Соколица

  • Други имена
    Пещера № 6 -
  • Дължина
    70 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    17 m.
  • Надморска височина
    521 m.
  • Ерозионен базис
    70 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Обитава се от голяма колония прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: Константин Стоичков, ПК Хеликтит Местонахождение и достъп:

    Входовете на пещерата се намират на около 2 км западно от гара Лакатник. Те се разкриват в централната част на най-високо разположеният скален венец, на десния географски бряг на р. Пробойница, в северната периферия на Понор планина, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорския пещерен район №204.

    Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Непосредствено преди да се мине по моста на река Пробойница, се хваща пътеката водеща до основата на венеца и Козарската пещера (в ляво от шосето). Подминава се в ляво стълб на електропровод и следва стръмен участък. Веднага след това се достига до дясно разклонение (пряка пътека за мах. Раково). Подминава се разклонението и пътеката продължава да се изкачва към основата на скалния венец. Под входа на Козарската пещера тя тръгва хоризонтално да траверсира склона. От това място може да се изкачи и без пътека до основата на скалния венец. След последния вход на Козарската пещера се тръгва в основата на венеца в югоизточна посока. Подминават се входовете на пещерата Тунела, които са на около 5-7 м над основата на венеца и се достига до входовете на пещерата Соколица. Те са седем на брой, като най-удобен за проникване е вход № 1.

    Описание:

    Условно можем да разделим пещерата на две ясно обособени нива. Първо (долно) ниво с входове 1, 2, 3 и 6, и второ (горно) ниво с входове 4, 5 и 7.

    Най-удобен за проникване е вход 1. Той представлява тясна диаклаза с височина от около 8 м. В долната и средната си част тя задънва, като е отворена в горната си част, което е и реалния вход на пещерата. Влизането става след изкачването на “камина” на горе в диаклазата. Изкачвайки се преминава през стеснение на диаклазата, което би могло да затрудни по едрите прониквачи. Попада се на добре оформена площадка. В дясно тя продължава и води до вход 3. Преминаването по нея не осигурен е опасно. От вход 1 в посока запад се развива галерия, която в края си завършва с непреодолимо стеснение. Липсват образувания, а пода е покрит със сухи наслаги (прах, пясък, глина). Преди стеснението вляво (Ю – ЮИ) възходящо разклонение отвежда до вход 6. Малко след това разклонение се достига до уширение на галерията от което започва сравнително широка възходяща камина (4-5 м, Р17 – Р26) отвеждаща до второто ниво на пещерата.

    Пещерата е достъпна и от вход 2. За влизане през него, обаче е необходимо изкачването по скалния венец (около 10 – 12 м), за което е необходим опит в катеренето както и съответен алпийски инвентар. Вход 2 има неправилна триъгълна форма. От него се попада в суха галерия развиваща се първоначално в посока югозапад. След 6 – 7 м тя прави завой в посока югоизток като първоначално леко се изкачва, след което се спуска и отвежда до вход 3. Галерията е покрита със сухи наслаги и гуано. Има редки вторични образувания (натеци, сталактити). В тавана и, при завоя (Р3) и малко по-нататък (Р6) се отварят две възходящи камини, които отвеждат до горното ниво на пещерата.

    След леко изкачване по втората (Р6 – Р9) се попада в не голяма зала на второто ниво. Тя е с приблизителни размери 3 х 2 м и е изцяло осветена от дневна светлина от намиращия се в южната и част вход 6. През тесняк в северозападния и край се попада в нова заличка (прескача се камината при Р3) от която тръгват две разклонения. Първото, южно, води отново до осветената от дневна светлина зала при вход 6. То представлява тясна диаклаза. Второто, северно разклонение отвежда след 6 – 7 м до вход 5. То е с форма на сравнително широка диаклаза. Пода е покрит със сухи наслаги и гуано. Липсват вторични образувания. От залата с вход 6 в югозападна посока се развива галерия, която води до камината при Р17 – Р26 водеща до първото долно ниво на пещерата. След като се прескочи отново се попада в галерия развиваща се отново в югозападна посока. Не след дълго тя се стеснява и снишава и се достига до стеснение (Р15). Тук галерията завива в посока югоизток плавно се изкачва и отвежда до тесния вход 7. Той е и най-високо разположения вход на пещерата. Това разклонение е покрито със сухи наслаги, гуано и редки скални отломъци. В крайната му част Р24 – Р25 се наблюдават вторични образувания сталактити, натеци, драперии.

    Общо пещерата е с неголеми размери, но представлява интерес със сложната си форма, нива и многобройни входове. Тя е суха и бедна на вторични образувания. Изцяло е изложена на външните атмосферни влияния, като голяма част от нея е осветена от дневна светлина поради наличието на много входове. Те способстват за постоянно и силно течение в галериите. Пещерата е богата на организми попаднал отвън, като троглобионти не са забелязани. При проникването са забелязани много прилепи, които явно ползват пещерата като обиталище през топлите сезони на годината (видът им не сме определили със сигурност). За това говори и гуаното по пода на пещерните галерии.

    Необходим инвентар:

    За проникване през вход 1 е може да се ползва въже за придържане ок 10 м. То се връзва на скално ребро вляво над камината.

    История на проучването:

    Първата карта на пещерата е съставена на 19. 07. 1979г. от И. Иванов, И. Витанов и О. Атанасов от ПК “Черни връх” София. Тя представлява обаче, опит за 3Д модел и по нея трудно се разбира за конфигурацията на пещерата и нейното развитие. Новата и карта е съставена на 08. 07. 2007 г. от Живко Петров, Мартина Колева, Милен Кръстев, Борис Хитев, Веселин Дробенов и Петя Ганева от ПК “Хеликтит” София.

    Описание на достъпа

    Източник: Константин Стоичков, ПК Хеликтит Местонахождение и достъп:

    Входовете на пещерата се намират на около 2 км западно от гара Лакатник. Те се разкриват в централната част на най-високо разположеният скален венец, на десния географски бряг на р. Пробойница, в северната периферия на Понор планина, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорския пещерен район №204.

    Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Непосредствено преди да се мине по моста на река Пробойница, се хваща пътеката водеща до основата на венеца и Козарската пещера (в ляво от шосето). Подминава се в ляво стълб на електропровод и следва стръмен участък. Веднага след това се достига до дясно разклонение (пряка пътека за мах. Раково). Подминава се разклонението и пътеката продължава да се изкачва към основата на скалния венец. Под входа на Козарската пещера тя тръгва хоризонтално да траверсира склона. От това място може да се изкачи и без пътека до основата на скалния венец. След последния вход на Козарската пещера се тръгва в основата на венеца в югоизточна посока. Подминават се входовете на пещерата Тунела, които са на около 5-7 м над основата на венеца и се достига до входовете на пещерата Соколица. Те са седем на брой, като най-удобен за проникване е вход № 1.

    Описание:

    Условно можем да разделим пещерата на две ясно обособени нива. Първо (долно) ниво с входове 1, 2, 3 и 6, и второ (горно) ниво с входове 4, 5 и 7.

    Най-удобен за проникване е вход 1. Той представлява тясна диаклаза с височина от около 8 м. В долната и средната си част тя задънва, като е отворена в горната си част, което е и реалния вход на пещерата. Влизането става след изкачването на “камина” на горе в диаклазата. Изкачвайки се преминава през стеснение на диаклазата, което би могло да затрудни по едрите прониквачи. Попада се на добре оформена площадка. В дясно тя продължава и води до вход 3. Преминаването по нея не осигурен е опасно. От вход 1 в посока запад се развива галерия, която в края си завършва с непреодолимо стеснение. Липсват образувания, а пода е покрит със сухи наслаги (прах, пясък, глина). Преди стеснението вляво (Ю – ЮИ) възходящо разклонение отвежда до вход 6. Малко след това разклонение се достига до уширение на галерията от което започва сравнително широка възходяща камина (4-5 м, Р17 – Р26) отвеждаща до второто ниво на пещерата.

    Пещерата е достъпна и от вход 2. За влизане през него, обаче е необходимо изкачването по скалния венец (около 10 – 12 м), за което е необходим опит в катеренето както и съответен алпийски инвентар. Вход 2 има неправилна триъгълна форма. От него се попада в суха галерия развиваща се първоначално в посока югозапад. След 6 – 7 м тя прави завой в посока югоизток като първоначално леко се изкачва, след което се спуска и отвежда до вход 3. Галерията е покрита със сухи наслаги и гуано. Има редки вторични образувания (натеци, сталактити). В тавана и, при завоя (Р3) и малко по-нататък (Р6) се отварят две възходящи камини, които отвеждат до горното ниво на пещерата.

    След леко изкачване по втората (Р6 – Р9) се попада в не голяма зала на второто ниво. Тя е с приблизителни размери 3 х 2 м и е изцяло осветена от дневна светлина от намиращия се в южната и част вход 6. През тесняк в северозападния и край се попада в нова заличка (прескача се камината при Р3) от която тръгват две разклонения. Първото, южно, води отново до осветената от дневна светлина зала при вход 6. То представлява тясна диаклаза. Второто, северно разклонение отвежда след 6 – 7 м до вход 5. То е с форма на сравнително широка диаклаза. Пода е покрит със сухи наслаги и гуано. Липсват вторични образувания. От залата с вход 6 в югозападна посока се развива галерия, която води до камината при Р17 – Р26 водеща до първото долно ниво на пещерата. След като се прескочи отново се попада в галерия развиваща се отново в югозападна посока. Не след дълго тя се стеснява и снишава и се достига до стеснение (Р15). Тук галерията завива в посока югоизток плавно се изкачва и отвежда до тесния вход 7. Той е и най-високо разположения вход на пещерата. Това разклонение е покрито със сухи наслаги, гуано и редки скални отломъци. В крайната му част Р24 – Р25 се наблюдават вторични образувания сталактити, натеци, драперии.

    Общо пещерата е с неголеми размери, но представлява интерес със сложната си форма, нива и многобройни входове. Тя е суха и бедна на вторични образувания. Изцяло е изложена на външните атмосферни влияния, като голяма част от нея е осветена от дневна светлина поради наличието на много входове. Те способстват за постоянно и силно течение в галериите. Пещерата е богата на организми попаднал отвън, като троглобионти не са забелязани. При проникването са забелязани много прилепи, които явно ползват пещерата като обиталище през топлите сезони на годината (видът им не сме определили със сигурност). За това говори и гуаното по пода на пещерните галерии.

    Необходим инвентар:

    За проникване през вход 1 е може да се ползва въже за придържане ок 10 м. То се връзва на скално ребро вляво над камината.

    История на проучването:

    Първата карта на пещерата е съставена на 19. 07. 1979г. от И. Иванов, И. Витанов и О. Атанасов от ПК “Черни връх” София. Тя представлява обаче, опит за 3Д модел и по нея трудно се разбира за конфигурацията на пещерата и нейното развитие. Новата и карта е съставена на 08. 07. 2007 г. от Живко Петров, Мартина Колева, Милен Кръстев, Борис Хитев, Веселин Дробенов и Петя Ганева от ПК “Хеликтит” София.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Развита на няколко нива,разклонена със седем входа