Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Шумак. с. Вишан. мах. Дрилкина. м. Совище. Сливнишки пещерен район 301. № 5743. Районен №: 301 038. Дължина (17 м), денивелация (-1. 30 м).
Местонахождение и достъп: Входовете на пещерата се разкриват в сред ниски скали на югозападния склон на масива Совище разположен северозападно от махалата. Пещерата отстои на около половин километър от Дрилкина махала на село Вишан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. От град Драгоман се поема в посока запад-югозапад към село Габер. Подминава се разклона за селото и се поема към Владиславци и Несла. В началото на селото в ляво от шосето се отделя стръмен път с остатъци от асвалтово покритие. По него се достига до последните къщи на махалата. От там се тръгва по стар коларски път в посока запад-северозапад. Върви се в открита местност. Набира се денивелация и пътя постепенно се спуска в дол, като се появяват храсти и рядка гора. Пресича се дола и пътя преминава в пътека, която изкачвайки се постепенно подсича склона. В дясно от пътеката-северна посока започват да се появяват скали. На това място трябва да се търсят входовете на пещерата, които не се виждат от пътеката. Те са разположени на десетина метра над пътеката сред ниски скали. Рядката гора пречи да се виждат от пътеката. Няма и характерен ориентир освен скалите. Пещерата е трудна за откриване и е препоръчително за по-добра ориентация да се питат местните жители. Описание: Главният вход на пещерата се разкрива сред ниски скали в местността Совище сивирозападно от село Вишан-Дрилкина махала. Той има неправилна форма наподобяваща полуелипса и е с рзмери съответно височина 1. 60 м и ширина 1. 90 м. Изложението му е източно. От него се отделя в западна посока галерия, която постепенно след петият метър се снишава. Подът е покрит със суха пръст и дребни камъни. Средната и ширина е около метър а височината на свода е 1. 50 м. В тази част на пещерата могат да бъдат наблюдавани и единствените образувания в пещерата; дребни сталактити, повлеци, дендрити и петльов гребен. На осмия метър в дясно се разкрива тясно и непреодолимо стеснение дъго около 3 метра. По основната ос на пещерата се достига до уширение и рязък завой на галерията в ляво-южна посока. На това място пак в дясно се загатват тесни и непреодолими разклонения. Следва възходяща ниска галерия преминаваща в тесняк и извеждаща до другият-по високо разположен вход на пещерата. Той е с пещерообразна фома и размери съответно височива 0. 75 м и ширина 1. 50 м. Пещерата е суха и топла. Общата и дължина е 17 м при денивелация ат -1. 30 м считана от по високо разположеният ѝ вход. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Основната причина да не е известна на пещерняците и да не е картирана е, че се намира в гранична зона. Пещерата е показана от Георги Атанасов Василев-местен жител на 04. 12. 2009. Проучена и картирана на същата дата от З. Илиев-завеждащ ГКПБ, К. Стоичков ПК „Хеликтит„ София и И. Богомилов от гр. Драгоман.
Описание на достъпа
Шумак. с. Вишан. мах. Дрилкина. м. Совище. Сливнишки пещерен район 301. № 5743. Районен №: 301 038. Дължина (17 м), денивелация (-1. 30 м).
Местонахождение и достъп: Входовете на пещерата се разкриват в сред ниски скали на югозападния склон на масива Совище разположен северозападно от махалата. Пещерата отстои на около половин километър от Дрилкина махала на село Вишан. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. От град Драгоман се поема в посока запад-югозапад към село Габер. Подминава се разклона за селото и се поема към Владиславци и Несла. В началото на селото в ляво от шосето се отделя стръмен път с остатъци от асвалтово покритие. По него се достига до последните къщи на махалата. От там се тръгва по стар коларски път в посока запад-северозапад. Върви се в открита местност. Набира се денивелация и пътя постепенно се спуска в дол, като се появяват храсти и рядка гора. Пресича се дола и пътя преминава в пътека, която изкачвайки се постепенно подсича склона. В дясно от пътеката-северна посока започват да се появяват скали. На това място трябва да се търсят входовете на пещерата, които не се виждат от пътеката. Те са разположени на десетина метра над пътеката сред ниски скали. Рядката гора пречи да се виждат от пътеката. Няма и характерен ориентир освен скалите. Пещерата е трудна за откриване и е препоръчително за по-добра ориентация да се питат местните жители. Описание: Главният вход на пещерата се разкрива сред ниски скали в местността Совище сивирозападно от село Вишан-Дрилкина махала. Той има неправилна форма наподобяваща полуелипса и е с рзмери съответно височина 1. 60 м и ширина 1. 90 м. Изложението му е източно. От него се отделя в западна посока галерия, която постепенно след петият метър се снишава. Подът е покрит със суха пръст и дребни камъни. Средната и ширина е около метър а височината на свода е 1. 50 м. В тази част на пещерата могат да бъдат наблюдавани и единствените образувания в пещерата; дребни сталактити, повлеци, дендрити и петльов гребен. На осмия метър в дясно се разкрива тясно и непреодолимо стеснение дъго около 3 метра. По основната ос на пещерата се достига до уширение и рязък завой на галерията в ляво-южна посока. На това място пак в дясно се загатват тесни и непреодолими разклонения. Следва възходяща ниска галерия преминаваща в тесняк и извеждаща до другият-по високо разположен вход на пещерата. Той е с пещерообразна фома и размери съответно височива 0. 75 м и ширина 1. 50 м. Пещерата е суха и топла. Общата и дължина е 17 м при денивелация ат -1. 30 м считана от по високо разположеният ѝ вход. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Основната причина да не е известна на пещерняците и да не е картирана е, че се намира в гранична зона. Пещерата е показана от Георги Атанасов Василев-местен жител на 04. 12. 2009. Проучена и картирана на същата дата от З. Илиев-завеждащ ГКПБ, К. Стоичков ПК „Хеликтит„ София и И. Богомилов от гр. Драгоман.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,разклонена,проходна
Карта
