Пещерата на живоизгорените

  • Други имена
    Светилището; Селището № 1
  • Дължина
    57 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    15 m.
  • Надморска височина
    223 m.
  • Ерозионен базис
    10 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Пещера на живо изгорените –

    Синоним: Светилището, Селището № 1

    с. Ъглен Община Луковит Ловешка област

    Местност: Селището

    Драганово-Бежановски район № 208

    Старопланинска област

    G P S – E 24, 195333   N 43, 125526 – WGS84

    Рег.№ 1075 Код № 208012

    Дължина 57м. Денивелация -15м.

    Височина над МЕБ 10м. НМВ 223м.

    Името си носи от факта, че през 1877г в нея са намерили смъртта си над 130 души, от които 20 деца. Потърсили убежище в пещерата от развилнялата се турска сган, селяните от древното селище „Иглен“ биват предадени. Турците товарят от околните ниви снопи жито, намокрят ги в реката, преграждат входа на пещерата с тях и ги подпалват. Малцина от укрилите се селяни са се измъкнали през комин, водещ към повърхността – останалите се задушават от проникналия в пещерата дим от снопите. Картирана на 29/04/1972г от Хр. Цветков от „Иван Вазов“ София. Прекартирана 1978г от Т. Троански и Б. Гарев от „Рафаил Попов“ Плевен.

    Местонахождение:

    Намира се на 2 км североизточно от с. Ъглен в местността Селището (Иванчовски чукар), на десния бряг на р. Вит, на около 50м от №1076 „Кварцовата пещера“. След като се достигнат кошарите под Узуновският чукар, ниско долу под скалите има карстов извор, а от него до пещерата водят стълби от обработен камък. Входа се намира в подножието на скалния венец, под паметника от дялан камък, който се вижда отдалеч. Според районирането на карста в България /по Вл. Попов/ попада в Драганово-Бежанския пещерен район № 208 разположен в северната част на Средния Предбалкан, между реките Вит и Осъм. Дебелите до 90м, наклонени на запад- северозапад мастрихтски варовици, изграждат мантията на обширната Луковитска синклинала и на малките брахиантиклинали – Ъгленската, Беглежката и Садовската.

    Описание на пещерата:

    Едноетажна, разклонена, без образувания. Пещерата се състои от две части – лявата галерия е по-голяма, започва с голям вход и постепенно се снишава и стеснява, за да завърши след около 30м, като края е затлачен със пръст и глина. Според възрастните хора пещерата продължава още няколко стотин метра. Малко преди края се намира една малка зала, в която на свода ѝ се отваря 13 метров комин, който извежда на повърхността. Подът на галерията е застлан с пръст и глина. Другата галерия се намира в дясно от входа. По стълби, които водят нагоре, се стига до нея. Цялата е осветена от страничен отвор и от отвор на свода, а в дъното има малък тесен излаз. Дължината е около 30 метра.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна,разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата