Снежанка

  • Други имена
  • Дължина
    230 m.
  • Дълбочина
    22 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    880 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: да
    Новоткрити биологични видове: да
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Описание на пещера *Снежанка* гр. Пещера Област Пазарджийска Община гр. Пещера Местност *Лилова скала* ; Левия склон на Новомахленска река Пещерски район, Рило-Родопска област № 406-007 Дължина 368m Денивелация -18m Рег. № 1960 GPS E 24, 163820 N 42, 000920 – WGS84 АНВ 901m

    Пещерата се намира на около 5км югозападно от гр. Пещера, на левия долинен склон на р. Новомахленска на около 380м над речното легло, в подножието на скалния венец Лилова скала, северната част на Баташки рид. Тръгва се по шосето за гр. Батак, като постъпенно се навлиза в дълбоката проломна долина на Стара река. След около 2км се достига до устието на Новомахленска река, западно от която се издига скалата Свети Никола, а в ляво се отделя пътя за резер- вата Купена по долината на р. Новомахленска. Преминава се на левия бряг на Суха река и се продължава по живописен горски път, виещ се покрай левия долинен скат на Новомахленска река. След няколко завоя на пътя се открива гледка към вр. Купена. На изток и север този родопски връх спуска 200-метрови отвесни стени към долината на Мезардере, десен приток на р. Новомахленска. По отвесните стени на Купена зеят отвори на етажно разположени пещери, а в подножие- то му блика значителен по дебит каптиран карстов извор. След 25- 30 мин. път се достига до местността „Ангелиеви ниви“, речна тера- са, разположена на 95м. над руслото на Новомахленска река и зале- сена с акация.(До тук може да се достигне с лека кола). От тук нагоре по добре оформена маркирана горска пътека, къса но стръмна води до входа на пещерата. Според класификацията на пещерните райони в България /по Вл. Попов/попада в Пещерският пещерен район № 406, който е развит в протерозойски мрамори, наклонени на север под ъгъл от 15-20 градуса и представляват част от северното бед- ро на Северородопската антиклинала. Те са процепени от тектонски пукнатини с основни посоки 50-60 и 140-180 градуса. По посока на тези пукнатини са развити основните коридори и зали на Снежанка. Входовете, два на брой са разположени в основата на Лилова скала. Лъкатушещата и застлана с чакъл пътека ни отвежда до малка, изку- ствена площадка, оформена под висока 5-метрова отвесна скала, в основата на която са разположени отворите на пещерата. Източният, изкуствено издълбан вход е затворен с плътна, желязна врата, а за- падният – старият вход е разширен и също затворен с плътна, желя- зна врата. Открита 1961г месец януари от Генчо Коцев, Георги Злат- арев и Борис Евтимов от пк“Купена“гр. Пещера. Същата година проуч- ена от представители на БАН – д-р Г. Марков, Н. Джамбазов, Вл. Попов и Ал. Петров. Материалите от сондажните археологически разкопки са датирани от ранно-желязната епоха и трако-римско време като вре- менно жилище от тракийското племе беси преди около 2, 600г. През 1968г Географския институт при БАН и „Купена гр. Пещера извършват детайлни топографски и геоморфоложки подземни и надземни проучв- ания. В началото на 80-те години са проведени и електропроучвате- лни геофизични изследвания. Благоустроена за тур. посещения 1968г от ГНС-Пещера. Името и е дадено от Ал. Петров поради белотата на пещерните образувания и от женска фигура, образувала се по естес- твен път от синтър във т. н. „Вълшебната зала“. Едногалерийна низходяща пещера с развита по две основни системи пукнатини с посока ЮИ/СЗ и Ю/С. Обсобени 6 зали, най-обемна, от ко- ито /Голямата/е с размери 48х36х12м. Разнообразие от натечнни си- нтрови форми по цялата площ. Синтрови езера образувани от инфилт- рационно-капещи води. По главната ос пещерата е дълга 145м и е разположена върху площ 3150 кв. м. По циментови стъпала се влиза в първата зала, наречена „Зала на виметата“, поради характерните за пещерата луковични сталактити, наподобяващи вимета. От сводовете на пещерата се спускат снежнобели „завеси“, обкичени със стотици ресни-цевични сталактити-нарчени „цигарета“. Следва „Голямата за- ла“-най-интересните образувания тук са „Тополките“и „Боздугани- те“-сталагмити с височина около 60-70см и дебелина 8-10см, изра- снали върху глината по пода и закрепени в егутачните ямки, обра- зувани от капеща вода. Хилядолетия наред водната капка е модели- рала в залата, различни по големина и форма сталагмити и сталак- тити, синтрови панички и езера. Голямата зала е забележителна и с културните останки от времето на траките. В средата има останки от кръгло огнище, около което са намерени много кости от диви жи- вотни, бронзова игла и множество керамика. Тази зала е свързана с „Музикалната зала“с характерните звънтящи образувания. Югозападно от „Голямата зала“е обсобена залата на „Срутището“ образувана вследствие срутване от тавана каменни блокове. През месец април тя е най-топлата част на Снежанка. През май температурата ѝ се повишава. По дъното на залата са разхвърляни десетки малки и 6 грамадни блока, най-големият от които има размери 5, 5х2, 8м. По слабо наклоненото равнище на Срутището, между мраморни късове се е наслоила тъмнокафява мазна глина. Химическият анализ показва, че това е силно хидратизирани/оводнени/фини сажди. Преди около 2, 600 години пещерата е дала подслон на група тракобеси. За да си при- готвят храна, те палели огън на две места в Голямата зала. Пушекът и саждите от тези огньове се наслоявали по тавана, пода и стените на пещерата, по снежнобелите и синтрови образувания -сталактити, сталагмити, сталактони и др., като им придавали оловносив сребрист цвят. Най-фините сажди се наслоявали по кубето на зала Срутището, което днес е най-високата точка на пещерния таван на Снежанка. Теренът над кубето на Срутището образува негативна форма, която съсредоточава повърхностни води. Затова кубето почти непрекъснато сълзи. Тогава натрупалите се по тавана фини сажди, заедно с капе- щата вода и откъртилите се от кубето мраморни късове, се наслоя- вали на съответното място по пода на залата, като образували слой от сажди, дебел на места до 50см. По-късно по периферията на саж- деното находище се образувала синтрова кора, която го е предпази- ла от размиване. Синтрова кора покрива северната, източната и южна та част на Срутището. Върху нея на места близо до стените се из- дигат красиви сталагмити и осем своеобразно изваяни сталактони. Следва т. н.“Тайнствения проход“. В началото той е тесен, таванът му се понижава, дълъг е около 25м.. Провираме се между три сталак- тона, след това се спускаме на юг между срутени от тавана скални късове. В западната част на Тайнствения проход е оформена ниша, дъното на която е застлано със скални късове. Източната стена е облицована със синтрова кора. На няколко места по галерията се издигат сталактони и малки сталагмити, високи до 80см, по които са оформени красиви драперии, ребра и синтрови образувания, наподобя- ващи арфи. Най-интересното в Тайнствения проход е пищно украсени- ят със сталактити мраморно бял таван. Тук могат да се преброят до 700 сталактити на кв. метър. В това кътче от пещерата сталактите са толкова гъсто разположени, че приличат на вкаменен дъжд. Между хилядите макароновидни сталактити, някои от които имат дължина до 50см, се очертават и такива, които наподобяват малки вимета, морко- ви, малки луковици и др. И всичко това като че ли е изваяно от сребро. С Тайнствения проход е свързана най-крайната южна част на пещерата – „Вълшебната зала“. Това е приказка от чудно моделиран под, застлан със бял кристален синтър. Пищната ѝ украса се състои от десетки сталагмити, сталактони, пет по-големи синтрови езерца и многобройни, етажно разположени синтрови ванички и тасчета. В началото на тази зала зеят отворите на два малки понора. Близо до тях е оформено най-голямото синтрово езеро в пещерата. Тук е стройната статуя на бялата като сняг вкаменена хубавица Снежанка На излизане от пещерата тесен проход отвежда в „Залата на бради- те“, наречена още „Жилището“. Голям мраморен блок я отделя от Зала та на виметата. Дъното и е осеяно с големи и малки мраморни блок- ове. В западната и северната част на тази зала синтърът е изваял водопади, сталагмити и колони. Най-интересен е таванът. Освен раз- нообразните сталактити в неговата северна част висят редично ра- зположени тъмнокафяви бради. Това са корени на група вековни бук- ове, които издигат високо корените си на терена над тази зала. Част от корените им са проникнали в пукнатините на дебелия не повече от 2м мраморен пласт. В пещерната кухина, при изобилна вла- га и благоприятна температура, вмъкналите се корени се развиват своеобразно, като образуват кафяви кичури бради. По повърхността на брадите са полепнали капчици роса. Тази зала е била използвана за временно жилище на бесите. Открити са много културни останки – късове от глинени съдове, кости от животни и др.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едногалерийна,с шест обособени зали