Шепран дупка

  • Други имена
    Шепра дупка;Чирпанската пещера
  • Дължина
    260 m.
  • Дълбочина
    27 m.
  • Положителна денивелация
    12 m.
  • Надморска височина
    880 m.
  • Ерозионен базис
    90 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: единични екземпляри прилепи.
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове: Библиография: сп.Родопски пещерняк бр.18,м.юни,1965 г.,стр.20

    Описание на достъпа

    Шепран дупка | *Шепра дупка –

    с. Добростан *Община Лъки

    Пловдивска област –

    Местност: Шепран –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 525895 N 41, 495909 – WGS84 –

    Рег.№ 1124 *Код № 407022 *НМВ 888м.-

    Обща дължина 260м. *Обем 3011 kyб. m.

    Денивелация 39м.(-27м, 12м) *МЕБ 90м.

    Известна на местното население. Посещава се от иманяри. Не представлява интерес като обект на туризъм. Проучена от А. Джубров и Д. Райчев от “Студенец” Чепеларе, изследвана от Димитър Събев, който я описва и публикува картата в Родопски пещерняк бр. 18/1965 г и в книжката си „Рупчоските пещери“ (1967). Повторно картирана през 1975г от Николай Гладнишки и Трифон Даалиев. На 02/04/1983г отново описана и картирана от И. Петров, Т. Тодоров и Г. Миндев от “Академик” – Пловдив. Д-р Вл. Пашовски от ПК „Сърнена гора“ гр. Стара Загора съобщава, че по данни на местното население, по време на Чирпанското земетресение(1928г., Мs =7, 0), двама иманяри от с. Белица са се намирали в пещерата. Активизирали са се срутищата в крайните части, като двамата местни жители са били силно изплашени. В местната топонимия и до днес Шепран дупка е известна и като Чирпанската пещера. По време на изследвания в пещерата през пролетта на 2001г. бяха установени голямо количество деформирани вторични пещерни образувания.

    Местонахождение:

    Намира се на 800м северозападно от с. Белица в местността Шепран, в югоизточната част на Добростанския масив, на 90м над десния географски бряг на Белишка река. На около 100м преди табелата на с. Белица се влива малък десен приток на река Белишка. Вдясно от него (по течението) започва от шосето добре очертана пътека, която изкачва по склона, продължава вляво и се изкачват около 200м денивелация до борово насаждение и открита полянка. В долната част на полянката трудно забележима пътека води до входа на пещерата, който отстои на около 50м и e скрит в основата на обрасла с храсталаци скала. (Боян Петров). Развита в мраморите на Добростанската свита, отнасящи се към нискокристалинната родопска серия. Падението на пластовете е югоизточно при ъгли на наклона 25-40 градуса. По произход пещерата е диаклазна, образувана по разлом със северно простирание и предимно вертикално падение. Височина над МЕБ 90м.

    Описание на пещерата:

    Пропастна влажна, фосилна пещера с интересна морфология. Развита на няколко нива, разклонена. Една от най-красивите рупчоски пещери. Входът е с размери около 1. 5м височина и 2. 5м ширина. Просторна, почти хоризонтална галерия води към каменна гора от сталактити, сталагмити и други образувания. Минаваме край седем къси странични разклонения на пещерата, завършващи с блокажи или преградени с повлеци и сталактони. На 100м от входа на пещерата 15м от източната стена на галерията са обрасли с гора от искрящи снежнобели дендрити и хеликтити (Галерията на Каменното цвете). Малко по-нататък галерията се раздвоява и се достига до 18-метровата Иманярска пропаст, разположена почти в края на пещерата. След пропастта се попада в сталактитната зала в крайната достъпна част на пещерата. В дъното на пещерата се достига пред тясната цепнатина, от която се чува бълбукане на невидимо поточе. Има капеща вода на 79, 80, 81, 156 и 157 метри от входа. На 90-ия метър има постоянна локва с размери 2х1м. Фауна: Meta menardi, Walckenaeria simplex, Histopona andreevi, Niphargus sp., Rhodopioniscus beroni, Trichoniscus petrovi, Cordioniscus schmallfussi, Lithobius microps, Laemostenus sp., Rhodopiola sp., Plusiocampa sp., Troglophilus neglectus, Inachis io, Triphosa dubitata, Triphosa sabaudiata, Triphleba antricola Прилепи: Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus euryale, Myotis blythii, Myotis myotis, Plecotus austriacus

    Екипиране за ТЕВ. Няма данни

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: двуетажна,разклонена