Полички 2

  • Други имена
  • Дължина
    71 m.
  • Дълбочина
    2 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    330 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1979
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
    ,
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Има следи от прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Полички 2 | *Кън дупка (стар № 4712)

    гр. Дряново *Габровска област –

    Местност: Поличките, Дряновски манастир –

    Стражанско-Дебелдялски карстов район № 214

    Старопланинска област –

    G P S – E 25, 25255050 N 42, 565610 – WGS84

    Рег.№ 3277 *Код № 214117 *НМВ 315м.

    Обща дължина 71м. *Денивелация -5м.

    Проучена на 20/05/1891г от С. Юринич – открит енеолит. Картирана на 21/05/1980г от Н. Бузев и Илия Никоевски от ПК „Орловец“ гр. Габрово. Прекартирана през 1989г на курса за младши инструктори от Елза Дамянова Пламен Иванов, Здравка Попова и Здравко Илиев.

    Местонахождение:

    Намира се на 200м североизточно от х. „Бачо Киро“ в основата на скалния венец над хижата. Под това название са известни четири пещери, намиращи се над хижа „Бачо Киро“. Това название е дадено от местното население поради намиращите се скални тераси пред входовете на пещерите, наподобяващи полички на стена. Тези скални тераси се забелязват от почти всяко място от района на Дряновския манастир. До всички пещери се отива лесно за няколко минути по удобна пътечка, която започва североизточно от хижа „Бачо Киро“. Пещерите са образувани в една и съща разседна пукнатина. „Като се покачихме връзъ единъ баиръ 20-30 м. високо надъ реката, който е обраснълъ съ дървета и тьрнье, стигнахме до камена поличка (терасса) 1. 5 м. широка. Оть нейъ до отвърстието на пещерата се издига вертикална стенъ 7. 5 м. висока, въ която има тесно улейче, изровено оть дъждовната вода. Качванието изъ улейчето с много трудно. Некога си помагахме съ въже и нужнитe оръдия се истеглихъ нaropи съ въже.“ (С. Юринич)

    Описание на пещерата:

    Намира се в сьседство с „Полички №1“. Тя е по-голяма и по-висока. Намира се на около 12м от основата на скалния венец. До пещерата е водила широка и удобна скална пътека, която в момента не съществува – част от нея е разрушена. Входът и е с източно изложение с полуелипсовидна форма. Размери: 3 метра широк при основата и 2 метра височина на свода. Пещерата е развита по параклазна пукнатина, едноетажна, разклонена с дължина 71м. На около 40-ия метър от входа по основната галерия се явява около двадесет метров комин, който явно има връзка с повърхността. Въздушно течение не е отбелязано. От вторичниите карстови образувания се срещат повлеци и завеси. Тук може да се наблюдава едно интересно образувание, подобно на завеса. Стичайки се, водата е разтворила голяма чаот от варовика и е останала само една тънка коричка, увиснала във въздуха. На места тя е много тънка и прозрачна, дори има и минатюрни прозорчета. Запещерата може да се каже, че е по-влажна от „Полички №1“. Обитава се от малка колония прилепи. „Пещерата е дълга 45м, има различна височина и широчина. При входа е 4м висока и 5. 5м широка, по-навътре до 38м се снишава постепенно, додето стане 1. 20м висока, а останалата  часть е много висока. По тавана е покрита съ сталактитна кора. Има сталактити отъ 6-12см. дълги, а на места и по-големи. Подътъ ѝ най-отгоре се състои отъ сиво-черна пръстъ, която въ заднята часть на пещерата прави пластъ 50 см. дебел. Исподъ тоя пластъ при входа непосредственно следва варовитото дъно, а извътре между сиво-черния пластъ и дъното се намира червеникава рохка пръсть, изъ която има пръснати наносни камъчета. Въ задната часть па пещерата тая пръсть образува пластъ 1 м. Дебелъ, а къмъ входа дебелината му се смалява, додето най-после той съвършенно се изгубва. При първото ми влизане и разглеждание на пещерата въ най-задната ѝ часть отъ лева страна съгледахъ кости, които стърчаха навънъ исподъ сталактитна кора. Тази кора се издаваше дългообразно отъ стената къмъ средата на пещерата. При сичкото ми внимание тя се откърти на късове, които съ брекчи отъ пръсть, размесена съ дървени въглища, отъ кости и сталактитъ, а на едно парче отъ долнята му страна има и малко черепче отгь ссъдъ. Костите отъ тези брекчии съ съвершенно изветрели и трошливи. Сталактитъ ги покрива отъ сичките страни и ги слепва съ находящите се подъ техъ дървени въглища и пръсть. Това показва, че тукъ е било огнище на човекъ, върху което съ останали кости, вероятно, не негови, а отъ гостбата му, а после върху техъ стената се е цедила…“ (С. Юринич)

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна, разклонена