Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Взети образци и са предоставени за определяне
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Плешова дупка
№410
Рег. № 202008 Салашки район, Старопланинска област
Низходяща водна пещера на около 3км (на 45 мин път) от с.Превала в местноста Плешовото, в подножието на северния склон на връх Чуката. Пещерата е развита във варовици от долна креда – валанж. Входът на пещерата е разположен на дъното на малък въртоп, сред група дървета и храсти, които ясно личат сред ливадите. Има два входа. Развита в среднослоести, светлосиви варовици. Скалите се отнасят към южното бедро на Салашката синклинала. Основните пукнатини са с посоки на разпространение 50 и 130 градуса, като доминираща и по-развита е втората система пукнатини. Височина над МЕБ 400м.
ВТОРО ОПИСАНИЕ: Изходен пункт за Плешовата е село Превала (по стария път Монтана- Белоградчик) .От центъра се тръгва по улицата отляво на беседка с неработеща чешма. Отново отляво се пада изоставен цех. След него се свива по улицата вдясно и се излиза до края на селото. Тук започва черен път. По него в рядка иглолистна гора се излиза на поляни. Пътят се изоставя и поляните се пресичат косо наляво. В горния им край на ръба с гората има широка пътека (някога коларски път). Все по него набирайки денивелация се излиза до м. Плешовото. Тя представлява обширни ливади, леко наклонени на югоизток. Прекосявайки ги надясно се стига до една от най-ниските и точки- характерен дълбок 3-4 метра въртоп обрасъл с редки дървета и храсти. На дъното на въртопа се откриват двата входа на пропастта. Всъщност входа е един, но е разделен от голямо зацепено паве. По долния вход е покрит с шума и гниещи дънери, а горния изпада директно в камина. От центъра на селото до пещерата се взима за около 45 мин.
Описание на пещерата
Низходяща, стъпаловидна и пропастна пещера. Представлява редуване на хоризонтални до слабо наклонени нисходящи галерии с прагове и отвеси с различна дълбочина от 3 до 12м. Пода на пещерата е покрит с разнообразни наслаги. Преобладават камъни с различни размери, а също и отделни по-големи блокове. Едноетажна, диаклазна пещера с дължина по главната ос 674 m. Завършва с обширен сифон (неизследван), водата на който, вероятно, се появява в малката (20м) водна пещера “Врелото над селото” на 1км южно от с.Превала. Разстоянието между входа на Плешовите дупки и Врелото е 1,250м, а от входа на Плешовата до крайния сифон е 405м. Почти през цялата година поток има дебит около 0,5 l/sek. В пещерата се срещат голям брой езера с малки размери и няколко с дълбочина до 1,5м, намиращи се непосредствено под големите отвеси, където водата е най-силна. Пещерата е сравнитено богата на вторични образувания, най-често се срещат сталактити, някои с дължина до 4м. Температурата на течащата вода, измерена на 18/10/1992г е била 9.3oС, на стоящата е 9.6oС, а на въздуха е 12. 4o С. След като напусне Плешовата пещера, подземният поток изминава неизвестен път с дължина най-малко 825м до появата си в пещерата Врелото. Всички геоложки, тектонски и хидрогеоложки данни за района говорят, че пещерата Врелото е най-вероятният изход на повърхността на подземния поток от Плешовската пещера. В пещерата се срещат голям брой езера, които са с малки размери и дълбочина. Най-големи, до 1,5м са езерата които се намират непосредствено под големите отвеси, където силата на падащата вода е била най-голяма.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: низходяща, стъпаловидна, разклонена
Описание на достъпа
Плешова дупка
№410
Рег. № 202008 Салашки район, Старопланинска област
Низходяща водна пещера на около 3км (на 45 мин път) от с.Превала в местноста Плешовото, в подножието на северния склон на връх Чуката. Пещерата е развита във варовици от долна креда – валанж. Входът на пещерата е разположен на дъното на малък въртоп, сред група дървета и храсти, които ясно личат сред ливадите. Има два входа. Развита в среднослоести, светлосиви варовици. Скалите се отнасят към южното бедро на Салашката синклинала. Основните пукнатини са с посоки на разпространение 50 и 130 градуса, като доминираща и по-развита е втората система пукнатини. Височина над МЕБ 400м.
ВТОРО ОПИСАНИЕ: Изходен пункт за Плешовата е село Превала (по стария път Монтана- Белоградчик) .От центъра се тръгва по улицата отляво на беседка с неработеща чешма. Отново отляво се пада изоставен цех. След него се свива по улицата вдясно и се излиза до края на селото. Тук започва черен път. По него в рядка иглолистна гора се излиза на поляни. Пътят се изоставя и поляните се пресичат косо наляво. В горния им край на ръба с гората има широка пътека (някога коларски път). Все по него набирайки денивелация се излиза до м. Плешовото. Тя представлява обширни ливади, леко наклонени на югоизток. Прекосявайки ги надясно се стига до една от най-ниските и точки- характерен дълбок 3-4 метра въртоп обрасъл с редки дървета и храсти. На дъното на въртопа се откриват двата входа на пропастта. Всъщност входа е един, но е разделен от голямо зацепено паве. По долния вход е покрит с шума и гниещи дънери, а горния изпада директно в камина. От центъра на селото до пещерата се взима за около 45 мин.
Описание на пещерата:
Низходяща, стъпаловидна и пропастна пещера. Представлява редуване на хоризонтални до слабо наклонени нисходящи галерии с прагове и отвеси с различна дълбочина от 3 до 12м. Пода на пещерата е покрит с разнообразни наслаги. Преобладават камъни с различни размери, а също и отделни по-големи блокове. Едноетажна, диаклазна пещера с дължина по главната ос 674 m. Завършва с обширен сифон (неизследван), водата на който, вероятно, се появява в малката (20м) водна пещера “Врелото над селото” на 1км южно от с.Превала. Разстоянието между входа на Плешовите дупки и Врелото е 1,250м, а от входа на Плешовата до крайния сифон е 405м. Почти през цялата година поток има дебит около 0,5 l/sek. В пещерата се срещат голям брой езера с малки размери и няколко с дълбочина до 1,5м, намиращи се непосредствено под големите отвеси, където водата е най-силна. Пещерата е сравнитено богата на вторични образувания, най-често се срещат сталактити, някои с дължина до 4м. Температурата на течащата вода, измерена на 18/10/1992г е била 9.3oС, на стоящата е 9.6oС, а на въздуха е 12. 4o С. След като напусне Плешовата пещера, подземният поток изминава неизвестен път с дължина най-малко 825м до появата си в пещерата Врелото. Всички геоложки, тектонски и хидрогеоложки данни за района говорят, че пещерата Врелото е най-вероятният изход на повърхността на подземния поток от Плешовската пещера. В пещерата се срещат голям брой езера, които са с малки размери и дълбочина. Най-големи, до 1,5м са езерата които се намират непосредствено под големите отвеси, където силата на падащата вода е била най-голяма.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: низходяща, стъпаловидна, разклонена
Техническо описание
Плешова дупка
Отвеси Р8 + Р3, въже 20м – подвеждане на скална халка, основно на спит долу вдясно (двата отвеса са разделени от езеро, но е по удобно да се екипират с едно въже). На площадката междинно на скален блок отляво (дълга примка) Праг П3, въже 8м – Основно и дублиращо на образувания вляво (прага може да се мине и на класика – желателно е слагането на прусик за придържане) Отвес Р10, въже 15м – подвеждане на спит вдясно, основно на спит вдясно (желателно да се набие още един спит за дублиращо) Отвес Р10, въже 15м – дублиращо на образувание отляво, основно на пробита синтрова кора отляво (хубаво е да се сложи протектор), отклонител на 2 метра по- ниско на малък сталактон отляво Отвес Р9, въже 15м – подвеждане на образувание горе вляво, основно на заклещен калцирал скален блок Необходим инвентар: 3х15м, 20м, 8 м въже, 2 планки, 1 удължител, 6-8 ринга, 1 протектор, 8-11 карабинера Не би било лошо да се преекипира, повечето прагове са само с подвеждане и основно, без дублирания)
(Джу, 2010)
Карта
