Скокь

  • Други имена
  • Дължина
    723 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    9 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    2 m.
  • Година на откриване
    1976
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: не голяма колония прилепи – малък подковонос
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Описание на пещера 3 *Скокъ* с. Драгана Ловешка област Местност *Скокъ* под *Угърчинските колиби* Дължина 723м. Денивелация +9м. Рег.№ 1523

    Пещерата се намира на около 6км южно от с. Драгана. Преминава се през кравефермата на селото и се излиза на р. Каменица в местнос- тта *Скокъ*. Тръгва се срещу течението на реката, покрай скалния венец, намиращ се на десния и бряг, на чийто склон са разположени отворите на три пещери. Първата от ляво на дясно е входът на пещ- ера 3-*Скокъ*, намиращ се в подножието на скалния венец, досами коритото на реката, на около 40 метра преди водопада *Скокъ*. Според класификацията на пещерните райони в България/поВл. Попов/ попада в Драганово-Бежанския карстов район, разположен в северна- та част на Средния Предбалкан, между реките Вит и Осъм. Дебелите до 90м., наклонени на запад-северозапад мастрихтски варовици образуват мантията на обширното Луковитско синклинално понижение и малките брахиантиклинали – Ъгленската, Беглежката и Садовската. Отворът е разделен от основна скала на три самостоятелни входа, със северозападно изложение и които образуват малък лабиринт в началните части на пещерата. Пещерата е хоризонтална, смесена, раз- клонена, водна, едноетажна. Основната галерия е с ширина от 2 до 8 м. и височина от 1 до 6 м. Най-тясното място/плътен сифон/ е на 230м. До там е проучена от Сава Савов от ПК*Студенец* гр. Плевен през 1976 год. На 21. 03. 1979г. А. Георгиев, К. Христов и В. Йорданов от ПК*Златна Панега*гр. Луковит преминават сифона и достигат до нов плътен сифон на кота 723м и правят хоризонтален план на пещерата. След 1990 г. Б. Гарев и И. Гунев подновяват проучванията, като И. Гунев преминава полусифона, след това поредният сифон, открива и прониква около 300-400 м. навътре. Карта не е правена на тези части. В пещерата се срещат пещерни образувания – цевични и луковични сталактити, завеси, няколко сталактони и барабани. Забелязани два броя прилепи – албиноси.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 4
    Специфични особености: Едноетажна, разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Сави Савов и А.Георгиев, К. Христов, В. Йорданов ПК "Студенец" Плевен
  • Дата
    1976