Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Над 25 вида пещ. фауна. 4 вида подковоноси прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Новата пещера | Новата стара пещера
БФСп № 1158
№ район и пещера
406015 Район и област Пещерски район, Рило-Родопска област Местоположение Местност Новомахленско водохващане Махала / квартал
Населено място гр. Пещера Код на ЕКАТТЕ 56277 Община Пещера Област Пазарджишка област G P S 2416443342004586 – WGS84 Достъпност Статус В национален парк (резерват) Категория Не категоризирана Достъп Охраняван Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Водна , Периодично водна Разклоненост Едноетажна , Разклонена , Проходна Други Скала – Мрамор, Образувания , Археология Данни Обща дължина 955м Денивелация (- , +) 5м (-5м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 551м Карта
Картирали Пенчо Дренски Експедиция ? Няма данни Клуб Българско Пещерно Дружество Година 1932 Мащаб 1: 200 Прекартирали Ф. Филчев, Ан. Андреев, Г. Пехльов, К. Костов, И. Козарев, П. Туртев -„Купена“ Пещера 1975г. Последна карта 1975г.
История на откриването При първото посещение през април 1931г са намерени археологически и исторически находки, които се пазят в музея на читалище „Развитие“ гр. Пещера. Открита от местните туристи К. Туртов, Г. Гаджев и един италианския спелеолог, търсещи пещерата на Дионисий, като я наричат „Новата“. Входа на пещерата, макар и малък, е привлякъл вниманието им. След като са го разширили и разчистили, те навлезли в пещерата и за да се запази ценната ѝ украса, туристите от Пещера са поставили желязна врата 80см висока и приблизително толкова широка, която се заключвала с катинар.. За пръв път е описана и картирана през 1932г от зоолога Пенчо Дренски от Царския природонаучен музей. Картирана през 1975г от Ф. Филчев, А. Андреев, Г. Пехльов, К. Костов, И. Козарев и П. Туртев от „Купена“ Пещера. Тогава е открит и вторият вход на пещерата.
Местонахождение Пещерата се намира на 2км югозападно от гр. Пещера по шосето за гр. Батак, на 400м срещу течението на Новомахленска река в скален венец на 100м от каптажа и 52м над коритото на реката в местността Новомахленско водохващане. Тръгва се към гр. Батак и при отбивката за резервата Купена се отклоняваме в долината на река Новомахленска. С кола се продължава по черен път покрай реката. След преодоляване на характерна гърбица на пътя, отляво над реката се вижда скален венец скрит от дървета. Вижда се и обрасъл с мъхове бетонен каптаж, от който започва пътека под скалите. Пресича се реката и право нагоре по стръмна пътечка на около 50м се намират входовете на пещерата. Височина над МЕБ 52м.
Описание на пещерата Пещерата е двувходова – на долния е поставена метална решетка, която не се заключва. Повечето галерии са сухи, към края има постоянни локви и лепкава глина. Галериите от двата входа след около 100м се събират в обща голяма зала. По пода им има сталагмити, а по тавана и стените – сталактити. От залата пещерата се развива в две основни посоки – северозапад и юг. Северозападната галерия е с дължина 100м, ширина от 3 до 6м и височина на тавана 1-4м. Пода е покрит със сталагмити. В южна посока от залата тръгват три галерии, които в последствие се събират и продължават в широка 7-8м галерия, по пода на която има множество езера, последвани от галерия, покрита с глина. Тази галерия е разположена на най-ниско ниво в сравнение с другите, затова водата от цялата пещера се събира там. През по-голяма част от годината тя е заета от вода и е дадено името „Водния клон“. Тази част на пещерата е най-интересната и най-богата на вторични образувания, а същевременно е и най-дългата. В нея има няколко зали. Първата зала е на „Сухите езерца“. Следващата зала е най-голяма и смайва с грамадните си сводове. В нея има множество прилепи. Ето защо са дали името „Приказното царство на прилепите“. По-нататък следва друга по-малка зала, която удивлява с нежните си сталактити и грамадни сталагмити. Постепенно галерията се стеснява, намалява и свършва със стеснение. ВТОРО ОПИСАНИЕ: „Въ самото начало входътъ е тесенъ, но впоследствие разчистенъ и разширенъ. За да се запаятъ ценните ѝ декорации, туристическото д-во въ Пещера е поставило при входа ѝ железна врата, 80 см. висока и приблизително толкова широка, която се заключва съ куфаръ. Отъ входа на 10-15 метра пещерата е низка и тесна. Преминаването презъ тази частъ е трудно. Но после пещерата се доста разширява и човекъ може свободно да се движи напредъ. На около 160-ия метъръ входътъ значително се разширява въ видъ на широка кръгла зала. Отъ тукъ взиматъ началото си 3 отделни клона: левъ (а), среденъ (б) и десенъ (в). Клонътъ „а“ е разположенъ сравнително по-високо, и за да се влезе въ него, требва да се направи изкачване на 2-З метра. Той отначало върви безъ видими разклонения, следъ това прави няколко разширения, които му придаватъ особенъ кръшенъ видъ, и къмъ своя край се разширява значително. Въ сравнение съ другиге входове, той е най-чистъ отъ тиня и каль. Неговиятъ подъ е тъй добре измитъ отъ водата, че изглежда като да е циментиранъ. Обаче най-характерното, което краси този чистъ входъ, това са чудно хубавите сталагмити, които се подаватъ изъ разнитъ му кътчета, скриватъ се и наново изникватъ като малки и големи кули. Справедливо ще бъде този входъ да се нарече „Входъ на сталагмитиге“. Дължината му е 35 метра.. Клонътъ „б“, т. е. сръмниятъ клонъ, е разположенъ малко по-високо отъ първия; отначало той е широкъ като голема зала съ дължина 20 метра, после се разделя на два клона: левъ, който върви самостоятелно и е дълъгъ 90 метра, постланъ тукъ-тамъ съ лепкава глина, и десенъ, по-късъ, но по-извитъ и раздвоенъ, се съединява съ третия клонът (в). И двата, левиятъ и десниятъ, взаимно са съединени Този входъ къмъ сръдата се разширява въ две големи правоъгълни зали, завършва доста тесно и малко разклонено. ; Изненадата, която ни открива този входъ, това са езерцата, издълбани отъ водата въ мраморизирания варовикъ и изпълнени съ чиста кристална вода. Дължината на езерцата е 2-3 метра. Tе представляватъ единъ видъ големи вани. Този входъ справедливо може да се нарече „Входътъ къмъ езерата“. Третиятъ клонъ „в“ започва доста тесенъ на едно протежение отъ 65-70 метра, следъ което се съединява съ средния (б) и се разширява значително. Този входъ е разположенъ на най-низко ниво, въ сравнение съ първите два входа, поради което водата отъ целата пещера се събира тукъ. По-настоящемъ вода почти не не е останала поради сушата, а нейното место е заето отъ редка каль и тиня съ дълбочина 45-50 см. Това обстоятелство прави минаването презъ този входъ ако не невъзможно, то доста трудно. Понеже презъ по-големата часть отъ годината този входъ е заетъ отъ вода, то и името му е дадено „Водния входъ“. Той е най-интересниятъ, както по разположение и скулптура, тъй и по находките си, а същевременно е и най-дългиятъ. Достига около 370 метра дължина. Следъ минаването на повече отъ 100-120 метра, този входъ се разширява въ една голема зала, въ която личатъ останките на изтекли се езерца, лежащи едно надъ друго като праздни вани, които правятъ залата извънредно красива. Тази зала може да се нарече „Сухиге езера“. Следващата зала е най-голема и съ грамадни сводове. Всредъ нея се издигатъ отделни скални маси, представляващи приказни планини. Единъ глухъ и много характеренъ шумъ издава присътствието на множество прилепи. Всичко това прави тази зала много тайнствена. Ето защо справедливо може да се нарече „Приказното царство на прилепигЬ“. По-нататъкъ следва друга по-малка, но декорирана богато съ нежни сталактити и грамадни сталагмити, скулптирани така красиво отъ водата, която постоянно капе отъ таваните, че за човешкото въображение съ и светли храмове, и дивни замъци, и приказни дворци. Тази зала справедливо може да се нарече „Зала на сталактите“. Постепенно входътъ се сгвснява, намалява и свършва задънено. И другите два клона „а“ и „б“ по-близко или по-далечъ отъ началото завършватъ задънено. Изобщо, дължината на целата пещера отъ входа до края на най-дългия клонъ е 500 метра. Исторически находки. При първото посещение въ тази пещера презъ априлъ 1931 год. съ намърени следните исторически находки, който се пазятъ въ музея на читалище . Развитие“ въ гр. Пещера. 1. Едно глинено гърне съ височина 35 см. и широчина 30 см. необработено добре; 2. една кандилница – също отъ глина; 3. една желязна игла за шевъ съ дължина 10 см. и доста дебела; 4. едно чиличено подковообразно железо, съ жлебъ отъ вътрешната страна. Находки отъ животното царство. Пещерата притежава много добри условия за пещерна фауна: голема влага, много вода, гниещи органически вещества, прилепово гуано и голяма дълбочина на пещерата. Всички тези условия предполагатъ богата фауна. Обаче очакванията ни не се оправдаха напълно. На дълбочина около 30-35 метра отъ началото на входа, следъ дълго търсене попаднахме на първитв животни. Това беха нежни чисто бели насекоми съ 2 дълги израстъка, принадлежащи къмъ семейството на безкрилитв (Apterigota), тъй наречениге С a m р о d е и, постоянни съпътници на тъмните и влажни места. На изгнили части отъ дървета и случайно оставени дъски на дълбочина около 170 метра намерихме въ големъ брой своеобразните бръмбарчета — S t а р h i I i n i dae, също постоянни спътници на гниещи вещества по влажните места. Тукъ намерихме и единъ бръмбаръ отъ семейството С а-rabidae — Sphodrus leucop hthalmus. L. А по стените, оплели нежни паяжинки, множество бледи паячета. По цвета имъ требва да се съди, че те съ типично пещерни. Бъдещите изучвания ще докажатъ това. По таваните на пещерата, особено въ входа „в“, предимно въ големите зали се намиратъ много прилепи, по 80-100 на едно место, принадлежащи на вида „малъкъ подковоносецъ“ (khinblophus Ferrura Е q u i n u m — Scheb.). По гуаното отъ техъ пълзятъ разни насекоми, ларви отъ мухи, colemboli и др. По стениге на огромните зали уловихме две стоножки, които не изглеждатъ типично пещерни. Подъ камъните се намериха и много млади бели стоножки. Не липсваха и мухи. Тукъ-тамъ се срещнаха кости отъ дребни бозайници – златка, белка и др. Въобще за фауната на пещерата може да се каже, тя не е отъ богатите. Намерените животни по своя характеръ съ пещеролюбиви. Изглежда, че само паячетата съ типично пещерни. За възрастьта на пещерата съ положителность не може да се говори. Ако отъ сталактитните и сталагмитни образувания може да се съди за старостъта на пещерите изобщо, то за тази съ право може да се каже, че е отъ старите, тъй като е богато декорирана съ такива. Отъ двудневното ни престояване въ пещерата се убедихме, че наистина тя е много интересна въ всеко отношение. Но за по-основното ѝ проучване, както въ археологично, тъй и по отношение на животното царство и вътрешното разпределение, е необходимо по-дълго време. Надаваме се, че ще имаме случая и възможностьта да сторимъ това. Не може тукъ да не споменемъ за похвалните грижи на туристическото д-во въ гр. Пещера, което е взело всички мерки да запази пещерата отъ безжалостно унищожаване декорациите й, каквато е съдбата на повечето наши хубави пещери.“ (Нено Атанасовъ – „Новата пещера при гр. Пещера – Родопите” – 1933г.)
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Описание на достъпа
Новата пещера | Новата стара пещера
БФСп № 1158
№ район и пещера
406015 Район и област Пещерски район, Рило-Родопска област Местоположение Местност Новомахленско водохващане Махала / квартал
Населено място гр. Пещера Код на ЕКАТТЕ 56277 Община Пещера Област Пазарджишка област G P S 2416443342004586 – WGS84 Достъпност Статус В национален парк (резерват) Категория Не категоризирана Достъп Охраняван Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Водна , Периодично водна Разклоненост Едноетажна , Разклонена , Проходна Други Скала – Мрамор, Образувания , Археология Данни Обща дължина 955м Денивелация (- , +) 5м (-5м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 551м Карта
Картирали Пенчо Дренски Експедиция ? Няма данни Клуб Българско Пещерно Дружество Година 1932 Мащаб 1: 200 Прекартирали Ф. Филчев, Ан. Андреев, Г. Пехльов, К. Костов, И. Козарев, П. Туртев -„Купена“ Пещера 1975г. Последна карта 1975г.
История на откриването При първото посещение през април 1931г са намерени археологически и исторически находки, които се пазят в музея на читалище „Развитие“ гр. Пещера. Открита от местните туристи К. Туртов, Г. Гаджев и един италианския спелеолог, търсещи пещерата на Дионисий, като я наричат „Новата“. Входа на пещерата, макар и малък, е привлякъл вниманието им. След като са го разширили и разчистили, те навлезли в пещерата и за да се запази ценната ѝ украса, туристите от Пещера са поставили желязна врата 80см висока и приблизително толкова широка, която се заключвала с катинар.. За пръв път е описана и картирана през 1932г от зоолога Пенчо Дренски от Царския природонаучен музей. Картирана през 1975г от Ф. Филчев, А. Андреев, Г. Пехльов, К. Костов, И. Козарев и П. Туртев от „Купена“ Пещера. Тогава е открит и вторият вход на пещерата.
Местонахождение Пещерата се намира на 2км югозападно от гр. Пещера по шосето за гр. Батак, на 400м срещу течението на Новомахленска река в скален венец на 100м от каптажа и 52м над коритото на реката в местността Новомахленско водохващане. Тръгва се към гр. Батак и при отбивката за резервата Купена се отклоняваме в долината на река Новомахленска. С кола се продължава по черен път покрай реката. След преодоляване на характерна гърбица на пътя, отляво над реката се вижда скален венец скрит от дървета. Вижда се и обрасъл с мъхове бетонен каптаж, от който започва пътека под скалите. Пресича се реката и право нагоре по стръмна пътечка на около 50м се намират входовете на пещерата. Височина над МЕБ 52м.
Описание на пещерата Пещерата е двувходова – на долния е поставена метална решетка, която не се заключва. Повечето галерии са сухи, към края има постоянни локви и лепкава глина. Галериите от двата входа след около 100м се събират в обща голяма зала. По пода им има сталагмити, а по тавана и стените – сталактити. От залата пещерата се развива в две основни посоки – северозапад и юг. Северозападната галерия е с дължина 100м, ширина от 3 до 6м и височина на тавана 1-4м. Пода е покрит със сталагмити. В южна посока от залата тръгват три галерии, които в последствие се събират и продължават в широка 7-8м галерия, по пода на която има множество езера, последвани от галерия, покрита с глина. Тази галерия е разположена на най-ниско ниво в сравнение с другите, затова водата от цялата пещера се събира там. През по-голяма част от годината тя е заета от вода и е дадено името „Водния клон“. Тази част на пещерата е най-интересната и най-богата на вторични образувания, а същевременно е и най-дългата. В нея има няколко зали. Първата зала е на „Сухите езерца“. Следващата зала е най-голяма и смайва с грамадните си сводове. В нея има множество прилепи. Ето защо са дали името „Приказното царство на прилепите“. По-нататък следва друга по-малка зала, която удивлява с нежните си сталактити и грамадни сталагмити. Постепенно галерията се стеснява, намалява и свършва със стеснение. ВТОРО ОПИСАНИЕ: „Въ самото начало входътъ е тесенъ, но впоследствие разчистенъ и разширенъ. За да се запаятъ ценните ѝ декорации, туристическото д-во въ Пещера е поставило при входа ѝ железна врата, 80 см. висока и приблизително толкова широка, която се заключва съ куфаръ. Отъ входа на 10-15 метра пещерата е низка и тесна. Преминаването презъ тази частъ е трудно. Но после пещерата се доста разширява и човекъ може свободно да се движи напредъ. На около 160-ия метъръ входътъ значително се разширява въ видъ на широка кръгла зала. Отъ тукъ взиматъ началото си 3 отделни клона: левъ (а), среденъ (б) и десенъ (в). Клонътъ „а“ е разположенъ сравнително по-високо, и за да се влезе въ него, требва да се направи изкачване на 2-З метра. Той отначало върви безъ видими разклонения, следъ това прави няколко разширения, които му придаватъ особенъ кръшенъ видъ, и къмъ своя край се разширява значително. Въ сравнение съ другиге входове, той е най-чистъ отъ тиня и каль. Неговиятъ подъ е тъй добре измитъ отъ водата, че изглежда като да е циментиранъ. Обаче най-характерното, което краси този чистъ входъ, това са чудно хубавите сталагмити, които се подаватъ изъ разнитъ му кътчета, скриватъ се и наново изникватъ като малки и големи кули. Справедливо ще бъде този входъ да се нарече „Входъ на сталагмитиге“. Дължината му е 35 метра.. Клонътъ „б“, т. е. сръмниятъ клонъ, е разположенъ малко по-високо отъ първия; отначало той е широкъ като голема зала съ дължина 20 метра, после се разделя на два клона: левъ, който върви самостоятелно и е дълъгъ 90 метра, постланъ тукъ-тамъ съ лепкава глина, и десенъ, по-късъ, но по-извитъ и раздвоенъ, се съединява съ третия клонът (в). И двата, левиятъ и десниятъ, взаимно са съединени Този входъ къмъ сръдата се разширява въ две големи правоъгълни зали, завършва доста тесно и малко разклонено. ; Изненадата, която ни открива този входъ, това са езерцата, издълбани отъ водата въ мраморизирания варовикъ и изпълнени съ чиста кристална вода. Дължината на езерцата е 2-3 метра. Tе представляватъ единъ видъ големи вани. Този входъ справедливо може да се нарече „Входътъ къмъ езерата“. Третиятъ клонъ „в“ започва доста тесенъ на едно протежение отъ 65-70 метра, следъ което се съединява съ средния (б) и се разширява значително. Този входъ е разположенъ на най-низко ниво, въ сравнение съ първите два входа, поради което водата отъ целата пещера се събира тукъ. По-настоящемъ вода почти не не е останала поради сушата, а нейното место е заето отъ редка каль и тиня съ дълбочина 45-50 см. Това обстоятелство прави минаването презъ този входъ ако не невъзможно, то доста трудно. Понеже презъ по-големата часть отъ годината този входъ е заетъ отъ вода, то и името му е дадено „Водния входъ“. Той е най-интересниятъ, както по разположение и скулптура, тъй и по находките си, а същевременно е и най-дългиятъ. Достига около 370 метра дължина. Следъ минаването на повече отъ 100-120 метра, този входъ се разширява въ една голема зала, въ която личатъ останките на изтекли се езерца, лежащи едно надъ друго като праздни вани, които правятъ залата извънредно красива. Тази зала може да се нарече „Сухиге езера“. Следващата зала е най-голема и съ грамадни сводове. Всредъ нея се издигатъ отделни скални маси, представляващи приказни планини. Единъ глухъ и много характеренъ шумъ издава присътствието на множество прилепи. Всичко това прави тази зала много тайнствена. Ето защо справедливо може да се нарече „Приказното царство на прилепигЬ“. По-нататъкъ следва друга по-малка, но декорирана богато съ нежни сталактити и грамадни сталагмити, скулптирани така красиво отъ водата, която постоянно капе отъ таваните, че за човешкото въображение съ и светли храмове, и дивни замъци, и приказни дворци. Тази зала справедливо може да се нарече „Зала на сталактите“. Постепенно входътъ се сгвснява, намалява и свършва задънено. И другите два клона „а“ и „б“ по-близко или по-далечъ отъ началото завършватъ задънено. Изобщо, дължината на целата пещера отъ входа до края на най-дългия клонъ е 500 метра. Исторически находки. При първото посещение въ тази пещера презъ априлъ 1931 год. съ намърени следните исторически находки, който се пазятъ въ музея на читалище . Развитие“ въ гр. Пещера. 1. Едно глинено гърне съ височина 35 см. и широчина 30 см. необработено добре; 2. една кандилница – също отъ глина; 3. една желязна игла за шевъ съ дължина 10 см. и доста дебела; 4. едно чиличено подковообразно железо, съ жлебъ отъ вътрешната страна. Находки отъ животното царство. Пещерата притежава много добри условия за пещерна фауна: голема влага, много вода, гниещи органически вещества, прилепово гуано и голяма дълбочина на пещерата. Всички тези условия предполагатъ богата фауна. Обаче очакванията ни не се оправдаха напълно. На дълбочина около 30-35 метра отъ началото на входа, следъ дълго търсене попаднахме на първитв животни. Това беха нежни чисто бели насекоми съ 2 дълги израстъка, принадлежащи къмъ семейството на безкрилитв (Apterigota), тъй наречениге С a m р о d е и, постоянни съпътници на тъмните и влажни места. На изгнили части отъ дървета и случайно оставени дъски на дълбочина около 170 метра намерихме въ големъ брой своеобразните бръмбарчета — S t а р h i I i n i dae, също постоянни спътници на гниещи вещества по влажните места. Тукъ намерихме и единъ бръмбаръ отъ семейството С а-rabidae — Sphodrus leucop hthalmus. L. А по стените, оплели нежни паяжинки, множество бледи паячета. По цвета имъ требва да се съди, че те съ типично пещерни. Бъдещите изучвания ще докажатъ това. По таваните на пещерата, особено въ входа „в“, предимно въ големите зали се намиратъ много прилепи, по 80-100 на едно место, принадлежащи на вида „малъкъ подковоносецъ“ (khinblophus Ferrura Е q u i n u m — Scheb.). По гуаното отъ техъ пълзятъ разни насекоми, ларви отъ мухи, colemboli и др. По стениге на огромните зали уловихме две стоножки, които не изглеждатъ типично пещерни. Подъ камъните се намериха и много млади бели стоножки. Не липсваха и мухи. Тукъ-тамъ се срещнаха кости отъ дребни бозайници – златка, белка и др. Въобще за фауната на пещерата може да се каже, тя не е отъ богатите. Намерените животни по своя характеръ съ пещеролюбиви. Изглежда, че само паячетата съ типично пещерни. За възрастьта на пещерата съ положителность не може да се говори. Ако отъ сталактитните и сталагмитни образувания може да се съди за старостъта на пещерите изобщо, то за тази съ право може да се каже, че е отъ старите, тъй като е богато декорирана съ такива. Отъ двудневното ни престояване въ пещерата се убедихме, че наистина тя е много интересна въ всеко отношение. Но за по-основното ѝ проучване, както въ археологично, тъй и по отношение на животното царство и вътрешното разпределение, е необходимо по-дълго време. Надаваме се, че ще имаме случая и възможностьта да сторимъ това. Не може тукъ да не споменемъ за похвалните грижи на туристическото д-во въ гр. Пещера, което е взело всички мерки да запази пещерата отъ безжалостно унищожаване декорациите й, каквато е съдбата на повечето наши хубави пещери.“ (Нено Атанасовъ – „Новата пещера при гр. Пещера – Родопите” – 1933г.)
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, лабиринтна с 4 входа
Карта
