Снимки
Описание на достъпа
Достъп до обекта
От гр. Бургас се тръгва посока за ГКПП Малко Търново (но не през Царево), на около 50км. от града се достига отбивката за с. Младежко, от където е и отправната точка до обекта.
След като се навлезе в селото, се тръгва по централната му улица, която свършва при малък паркинг до р. Младежка. Реката може да се пресече пешеходно по моста или с автомобил през нея, след като се премине речното корито се достига до заслон, от който тръгва екопътека, виеща около реката, водеща до пещерите, Кошарата и Брежанка, която е по-известна като изворите на р. Младежка.
До изворните части на реката започва друга река “Сухата” или още Близнашка река, тази река е изцяло понорна и много рядко през нея протича някакъв воден отток, който се влива в р. Младежка точно при изворните части.
Тръгва се по сухото корито на Близнашка река, като по цялото русло на реката има най различни карстови форми, образувани по механичен път, като най характерни са еворзионните котли, запълнени с пролувиални наносни материали от периодичните водни потоци. След около 30-35мин. спокойно ходене през каньона на реката, който е със силно облесени склонове на места, се достига до високи голи скали с N/E изложение и наклон над 45 градуса, на южните отсрещни склонове тръгва тясна пътека, започваща от коритото на реката и стигаща до пещерния комплекс Леярните, намиращ се в м. Дренака при 261 горскостопански отдел, където в пещ. Голямата Леярна (Орлицата) има изграден спелео полигон “Дъртата Мумия”, собственост на ПК „Чудни Скали“-Айтос.
Подминават се тези пещери и след около 45-60 мин от тях отново срещу течението на реката се достига първият и най-голям вход на Пръстената пещера, намиращ се на нивото на реката (отново м. Дренака и отдел 261 на ДГС Звездец). Този показател прави привходните части на пещерата периодично водни. От входа на пещерата, ако се тръгне отново срещу водното течение, след около 1,0 км се достига до шосето за с.Близнак.
Карта на пещерата
Геоморфоложко описание
За пещерата не е нужна специализирана екипировка включваща ТЕВ, с изключение на каска и осветление за някои нейни части; при налично водно течение в коритото на реката е добре да се използват ботуши. Пещерата е развита в юрски мраморизирани варовици, изграждащи близнашката антиклинала, като тя е част от голяма карстова система, свързваща я с комплекс Леярните и останалите пещери в района, разположен между водосливите на реките Евренечка, Близнашка и Младежка, като в някакъв етап от своето развитие тя е действала като изворна пещера.
Като цяло пещерата е бедна на вторични образования, като такива те се наблюдават най-много във първата привходна зала, която е почти осветена от дневната светлина. Проникване най-лесно се осъществява откъм първия вход, развит в речното корито, явяващ се МЕБ за района. Входът е с размери около 4,5 х 3 м с почти яйцевидно овална форма. Подът е измит от наносни материали, като само в първите няколко метра от привходните части има наслагване на алувиални речни наноси от периодичните водни течения. Първата и най-голяма зала е с размери от около 10 м ширина и около 8 м височина, имаща много глухи разклонения, развити по няколко разломни нарушения, свързващи се в общ център и образуващи залата.
В източна посока тръгва възходяща галерия, отново почти осветена от дневна светлина, която следва основната пукнатина на пещерата. Галерията има капковидна форма с почти гладки стени и изветрели натечни образувания, поради постоянната циркулация на ветрове в пещерата. В края на галерията е вторият вход на пещерата, който има следи от дообработка и две нетипични издълбавания едно срещу друго в скалите, приличащи на следи от човешка дейност. Самият вход е почти изцяло правоъгълен, висок около 2 м и широк 1,40 м, като наподобява да е бил запечатван с врата, от където може да се съди и по издълбаванията. От него се движим вече извън пещерата близо до скалния венец по тясна възходяща пътека, като по венеца има следи, че там също е имало нещо като арка и остатъци от тунел, който най-вероятно се е срутил с времето.
След преминаването на този открит участък се влиза в нисък отвор, който ни вкарва в малка еворзионна възходяща галерия с дължина едва няколко метра. От нея се излиза и се прониква в последната зала, имаща неправилна форма, от която тръгват две глухи разклонения на югозапад и североизток, които отново маркират малък разлом, който при срещата си с основното разломно нарушение, образувало пещерата, е образувало и последната малка зала, която отново завършва с вход/изход, излизащ почти на платото над пещерата.
В обобщение може да се каже, че пещерата е възходяща, разклонена от диаклазен характер, почти без вторични образования, при налични течащи речни води, става с периодично наводнена първа зала, проветрива, вероятно обитавана по времето на действието на крепостта на платото над пещерата, която е датирана на около 2000-2500 г или период на византийската империя. Липсват троглофилни видове, като се наблюдават само троглобионти като малки прозрачни охлюви и троглоксени, представени от комари.