направен нов неуспешен опит за продължение от Т. Василев ПК “Хеликтит” София. Тя е картирана на 04. 09. 2008 г от К. Стоичков и Т. Василев ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ
Техническо описание
Бански суходол № 72. С. С. Еделвайс. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район. Вихренски пещерен подрайон. № 5641. Районен № 402 157. Дължина (13. 40 м), денивелация (-21. 83 м).
GPS-координати по – WGS 84: N41 47 32. 9 E23 23 51. 7
Местонахождение и достъп. Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 15-20 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в западна посока. Първоначално се изкачва по големи камъни. След набиране на денивелация се достига до основата на скален венец. От него се търси просека в клека. Излиза се на открито място, като се траверсира склона и се влиза отново в просека сред клека. Тя отвежда до голямо долинно понижение. Върви се на границата на клека, като отново се траверсира основата на склона. Не след дълго се достига до пролука в клековете. От това място се пресича долината, като се държи посока северозапад-основата на „Котешкия чал”. Достига се място с ясно изразени пропадания в основата на възвишение. Следва кратко изкачване на възвишението около 20 м денивелация. Достига се до място с характерни скални блокове и заравнение. От него започва изкачване около 15 м в северна посока. Минава се покрай клекове. Входа на пропастта се разкрива сред заравнение на самия връх на възвишението. Ориентир за него са и множеството извадени камъни при разчистването на въртопа на пещерата. За ориентир служи и номерацията с червена боя на входа на пещерата. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане. В неговата югоизточна част се разкрива входа на пропастта. Той има размери 0. 80 м на 0. 40 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След около 2 м се достига до стеснение бележещо началото на отвес. Стеснението е с размери 0. 90 м на 0. 65 м. От него следва постепенно разширяващ се отвес дълбок 11 м. Достига се до наклонена площадка от която в дълбочина се развива силнонизходяща диаклазна галерия. Галерията на места достига до височина 3 м и ширина 1-1. 50 м. По пода и на различни нива в диаклазата се забелязват зацепени камъни. В тази галерия се набира денивелация от 6-7 метра. Достига се до хоризонтален участък, от който започва непреодолимо стеснение. Напред диаклазата продължава и се вижда завой. От стеснението се долавя осезаемо въздушно течение. На това място има немалка вероятност след като се разшири стеснението да се открие продължение. Също така в се предполага, че продължение може да се търси и при евентуално разкопаване на въртопите край входа. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. Над площадката под отвеса са забелязани дребни кости, вероятно от прилеп. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има размери- дължина 13. 40 м при денивелация –21. 83 м. Нужен инвентар: Въже 35 м, 2 бр. примки, 4 бр. карабинери, 1 анкерна планка-8 мм, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
Основно и дублиращо се връзват на клек. Най-удобният за целта е на около 7-8 м югоизточно от пропадането. Протектори се слагат на ръба на скалата на самия вход за да се избегне триенето. На ръба на отвеса се организира у-закрепване на анкер и скален клин. Следва 11 м рапел до стената. Диаклазата до дъното на пещерата се преодолява на камина. История на проучването: Въртопа е открит от Х. Христов ПК “Хеликтит” София на 07. 09. 2007г. по време на експедицията “Бански суходол 2007”. Същата година са правени опити той да бъде разчистен от Х. Христов, Ж. Петров, М. Колева и К. Стоичков ПК “Хеликтит” София и И. Тачев ПК „Искър” София. Входа на пропастта е разчистен по време на Националната експедиция „Бански суходол” 2008. Пръв в нея влиза И. Бусерски ПК “Хеликтит” София и се натъква на ново стеснение под входа. То е разширено от Ж. Петров ПК “Хеликтит” София, който достига до сегашното дъно на пещерата. В нея е направен нов неуспешен опит за продължение от Т. Василев ПК “Хеликтит” София. Тя е картирана на 04. 09. 2008 г от К. Стоичков и Т. Василев ПК “Хеликтит” София.
Карта
