Пещерата при карстовите извори

  • Други имена
    Карстовия извор
  • Дължина
    410 m.
  • Дълбочина
    32 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Пещерата при карстовите извори –

    гр. Котел *Сливенска област –

    Местност: Сухи дял (над града) –

    Котленски карстов район № 217 –

    Старопланинска област –

    Каптирана – водоизточник –

    G P S – E- N – WGS84

    Рег.№ 207 *Код № 217135

    Обща дължина 410м. *Денивелация +32м.

    Първият опит е през 1968г. При много суха година водата е била изпомпана, котелският пещерняк Иван Драганджиков проникнал и установил, че изворите са отвори в тавана на голяма каверна, която се развива в северна посока. По-късно водолази от Варна проникнали отново в каверната и достигнали надводна зала, развиваща се в посока север, през която тече река. В края на по-горно сухо легло с посока юг забелязали корени от дървета. През 1984-85г Събчо Димитров, Кунчо Солаков и други пещерняци от Котел успяват да отворят нов вход в каверната (по суша). Достигат до сифон и въпреки усилията им да намерят надводни пътища, не успяват.

    Местонахождение:

    Намират се в западните покрайнини на града, в подножието на високия хълм Сухи дял. Представляват три езера с диаметър 1. 5-2. 5м и с доста голяма дълбочина (8-9м), разположени в посока запад-изток. Дебитът на тези извори варира в широки граници от 50 до 2500 l/sec. Водите са каптирани за водоснабдяване на града. Развита в мастрихтски варовици, изграждащи южното бедро на Котленската антиклинала.

    Описание на пещерата:

    През 1989г отново варненски водолази проникват през втори сифон в края на първата зала и достигат след 61м втора зала с ширина около 6-7м и дължина 30м, която се разклонява. Лявото разклонение е много тясно и не е изследвано. Дясното завършва със сифон, дълъг около 5м. Преминават го и попадат в трета „Г“ образна зала, дълга около 35-40м и завършваща с четвърти поред сифон. Есента на същата година група в състав: Алексей Алексиев, Иван Здравков, Дончо Боянов и Симеон Михов започва ново изследване на пещерата. Целта била да се проследи подземната река, да се измери дебитът в няколко точки и да се установи дали няма загуби на вода в някои участъци на пещерата. През 1990г е преминат четвъртия сифон след усилена и продължителна подготовка. За облекчаване на работата построяват два контейнера от РVС тръби. Единият от тръба с диаметър 0. 45м, дълга 1м, поставена върху метална шейна с баласт. Вторият контейнер е със същата конструкция, построен от тръба с диаметър 0. 2м и камера 100м за преминаване през по-тесни (ниски) места. Набавят и газанализатор за въглероден окис, въглероден двуокис и метан. Температурата на водата е 9. 8oC, а видимостта в сифоните е около 25-30cм. Новият сух вход е на около 10м по-високо от нивото на езерата. Дължината по оста на каверната е 78м, а средната ширина 7-8м. Развива се на два етажа, като единият е сух, а вторият служи за корито на реката. На две места етажите са съединени. В северната част има няколко по-малки галерии – части от стари легла на водите. През сухата част се избягва преминаването на първия сифон. Вторият сифон е с дължина 70м и дълбочина 3 метра. В него има две въздушни кубета. След него галерия 60м и зала с ширина 6-7м и дължина 30м, която се разклонява. Измереният дебит на трите места е около 70-75 l/sec. Разликите се дължат на малката скорост на потока, което се отразява върху работата на хидрометричното витло. Над изхода на втори сифон има неизследван комин. Втората и третата зала са бедни на образувания. Стените са покрити с черен налеп, под който има глина. Навсякъде стърчат остри щитове – останки от прослойки с повишено съдържание на силикати в карбонатите. Третият сифон е най-малкия с дължина 10м и дълбочина 3 метра. Четвъртият сифон е най-големия в пещерата с дължина 150м и дълбочина -32м. След него напред се разкрива диаклаза с височина 20-25м, без да се вижда таван. Ширината ѝ е около 7м, като по дъното има 3-4 езера без видима връзка помежду им. Водите проникват в сифона от друго място, което не e открито (вероятно дренират през блокажа в дъното на галерията). Повърхностната картировка по оста на пещерата показва, че крайните части на пещерата са под едно губилище в долната част на поройно корито. Денивелацията между дъното на пещерата и повърхността е около -65-80м. ВТОРО ОПИСАНИЕ: Новият сух вход е на около 10м по-високо от нивото на езерата. Дължината по оста на каверната е 78м., а средната ширина 7-8м. Развива се на два етажа, като единия е сух, а втория служи за корито на реката. На две места етажите са съединени. В северната част има няколко по-малки галерии, части от стари легла на водите. През сухата част се избягва преминаването на първия сифон. Вторият сифон е с дължина 70м и дълбочина 3м. В него има две въздушни кубета. След него галерия 60м и зала с ширина 6-7м и дължина 30м, която се разклонява. Измереният дебит на трите места е около 70-75 л/ сек. Разликите се дължат на малката скорост на потока, което се отразява върху работата на хидрометричното витло. Над изхода на втори сифон има комин – неизследван. Втората и третата зала са бедни на образувания. Стени те са покрити с черен налеп, под който има глина. Навсякъде стърчат остри щитове – останки от прослойки с повишено съдържание на силикати в карбонатите. Третият сифон е най-малкия с дължина 10м и дълбочина 3м. Четвъртият сифон е най-големия в пещерата с дължина 150м и дълбочина -32м. След него напред се разкрива диаклаза с височина 20-25м., без да се вижда таван. Ширината ѝ е около 7м., като по дъното има 3-4 езера без видима връзка помежду им. Водите проникват в сифона от друго място, което не успяхме да открием (вероятно дренират през блокажа в дъното на галерията). Поради липса на време не успяват да проучат от къде идва водата в сифона. Повърхностната картировка по оста на пещерата показа, че крайните части от пещерата са под едно губилище в долната част на поройно корито. Денивелацията между дъното на пещерата и повърхността е около 65-80м (разликата е поради стръмния склон). Вероятно при разместване на блокажа в това губилище ще може да се проникне в залата след четвърти сифон.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 4
    Специфични особености: Двуетажна,разклонена с 3 езера

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата