Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Visit: 25.06.2006 (P. Beron).
Trichoptera:
Aves: Pyrrhocorax (?) graculus
Геоморфоложко описание
Система Шипките №№1-2. (Гюлът). с. Голешево. м. Ливаде. Тешеовски пещерен район № 403. №№ 441, 454 Районен № № 403 004, 403 026. Дължина (28. 80 м), денивелация (-30. 50 м). Вход 1 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 2“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 592, 07/23/2006, 01: 30: 58
Вход 2 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 5“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 890, 07/23/2006, 01: 32: 25
Местонахождение и достъп: Входовете на Система Шипките. (Гюлът) се разкриват на около 30 минути път южно от местността Ливаде. Те се намират на около 80 метра над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Изходен пункт за достигането на системата е местността Ливаде. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Тешеовски пещерен район № 403. От Ливадето се тръгва по пътя за местността “Сухото езеро”. Не след дълго, когато пътя набере малко денивелация, се стига до характерна седловина в най-горната част на Ливадето. На това място пътят прави завой на югоизток. Той навлиза в гората, като стръмно тръгва да се изкачва по склона. След като се набере денивелация още 20-30 м, има вариант, за да се достигне сравнително по-бързо до пещерите, като се подсече склона, без път в гората, но той не е толкова за препоръчване, защото гората е сравнително гъста и липсват ориентири. Така се пресичат няколко малки дерета. Трябва да се стигне до голямо открито място на склона. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склона е затревен и не се виждат отдалече. По-дългия път за достигане е като се продължи по пътя, който на места преминава в пътека. Стига се пак до откритото място и след като се набере още малко височина пътя тръгва да подсича склона, като гората остава долу. Следва се пътя, като се достига до подстъпите за връх Шабран. От тази позиция се вижда откритото място на склона, където се разкриват и входовете на Шипките. Слиза се без път по откритият склон. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склонът е затревен и не се виждат отдалече. Те се намират на около 3 м един от друг. Описание на Шипката 1: Входът на пропастта Шипката 1 е разделен на две от скално мостче. Двете части на входа са с размери – 1. 5х1 м и 1х1 м, като по-голяма е долната част. От входа тръгва наклонен участък, който след около 2. 5 м преминава в отвес. Целият отвес от входа до дъното е 30 м, но той е разделен на две от силно наклонена площадка на дванадесетия метър. Отвесът е широк и удобен за спускане. В горната му част диаметърът му е 2х2 м, като към дъното е 5х3 м. Дъното е равно и е осеяно с камъни. Камъни има и по самия отвес, особено на наклонената площадка. За това трябва максимално да се внимава и да се слиза по един. Проблемът е, че на дъното няма къде да се скриеш!!! Пропастта е студена. Стените са покрити с мъх. Липсват образувания, а в горната част на отвеса на 2 м от входа на площадка могат да се видят гнезда на хайдушки гарги. Необходим инвентар: 40м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера, протектори. Техническо описание: Основното закрепване се организира на голяма и неразрушима естествена опора. Тя представлява скално мостче, което разделя входа на пропастта. Дублиращото закрепване може да се организира на скална халка в близост до входа (хубаво е да се забие спит). За основното закрепване са нужни 3 бр. стоманени примки. Междинно прехвърляне се организира на 15 м по-надолу по отвеса, след като се подмине малка скална площадка. То се осъществява също на скална халка с помощта на примка. Отвесът е широк и удобен за спускане до скалата. Трябва максимално да се внимава при проникване в пропастта. Причина за това са падащите камъни по самия отвес. На дъното няма удобно място за укриване и затова е хубаво в пропастта да се влиза по единично. Описание на Шипката 2: Входът на пещерата е разположен на около 3 метра по-ниско (източно) от входа на Шипката 1. Неговите размери са съответно 0. 7х0. 4 м. Следва праг от 2. 5 м, след който се попада в малка заличка. Тя е силнонизходяща. Дъното е осеяно с камъни и гниещи дървета. Основното направление на пещерата се развива на североизток. От дъното галерията преминава в непреодолима пукнатина. В северозападният край на залата в стената се намира тесен отвор с елипсовидна форма. Този отвор се разкрива на около 2 м над нивото на наклонения под. Неговите размери са съответно 0. 6х0. 3 м. От нега в дълбочина се отделя тясно кладенче дълбоко около 5 м и удобно за слизане на “класика”. Попада се на уширение и галерийка, която след 3 метра преминава в тесняк. Веднага след тесняка се попада на силнонаклонена постепенно разширяваща се галерия. Пода и е покрит с различни по размери много лабилни камъни, да се внимава!!!. Тази галерия отвежда до малка заличка, в краят на която се достига до стеснение отвеждащо до прозорец в отвеса на Шипката 1. Този прозорец отстои на около 13. 5 метра над дъното на системата. Пещерата е студена и влажна. В новооткритата връзка между двете Шипки се забелязват по стените повлеци и дребни сталактити. Общата денивелация на системата е –30. 50 м считана от по-високо разположеният вход, а дължината и е 28. 80 м. В тази част не са открити гнезда на хайдушки гарги. Техническо описание: Пещерата се слиза на камина и въже за осигуровка е необходимо на наклонената галерия след тесняка. До дъното на системата е необходимо 25 м въже. Екипира се на естествени опори. Необходимо е да се забият спитове. История на проучването: Пещерите са изследвани и картирани по време на експедицията “Славянка 90” от М. Златкова, В. Колева и Хр. Вълчанов, членове на ПК “Академик ИВ. Буреш” при тур. д-во Здравец, София. Пещерите са посетени по време на експедиция славянка 2002, като са им съставени подробни описания. На 11. 05. 2003г. по време на експедиция славянка 2003 е открито продължение в пещерата Шипката 2 от С. Радев СПК “Академик” София. В продължението е достигнато до блокажно стеснение. На 17. 05. 2003 г. е извършен пробив в блокажа на пещ. Шипката 2 и свързване на Шипките 1 и 2 в една система от С. Станчев, К. Стоилов и Х. Иванов, СПК “Академик” и ПК “Приста” Русе. Точната карта на системата е съставена на 25. 06. 2006г. от Константин Стоичков, Мирослава Рударска – ПК “Хеликтит” София, Стоян Петков- Спелеосдружение МОЕРПА, и Daniel Jackson – Великобритания.
Описание на достъпа
Система Шипките №№1-2. (Гюлът). с. Голешево. м. Ливаде. Тешеовски пещерен район № 403. №№ 441, 454 Районен № № 403 004, 403 026. Дължина (28. 80 м), денивелация (-30. 50 м). Вход 1 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 2“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 592, 07/23/2006, 01: 30: 58
Вход 2 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 5“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 890, 07/23/2006, 01: 32: 25
Местонахождение и достъп: Входовете на Система Шипките. (Гюлът) се разкриват на около 30 минути път южно от местността Ливаде. Те се намират на около 80 метра над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Изходен пункт за достигането на системата е местността Ливаде. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Тешеовски пещерен район № 403. От Ливадето се тръгва по пътя за местността “Сухото езеро”. Не след дълго, когато пътя набере малко денивелация, се стига до характерна седловина в най-горната част на Ливадето. На това място пътят прави завой на югоизток. Той навлиза в гората, като стръмно тръгва да се изкачва по склона. След като се набере денивелация още 20-30 м, има вариант, за да се достигне сравнително по-бързо до пещерите, като се подсече склона, без път в гората, но той не е толкова за препоръчване, защото гората е сравнително гъста и липсват ориентири. Така се пресичат няколко малки дерета. Трябва да се стигне до голямо открито място на склона. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склона е затревен и не се виждат отдалече. По-дългия път за достигане е като се продължи по пътя, който на места преминава в пътека. Стига се пак до откритото място и след като се набере още малко височина пътя тръгва да подсича склона, като гората остава долу. Следва се пътя, като се достига до подстъпите за връх Шабран. От тази позиция се вижда откритото място на склона, където се разкриват и входовете на Шипките. Слиза се без път по откритият склон. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склонът е затревен и не се виждат отдалече. Те се намират на около 3 м един от друг. Описание на Шипката 1: Входът на пропастта Шипката 1 е разделен на две от скално мостче. Двете части на входа са с размери – 1. 5х1 м и 1х1 м, като по-голяма е долната част. От входа тръгва наклонен участък, който след около 2. 5 м преминава в отвес. Целият отвес от входа до дъното е 30 м, но той е разделен на две от силно наклонена площадка на дванадесетия метър. Отвесът е широк и удобен за спускане. В горната му част диаметърът му е 2х2 м, като към дъното е 5х3 м. Дъното е равно и е осеяно с камъни. Камъни има и по самия отвес, особено на наклонената площадка. За това трябва максимално да се внимава и да се слиза по един. Проблемът е, че на дъното няма къде да се скриеш!!! Пропастта е студена. Стените са покрити с мъх. Липсват образувания, а в горната част на отвеса на 2 м от входа на площадка могат да се видят гнезда на хайдушки гарги. Необходим инвентар: 40м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера, протектори. Техническо описание: Основното закрепване се организира на голяма и неразрушима естествена опора. Тя представлява скално мостче, което разделя входа на пропастта. Дублиращото закрепване може да се организира на скална халка в близост до входа (хубаво е да се забие спит). За основното закрепване са нужни 3 бр. стоманени примки. Междинно прехвърляне се организира на 15 м по-надолу по отвеса, след като се подмине малка скална площадка. То се осъществява също на скална халка с помощта на примка. Отвесът е широк и удобен за спускане до скалата. Трябва максимално да се внимава при проникване в пропастта. Причина за това са падащите камъни по самия отвес. На дъното няма удобно място за укриване и затова е хубаво в пропастта да се влиза по единично. Описание на Шипката 2: Входът на пещерата е разположен на около 3 метра по-ниско (източно) от входа на Шипката 1. Неговите размери са съответно 0. 7х0. 4 м. Следва праг от 2. 5 м, след който се попада в малка заличка. Тя е силнонизходяща. Дъното е осеяно с камъни и гниещи дървета. Основното направление на пещерата се развива на североизток. От дъното галерията преминава в непреодолима пукнатина. В северозападният край на залата в стената се намира тесен отвор с елипсовидна форма. Този отвор се разкрива на около 2 м над нивото на наклонения под. Неговите размери са съответно 0. 6х0. 3 м. От нега в дълбочина се отделя тясно кладенче дълбоко около 5 м и удобно за слизане на “класика”. Попада се на уширение и галерийка, която след 3 метра преминава в тесняк. Веднага след тесняка се попада на силнонаклонена постепенно разширяваща се галерия. Пода и е покрит с различни по размери много лабилни камъни, да се внимава!!!. Тази галерия отвежда до малка заличка, в краят на която се достига до стеснение отвеждащо до прозорец в отвеса на Шипката 1. Този прозорец отстои на около 13. 5 метра над дъното на системата. Пещерата е студена и влажна. В новооткритата връзка между двете Шипки се забелязват по стените повлеци и дребни сталактити. Общата денивелация на системата е –30. 50 м считана от по-високо разположеният вход, а дължината и е 28. 80 м. В тази част не са открити гнезда на хайдушки гарги. Техническо описание: Пещерата се слиза на камина и въже за осигуровка е необходимо на наклонената галерия след тесняка. До дъното на системата е необходимо 25 м въже. Екипира се на естествени опори. Необходимо е да се забият спитове. История на проучването: Пещерите са изследвани и картирани по време на експедицията “Славянка 90” от М. Златкова, В. Колева и Хр. Вълчанов, членове на ПК “Академик ИВ. Буреш” при тур. д-во Здравец, София. Пещерите са посетени по време на експедиция славянка 2002, като са им съставени подробни описания. На 11. 05. 2003г. по време на експедиция славянка 2003 е открито продължение в пещерата Шипката 2 от С. Радев СПК “Академик” София. В продължението е достигнато до блокажно стеснение. На 17. 05. 2003 г. е извършен пробив в блокажа на пещ. Шипката 2 и свързване на Шипките 1 и 2 в една система от С. Станчев, К. Стоилов и Х. Иванов, СПК “Академик” и ПК “Приста” Русе. Точната карта на системата е съставена на 25. 06. 2006г. от Константин Стоичков, Мирослава Рударска – ПК “Хеликтит” София, Стоян Петков- Спелеосдружение МОЕРПА, и Daniel Jackson – Великобритания.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Лабилни камъни по отвесите
Техническо описание
Система Шипките №№1-2. (Гюлът). с. Голешево. м. Ливаде. Тешеовски пещерен район № 403. №№ 441, 454 Районен № № 403 004, 403 026. Дължина (28. 80 м), денивелация (-30. 50 м). Вход 1 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 2“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 592, 07/23/2006, 01: 30: 58
Вход 2 – GPS-координати по Пулково N 41° 23′ 22. 9“ E 023° 36′ 48. 5“ GPS-координати по – WGS 84. WP, DMSX, 41, 23, 21. 246, 23, 36, 42. 890, 07/23/2006, 01: 32: 25
Местонахождение и достъп: Входовете на Система Шипките. (Гюлът) се разкриват на около 30 минути път южно от местността Ливаде. Те се намират на около 80 метра над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Изходен пункт за достигането на системата е местността Ливаде. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Тешеовски пещерен район № 403. От Ливадето се тръгва по пътя за местността “Сухото езеро”. Не след дълго, когато пътя набере малко денивелация, се стига до характерна седловина в най-горната част на Ливадето. На това място пътят прави завой на югоизток. Той навлиза в гората, като стръмно тръгва да се изкачва по склона. След като се набере денивелация още 20-30 м, има вариант, за да се достигне сравнително по-бързо до пещерите, като се подсече склона, без път в гората, но той не е толкова за препоръчване, защото гората е сравнително гъста и липсват ориентири. Така се пресичат няколко малки дерета. Трябва да се стигне до голямо открито място на склона. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склона е затревен и не се виждат отдалече. По-дългия път за достигане е като се продължи по пътя, който на места преминава в пътека. Стига се пак до откритото място и след като се набере още малко височина пътя тръгва да подсича склона, като гората остава долу. Следва се пътя, като се достига до подстъпите за връх Шабран. От тази позиция се вижда откритото място на склона, където се разкриват и входовете на Шипките. Слиза се без път по откритият склон. Входовете на пещерите трябва да се търсят на около 80 м над дерето, което се спуска от под местността “Сухото езеро”. Ориентир за това е единствения шипков храст на това място. Входовете са малки, склонът е затревен и не се виждат отдалече. Те се намират на около 3 м един от друг. Описание на Шипката 1: Входът на пропастта Шипката 1 е разделен на две от скално мостче. Двете части на входа са с размери – 1. 5х1 м и 1х1 м, като по-голяма е долната част. От входа тръгва наклонен участък, който след около 2. 5 м преминава в отвес. Целият отвес от входа до дъното е 30 м, но той е разделен на две от силно наклонена площадка на дванадесетия метър. Отвесът е широк и удобен за спускане. В горната му част диаметърът му е 2х2 м, като към дъното е 5х3 м. Дъното е равно и е осеяно с камъни. Камъни има и по самия отвес, особено на наклонената площадка. За това трябва максимално да се внимава и да се слиза по един. Проблемът е, че на дъното няма къде да се скриеш!!! Пропастта е студена. Стените са покрити с мъх. Липсват образувания, а в горната част на отвеса на 2 м от входа на площадка могат да се видят гнезда на хайдушки гарги. Необходим инвентар: 40м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера, протектори. Техническо описание: Основното закрепване се организира на голяма и неразрушима естествена опора. Тя представлява скално мостче, което разделя входа на пропастта. Дублиращото закрепване може да се организира на скална халка в близост до входа (хубаво е да се забие спит). За основното закрепване са нужни 3 бр. стоманени примки. Междинно прехвърляне се организира на 15 м по-надолу по отвеса, след като се подмине малка скална площадка. То се осъществява също на скална халка с помощта на примка. Отвесът е широк и удобен за спускане до скалата. Трябва максимално да се внимава при проникване в пропастта. Причина за това са падащите камъни по самия отвес. На дъното няма удобно място за укриване и затова е хубаво в пропастта да се влиза по единично. Описание на Шипката 2: Входът на пещерата е разположен на около 3 метра по-ниско (източно) от входа на Шипката 1. Неговите размери са съответно 0. 7х0. 4 м. Следва праг от 2. 5 м, след който се попада в малка заличка. Тя е силнонизходяща. Дъното е осеяно с камъни и гниещи дървета. Основното направление на пещерата се развива на североизток. От дъното галерията преминава в непреодолима пукнатина. В северозападният край на залата в стената се намира тесен отвор с елипсовидна форма. Този отвор се разкрива на около 2 м над нивото на наклонения под. Неговите размери са съответно 0. 6х0. 3 м. От нега в дълбочина се отделя тясно кладенче дълбоко около 5 м и удобно за слизане на “класика”. Попада се на уширение и галерийка, която след 3 метра преминава в тесняк. Веднага след тесняка се попада на силнонаклонена постепенно разширяваща се галерия. Пода и е покрит с различни по размери много лабилни камъни, да се внимава!!!. Тази галерия отвежда до малка заличка, в краят на която се достига до стеснение отвеждащо до прозорец в отвеса на Шипката 1. Този прозорец отстои на около 13. 5 метра над дъното на системата. Пещерата е студена и влажна. В новооткритата връзка между двете Шипки се забелязват по стените повлеци и дребни сталактити. Общата денивелация на системата е –30. 50 м считана от по-високо разположеният вход, а дължината и е 28. 80 м. В тази част не са открити гнезда на хайдушки гарги. Техническо описание: Пещерата се слиза на камина и въже за осигуровка е необходимо на наклонената галерия след тесняка. До дъното на системата е необходимо 25 м въже. Екипира се на естествени опори. Необходимо е да се забият спитове. История на проучването: Пещерите са изследвани и картирани по време на експедицията “Славянка 90” от М. Златкова, В. Колева и Хр. Вълчанов, членове на ПК “Академик ИВ. Буреш” при тур. д-во Здравец, София. Пещерите са посетени по време на експедиция славянка 2002, като са им съставени подробни описания. На 11. 05. 2003г. по време на експедиция славянка 2003 е открито продължение в пещерата Шипката 2 от С. Радев СПК “Академик” София. В продължението е достигнато до блокажно стеснение. На 17. 05. 2003 г. е извършен пробив в блокажа на пещ. Шипката 2 и свързване на Шипките 1 и 2 в една система от С. Станчев, К. Стоилов и Х. Иванов, СПК “Академик” и ПК “Приста” Русе. Точната карта на системата е съставена на 25. 06. 2006г. от Константин Стоичков, Мирослава Рударска – ПК “Хеликтит” София, Стоян Петков- Спелеосдружение МОЕРПА, и Daniel Jackson – Великобритания.
Карта
