Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Проходката. Безименна 1. с. Беренде. Безденски пещерен район 205. № 5113. Районен №: 205 031. Дължина (10. 50 м), денивелация (+3. 10 м).
Местонахождение и достъп: Двата входа на пещерата се разкриват в основата на не висок скален венец. Те отстоят на около 3 м. един от друг, имат неправилна пещерообразна форма и са ориентирани на юг-югоизток. Пещерата отстои на ок. 500-800 м. от с. Беренде. За да се достигне до нея трябва да се тръгне по черен път по посока с. Калотина, който се отделя от шосето точно в началото на селото. След като се изминат ок. 700 м. по пътя на десния географски склон на дерето, което започва под селото се забелязват скални венци с отвори в тях. Пещерата отстои на около 20 м. от дерето, което е силно обрасло. По-лесно се стига до нея, ако се пресече дерето в горната му част, където не е обрасло и след това се траверсира склона над него. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район № 205. Описание: Пещерата има проходен характер. По-лесно достъпен е по-западно разположения и вход. От него се отделя в северна посока тясна възходяща галерия. Почти веднага след входа във височина се развива тесен комин висок 3, 40 м. След първоначалните метри се попада на уширение. Подът е покрит с пръст и камъни, както и с клечки и слама привнесени от вън. Галерията е дълга 7, 50 м като завършва в основна скала. На петия метър по централната и ос в югоизточна посока се отделя къса галерия, която отвежда до другия вход на пещерата. За да се стигне до него трябва да се преодолее скална халка-стеснение с размери 0, 50х0, 45 м. Излиза се на втория вход на пещерата, който е разположен на около 2 м над основата на скалния венец. Пещерата е суха и на места по стените и свода могат да бъдат забелязани стари изсъхнали и полуразрушени повлеци и сталактити. Тя е с незначителни размери, като дължината и не надвишава 10, 50 м. при денивелация + 3, 10 м. В близост до нея има и други отвори на ниши, като не е изключено да съществуват и други неизвестни пещери. История на проучването: Пещерата е открита случайно при обход в района на с. Беренде от Н. Орлов, К. Стоичков и К. Богачева членове на софийските пещерни клубове „Витоша“ и „Хеликтит“ на 01. 10. 2002 г. Точната и карта е съставена на същата дата от К. Стоичков и К. Богачева. Има вероятност пещерата да има местно название.
Описание на достъпа
Проходката. Безименна 1. с. Беренде. Безденски пещерен район 205. № 5113. Районен №: 205 031. Дължина (10. 50 м), денивелация (+3. 10 м).
Местонахождение и достъп: Двата входа на пещерата се разкриват в основата на не висок скален венец. Те отстоят на около 3 м. един от друг, имат неправилна пещерообразна форма и са ориентирани на юг-югоизток. Пещерата отстои на ок. 500-800 м. от с. Беренде. За да се достигне до нея трябва да се тръгне по черен път по посока с. Калотина, който се отделя от шосето точно в началото на селото. След като се изминат ок. 700 м. по пътя на десния географски склон на дерето, което започва под селото се забелязват скални венци с отвори в тях. Пещерата отстои на около 20 м. от дерето, което е силно обрасло. По-лесно се стига до нея, ако се пресече дерето в горната му част, където не е обрасло и след това се траверсира склона над него. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район № 205. Описание: Пещерата има проходен характер. По-лесно достъпен е по-западно разположения и вход. От него се отделя в северна посока тясна възходяща галерия. Почти веднага след входа във височина се развива тесен комин висок 3, 40 м. След първоначалните метри се попада на уширение. Подът е покрит с пръст и камъни, както и с клечки и слама привнесени от вън. Галерията е дълга 7, 50 м като завършва в основна скала. На петия метър по централната и ос в югоизточна посока се отделя къса галерия, която отвежда до другия вход на пещерата. За да се стигне до него трябва да се преодолее скална халка-стеснение с размери 0, 50х0, 45 м. Излиза се на втория вход на пещерата, който е разположен на около 2 м над основата на скалния венец. Пещерата е суха и на места по стените и свода могат да бъдат забелязани стари изсъхнали и полуразрушени повлеци и сталактити. Тя е с незначителни размери, като дължината и не надвишава 10, 50 м. при денивелация + 3, 10 м. В близост до нея има и други отвори на ниши, като не е изключено да съществуват и други неизвестни пещери. История на проучването: Пещерата е открита случайно при обход в района на с. Беренде от Н. Орлов, К. Стоичков и К. Богачева членове на софийските пещерни клубове „Витоша“ и „Хеликтит“ на 01. 10. 2002 г. Точната и карта е съставена на същата дата от К. Стоичков и К. Богачева. Има вероятност пещерата да има местно название.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Проходна с два отвора,неразклонена
Карта
