Пропаст „13 март“

  • Други имена
    Ямата "Скоричен" - № 44
  • Дължина
    15 m.
  • Дълбочина
    35 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Изход Потребител: Здравко Илиев

    Пропаст 13 март | Ямата Скоричен Идентификация

    В А Ж Н О:

    Пещерите с № над 9000 са известни, но не са картотекирани – липсва карта, описание и/или други данни

    За въпрос, добавяне или промяна на данни или нещо друго…

    Към Говорилнята…

    GPS координати – в градуси, минути, секунди и стотни

    Датум WGS84

    Картите са в Картотеката – подредени по райони.

    Правила за пълен достъп ТУК…

    Любопитна статистика ТУК…

    БФСп № 1627

    № район и пещера

    209055 Район и област Васильовски район, Старопланинска област Местоположение Местност Скоричен Махала / квартал кв. Полатен Населено място гр. Тетевен Код на ЕКАТТЕ 72343 Община Тетевен Област Ловешка област G P S 2412260442561185 – неизв. Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
    Характеристики Вид Пропаст Влажност Влажна , Водна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 0м Денивелация (- , +) 34м (-34м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 366м Карта
    Картирали Христо Харизанов, Януш Гончев Експедиция Клубна експедиция Клуб „Урвич“ София Година 1970 Мащаб 1: 100 Прекартирали
    Последна карта 1970г.

    История на откриването Известна на местното население. През 1969г проникнато до -20м поради липса на инвентар от Христо Харизанов и Петър Берон. Картирана през 1970г от Христо Харизанов и Януш Гончев.

    Местонахождение Намира на 1 час път западно от селото. Пътя, водещ за съседните села през р. Вит на запад, достига до водния резервоар за питейна вода на селото, откъдето по дола за около 1/2 час се достига до зъбния гребен на масива. Самата пропаст е разположена на 200м под и в дясно от върха на склона на масива върху гладка скала и не се вижда дори от разстояние 3-4 метра – опасна за пропадане вътре!

    Описание на пещерата Входът представлява неправилна елипса с размери 3×1м, като на долния край е заклинен скален блок, който заедно с натрупаните върху него наслаги е образувал малка скална площадка, неудобна за осигуровка. Под отвора на 2-3м има храст със сравнително дебело стебло, позволяваше оборудването на пропастта. Входната част на пропастта започва с няколко пъти усукващ се отвес, който в края на първата стълба (около 20-ия метър) се разширява и преминава в зала с височина 10-15м. След това стълбата лежи върху леко наклонена стена с красиви бяли синтрови джобчета, неприятна за слизане, тъй като по нея се стича през всяко време на годината обилна вода. За предпочитане е слизането да става на рапел, за да се избегне измокрянето на прониквачите. От тавана на залата до 2-3 м над дъното се спуска млечнобяло натечно ребро, едно от най-дългите известни в България, с приблизителна дължина 9-10м. Лъното на пропастта представлява безразборно натрупване на камъни, които прикриват останките от масивни многогодишни образувания , водещи някъде в дълбочина покрай стените. В единия си край залата постепенно преминава в езеро с максимална дълбочина 1, 4м, което завършва с отвор над водата с размери 0, 5×0, 7м. При осветяване с насочен прожектор липсваха светлосенки от отражението на водата, които се наблюдават при вода, намираща се в затворено пространство, което дава основание да се предполага, че нататък има продължение. При първото проникване в пропастта това не бе направено, тъй като времето на групата бе крайно ограничено, а и температурата на водата поради подхранването ѝ със снежни води не бе особенно подходяща за такова „къпане“. С изключение на реброто обравувания почти липсват, ако не се смятат натеците покрай стените, които са почти затрупани от камъните и синтровите джобчета по стената, покрай която се слиза. Лоша слухова връзка. Има опасност от падащи камъни.

    Екипиране за ТЕВ Необходим инвентар: общо 35м стълби и въже.

    Обратно в списъка

    Copyleft 2006 by SPELEOMANIA – Data by HINKO

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 1
    Специфични особености: Не e екипирана за ТЕВ.Вх.отвес -35 м.