Себулбина дупка

  • Други имена
    Пещера № 154а -
  • Дължина
    127 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    8 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: да
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: единични екземпляри прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Себулбина дупка. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Заград. Врачански пещерен район №203. Згориградски пещерен подрайон. №4772. Районен № 203 589. Дължина (126. 60 м), денивелация (+7. 50 м).

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2 км източно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Преди тунела се свива вдясно по тясна пътека, която отвежда до най-ниската заливна тераса на р. Искър. Пътеката според сезона е различно обрастнала. Върви се по нея докато се достигне до големия завой на реката. На това място пътеката тръгва по стръмен улей между високи скални венци в източна посока. След изкачването по улея се попада на заравнено и силно обрасло с храсти и трева място. На места си личат остатъците от зидове, вероятно от стара крепост. Оттук произлиза и името на местността Заград. По обрасла и на места неясна пътека се пресича заравнената местност и се слиза по нейната източна страна. Пътеката траверсира склона в гора. След около 100 м се изоставя пътеката, тръгва се без път по посока на скалните венци, които се забелязват в западна посока. Изкачването става докато се достигне до основата на скалите. На това място може да се забележи ниша с написан с червена боя до входа и номер-4780, Това е номера на пещерата Високите порти, която е разположена на около 15 метра височина от основата на скалата. От това място се тръгва в западна посока. Върви се в основата на скалния венец, като след около 30 м се достига до входа на пещерата Себулбина дупка. Отворът е голям и трудно може да бъде подминат. на около 5 м от него са разположени и другите два входа на пещерата, които са с малки размери. Описание: Трите входа на пещерата са разположени в основата на висок венец в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Входовете са ориентирани на северозапад като размерите им са съответно при вход №1- 3 м на 2. 20 м, вход №2 0. 50 м на 0. 30 м и на вход №3 0. 55 м на 0. 30 м. За проникване в пещерата най-удобен е вход №1. От него се попада в осветено от слънчевата светлина широко преддверие. в края му започва тесен участък, дълъг около 5 м. Следва уширение на галерията, като в ляво и дясно се забелязват входовете на разклонения, дясното от които се свързва с галерията, по която се върви по-навътре в пещерата. Попада се на нов разклон. Лявото разклонение води до голяма зала с множество разклонения. Височината на места е над 5 м, като изобилстват вторичните пещерни образувания-сталактити, сталагмити и сталактони. Подът е покрит с влажна глина, а някои от разклоненията правят интересен лабиринтен участък. От разклона в югозападна посока се отделя галерия, в която на 4-ия меър има ново разклонение. Галерията отвежда до нов разклон. В южна посока се отделя галерия, дълга над 10 м. Краят на тази галерия е зарит с наслаги от глина, като има известна перспектива за продължение. Двете по-горе описани разклонения образуват също голям лабиринтен участък, който комуникира с другите два входа на пещерата. В този участък след изкачване на камина може да се достигне до къс, но изключително красив в крайната си част горен етаж. Стените са покрити с пещерно мляко и леопардова кожа, изобилстват сталактитите и сталагмитите. В края на горния етаж има перспективно за продължение място над красиво синтрово езеро. В това продължение не е правен опит за проникване поради факта, че ще трябва да се изпочупят множество красиви образувания. Като цяло пещерата представлява един доста голям лабиринт. Поради проходния си характер на места могат да се усетят силни въдушни течения. Във вътрешната част подът и стените са покрити с влага. По време на картирането не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания, но са забелязани единични екземпляри прилепи. С дължината си от 126. 60 м при денивелация от + 7. 50 м тази пещера се нарежда на първо място по дължина сред пещерите, разположени в м. Заград (Полуострова). История на проучването: Има вероятност тази пещера да е била известна в миналото, за което свидетелстват следите от човешко присъствие в нея. Входът ѝ е забелязан по време на теренно обхождане от група в състав А. Жалов, З. Илиев, П. Петков, К. Стоичков, М. Стаменова и П. Димитров. П. Димитров и К. Стоичков проникват в пещерата като установяват, че тя има занчителна дължина. След проверка на място от З. Илиев се установява, че данни за подобна пещера липсват в главната картотека на БФС. По време на същата експедиция “Черепиш” 2003 пещерата е детайлно проучена и картирана на 03. 05. 2003г. от членовете на ПК “Хеликтит “ София К. Стоичков и М. Стаменова и П. Димитров от ПК “Витоша” София.

    Описание на достъпа

    Себулбина дупка. г. Черепиш. с. Люти брод. м. Заград. Врачански пещерен район №203. Згориградски пещерен подрайон. №4772. Районен № 203 589. Дължина (126. 60 м), денивелация (+7. 50 м).

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2 км източно от ЖП гара Черепиш, Врачанска област в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Врачански пещерен район № 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е ЖП гара Черепиш. От нея се тръгва по ЖП линията и моста над река Искър. Преди тунела се свива вдясно по тясна пътека, която отвежда до най-ниската заливна тераса на р. Искър. Пътеката според сезона е различно обрастнала. Върви се по нея докато се достигне до големия завой на реката. На това място пътеката тръгва по стръмен улей между високи скални венци в източна посока. След изкачването по улея се попада на заравнено и силно обрасло с храсти и трева място. На места си личат остатъците от зидове, вероятно от стара крепост. Оттук произлиза и името на местността Заград. По обрасла и на места неясна пътека се пресича заравнената местност и се слиза по нейната източна страна. Пътеката траверсира склона в гора. След около 100 м се изоставя пътеката, тръгва се без път по посока на скалните венци, които се забелязват в западна посока. Изкачването става докато се достигне до основата на скалите. На това място може да се забележи ниша с написан с червена боя до входа и номер-4780, Това е номера на пещерата Високите порти, която е разположена на около 15 метра височина от основата на скалата. От това място се тръгва в западна посока. Върви се в основата на скалния венец, като след около 30 м се достига до входа на пещерата Себулбина дупка. Отворът е голям и трудно може да бъде подминат. на около 5 м от него са разположени и другите два входа на пещерата, които са с малки размери. Описание: Трите входа на пещерата са разположени в основата на висок венец в североизточната част на м. Заград (Полуострова). Входовете са ориентирани на северозапад като размерите им са съответно при вход №1- 3 м на 2. 20 м, вход №2 0. 50 м на 0. 30 м и на вход №3 0. 55 м на 0. 30 м. За проникване в пещерата най-удобен е вход №1. От него се попада в осветено от слънчевата светлина широко преддверие. в края му започва тесен участък, дълъг около 5 м. Следва уширение на галерията, като в ляво и дясно се забелязват входовете на разклонения, дясното от които се свързва с галерията, по която се върви по-навътре в пещерата. Попада се на нов разклон. Лявото разклонение води до голяма зала с множество разклонения. Височината на места е над 5 м, като изобилстват вторичните пещерни образувания-сталактити, сталагмити и сталактони. Подът е покрит с влажна глина, а някои от разклоненията правят интересен лабиринтен участък. От разклона в югозападна посока се отделя галерия, в която на 4-ия меър има ново разклонение. Галерията отвежда до нов разклон. В южна посока се отделя галерия, дълга над 10 м. Краят на тази галерия е зарит с наслаги от глина, като има известна перспектива за продължение. Двете по-горе описани разклонения образуват също голям лабиринтен участък, който комуникира с другите два входа на пещерата. В този участък след изкачване на камина може да се достигне до къс, но изключително красив в крайната си част горен етаж. Стените са покрити с пещерно мляко и леопардова кожа, изобилстват сталактитите и сталагмитите. В края на горния етаж има перспективно за продължение място над красиво синтрово езеро. В това продължение не е правен опит за проникване поради факта, че ще трябва да се изпочупят множество красиви образувания. Като цяло пещерата представлява един доста голям лабиринт. Поради проходния си характер на места могат да се усетят силни въдушни течения. Във вътрешната част подът и стените са покрити с влага. По време на картирането не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания, но са забелязани единични екземпляри прилепи. С дължината си от 126. 60 м при денивелация от + 7. 50 м тази пещера се нарежда на първо място по дължина сред пещерите, разположени в м. Заград (Полуострова). История на проучването: Има вероятност тази пещера да е била известна в миналото, за което свидетелстват следите от човешко присъствие в нея. Входът ѝ е забелязан по време на теренно обхождане от група в състав А. Жалов, З. Илиев, П. Петков, К. Стоичков, М. Стаменова и П. Димитров. П. Димитров и К. Стоичков проникват в пещерата като установяват, че тя има занчителна дължина. След проверка на място от З. Илиев се установява, че данни за подобна пещера липсват в главната картотека на БФС. По време на същата експедиция “Черепиш” 2003 пещерата е детайлно проучена и картирана на 03. 05. 2003г. от членовете на ПК “Хеликтит “ София К. Стоичков и М. Стаменова и П. Димитров от ПК “Витоша” София.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Двуетажна,тривходова,лабиринтна

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата