Пропастчиците

  • Други имена
  • Дължина
    6 m.
  • Дълбочина
    9 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1170 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” – София. Пропастчиците. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 402. рег № 4655. дължина (6. 30м), денивелация (-8. 30м).

    GPS координати по Пулково N 43° 03′ 36. 3“ E 23° 00′ 43. 1“

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 00 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входовете ѝ са разположени на 1170 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, под старо губилище, се разкриват двата входа на пропастта. Има и друг начин за достигане, но пътя е по-дълъг. След картофените ниви се държи главния път, които завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, след чийто край в ляво се отделя широк стръмен черен път. Пътя пресича ливадите и се изкачва по склона на височината Глоговица. На това място в западна посока се вижда редица губилища в първото от които изчезва малко поточе (вода тече само през зимата и пролетта). Пропастта е в третото губилище по тази посока. Описание: Двата входа на пропастта са с неправилна форма и са разположени на 1. 7 м един от друг. Те имат размери 0. 90х0. 50 м при Вход 1 и 1. 00х0. 50 м при Вход 2. 00. През Вход 1 се прониква в тесен в началото отвес с дълбочина 5. 10 м. На 2 м отвеса леко се разширява, като в долната му част се вижда малка цепнатина (непреодолима) от която се вижда другата част на пропастта, достъпна през Вход 2. Дъното на отвеса е силно затлачено с камъни и пръст, нанесени от вън. Липсват вторични образувания. През Вход 2, който е по-широк се слиза на 2. 30 м по-надолу на стъпаловидна площадка. След нея следва дълбок 6. 00 м тесен отвес. Вляво през тясна цепнатина се вижда другата част на пропастта. След като се достигне дъното в северна посока тръгва тясна галерия, която след 4 м преминава в тясна непреодолима пукнатина от която се усеща въздушно течение. В тази част на пропастта също липсват вторични образувания, дъното е осеяно с камъни. Отвесите на пропастта са преодолими на камина, има множество стъпала и хватки. Пропастта е дълбока 8. 30 м и има обща дължина 6. 30 м. В пещерата не са провеждани климатични и биологични изследвания. История на проучването: Пропастта е разкопана по време на клубно проучване на ПК “Хеликтит” – София в района през месец Септември 2000. Картирана е от К. Стоичков и Ж. Петров на 01. 10. 2000г.

    Описание на достъпа

    Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” – София. Пропастчиците. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 402. рег № 4655. дължина (6. 30м), денивелация (-8. 30м).

    GPS координати по Пулково N 43° 03′ 36. 3“ E 23° 00′ 43. 1“

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 00 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входовете ѝ са разположени на 1170 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, под старо губилище, се разкриват двата входа на пропастта. Има и друг начин за достигане, но пътя е по-дълъг. След картофените ниви се държи главния път, които завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, след чийто край в ляво се отделя широк стръмен черен път. Пътя пресича ливадите и се изкачва по склона на височината Глоговица. На това място в западна посока се вижда редица губилища в първото от които изчезва малко поточе (вода тече само през зимата и пролетта). Пропастта е в третото губилище по тази посока. Описание: Двата входа на пропастта са с неправилна форма и са разположени на 1. 7 м един от друг. Те имат размери 0. 90х0. 50 м при Вход 1 и 1. 00х0. 50 м при Вход 2. 00. През Вход 1 се прониква в тесен в началото отвес с дълбочина 5. 10 м. На 2 м отвеса леко се разширява, като в долната му част се вижда малка цепнатина (непреодолима) от която се вижда другата част на пропастта, достъпна през Вход 2. Дъното на отвеса е силно затлачено с камъни и пръст, нанесени от вън. Липсват вторични образувания. През Вход 2, който е по-широк се слиза на 2. 30 м по-надолу на стъпаловидна площадка. След нея следва дълбок 6. 00 м тесен отвес. Вляво през тясна цепнатина се вижда другата част на пропастта. След като се достигне дъното в северна посока тръгва тясна галерия, която след 4 м преминава в тясна непреодолима пукнатина от която се усеща въздушно течение. В тази част на пропастта също липсват вторични образувания, дъното е осеяно с камъни. Отвесите на пропастта са преодолими на камина, има множество стъпала и хватки. Пропастта е дълбока 8. 30 м и има обща дължина 6. 30 м. В пещерата не са провеждани климатични и биологични изследвания. История на проучването: Пропастта е разкопана по време на клубно проучване на ПК “Хеликтит” – София в района през месец Септември 2000. Картирана е от К. Стоичков и Ж. Петров на 01. 10. 2000г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Слиза се на камина,има множество стъпки и хватки