Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от единични екземпляри прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Подзиданата пещера. с. Големо Малово. м. Дрен. Безденски пещерен район 205. № 5744. Районен №: 205 036. Дължина (16 м), денивелация (-5 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на масива Чепън – Западна Стара планина, западно от село Големо Малово сред траншеи и окопи останали вероятно от Сръбско-българската война. Едната страна на входа и е подсилен със зид, който дава наименованието и. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район № 205. От град Драгоман се поема по пътя за гр. Годеч. В края на града се завива в дясно по път за Бучин проход и селата Големо и Мало Малово. Този път върви в подножието на масива Чепън. В дясно от него се простира Драгоманското блато. Подминава се старата помпена станция, както и едно характерно място, на което блатото минава под пътя и образува малка водна площ в подножието на планината. Подминава се разклон в ляво, за старите овошни градини и пътя прави лек десен завой. На това място склоновете на планината се отдръпват на север и се разкриват малки обработваеми площи. На това място трябва да се търси черен път, който навлиза в тези площи. За ориентир може да се ползва и единствената голяма група дървета растящи на куп. От този разклон се тръгва по пътя в северна посока. Терена е полегат с малко изкачване. Върви се около 300-350 метра и входа на пещерата трябва да се търси там, където се събират две малки дерета сред траншеи и окопи, останали вероятно от Сръбско-българската война. На входа на пещерата растат 2 ниски дървета а лявата страна на входа е подсилен със зид. Има и номер с червена боя 5744. Пещерата е трудна за откриване и е препоръчително за по-добра ориентация да се питат местните жители. Описание: Входа на пещерата се разкрива в траншея изкуствено изкопана. В нея растат ниски дървета и храсти. Западната и страна е подсилена със зид. Тя е с издължена почти правоъгълна форма и размери 5х1. 30 м. Под наклон се слиза около 1. 50 м за да се достигне до естествения вход на пещерата. Той е с неправилна форма и размери 1. 75 метра ширина и 0. 95 метра височина. Попада се в широка и обемна зала с приблизително кръгла форма. Пода е застлан обилно с чакъли и варовити брекчи. В участъка около входа и се разкрива дълбок подмол на залата, който минава под входния сипей и излиза в южната страна на залата. В северозападният и край на нивото на тавана се разкрива и единственото късо разклонение в пещерата. То е дълго 3. 60 м. Подът му е покрит със сухи синтрови кори и калцирани брекчи. По свода и стените могат да бъдат наблюдавани доста вторични образувания; дендрити, натеци, повлеци и дребни цевични сталактити. Пещерата е образувана при срутване и окарстяване на склонови варовити брекчи с червена спойка. Най-вероятно входа е изкопан или допълнително разчистен от човешка ръка. Забелязва се и прилепно гуано, вероятно пещерата се обитава от единични екземпляри прилепи. Общата и дължина е 16 метра при денивелация от – 5 метра. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Тя е локализирана по сведения на местни жители на 04. 12. 2009. Първото и проучване е направено на същата дата от К. Стоичков – ПК „Хеликтит” София, З. Илиев – Завеждащ ГКПБ към БФСп и И. Богомилов гр. Драгоман. Картата и е направена от К. Стоичков и И. Петров – ПК „Хеликтит”София на 16. 12. 2009г.
Описание на достъпа
Подзиданата пещера. с. Големо Малово. м. Дрен. Безденски пещерен район 205. № 5744. Районен №: 205 036. Дължина (16 м), денивелация (-5 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на масива Чепън – Западна Стара планина, западно от село Големо Малово сред траншеи и окопи останали вероятно от Сръбско-българската война. Едната страна на входа и е подсилен със зид, който дава наименованието и. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район № 205. От град Драгоман се поема по пътя за гр. Годеч. В края на града се завива в дясно по път за Бучин проход и селата Големо и Мало Малово. Този път върви в подножието на масива Чепън. В дясно от него се простира Драгоманското блато. Подминава се старата помпена станция, както и едно характерно място, на което блатото минава под пътя и образува малка водна площ в подножието на планината. Подминава се разклон в ляво, за старите овошни градини и пътя прави лек десен завой. На това място склоновете на планината се отдръпват на север и се разкриват малки обработваеми площи. На това място трябва да се търси черен път, който навлиза в тези площи. За ориентир може да се ползва и единствената голяма група дървета растящи на куп. От този разклон се тръгва по пътя в северна посока. Терена е полегат с малко изкачване. Върви се около 300-350 метра и входа на пещерата трябва да се търси там, където се събират две малки дерета сред траншеи и окопи, останали вероятно от Сръбско-българската война. На входа на пещерата растат 2 ниски дървета а лявата страна на входа е подсилен със зид. Има и номер с червена боя 5744. Пещерата е трудна за откриване и е препоръчително за по-добра ориентация да се питат местните жители. Описание: Входа на пещерата се разкрива в траншея изкуствено изкопана. В нея растат ниски дървета и храсти. Западната и страна е подсилена със зид. Тя е с издължена почти правоъгълна форма и размери 5х1. 30 м. Под наклон се слиза около 1. 50 м за да се достигне до естествения вход на пещерата. Той е с неправилна форма и размери 1. 75 метра ширина и 0. 95 метра височина. Попада се в широка и обемна зала с приблизително кръгла форма. Пода е застлан обилно с чакъли и варовити брекчи. В участъка около входа и се разкрива дълбок подмол на залата, който минава под входния сипей и излиза в южната страна на залата. В северозападният и край на нивото на тавана се разкрива и единственото късо разклонение в пещерата. То е дълго 3. 60 м. Подът му е покрит със сухи синтрови кори и калцирани брекчи. По свода и стените могат да бъдат наблюдавани доста вторични образувания; дендрити, натеци, повлеци и дребни цевични сталактити. Пещерата е образувана при срутване и окарстяване на склонови варовити брекчи с червена спойка. Най-вероятно входа е изкопан или допълнително разчистен от човешка ръка. Забелязва се и прилепно гуано, вероятно пещерата се обитава от единични екземпляри прилепи. Общата и дължина е 16 метра при денивелация от – 5 метра. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население. Тя е локализирана по сведения на местни жители на 04. 12. 2009. Първото и проучване е направено на същата дата от К. Стоичков – ПК „Хеликтит” София, З. Илиев – Завеждащ ГКПБ към БФСп и И. Богомилов гр. Драгоман. Картата и е направена от К. Стоичков и И. Петров – ПК „Хеликтит”София на 16. 12. 2009г.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,неразклонена
Карта
