Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Мечата дупка
в района на с. Варовник област Бургас Пещерата „Мечата дупка“ на 15 км. южно от гр. Грудово в диплите на Странджа планина. Най – близкия изходен пункт са бараките на горското стопанство. Същите се намират на 2, 5 км. от разклона за село Варовник. От бараките към пещерата е определен азимут 200 градуса. Върви се по удобен коларски път. Флората тук е типична за целия район – буйна тревиста растителност, широколистни дървета /дъб, габър, ясен дрян и др./ След 20 минути вървене, се достига до пещерата. На около 31 метра от устието, югозападна посока, се намира долината на т. н. Мечата река, която се явява най-ниския ерозионен базис и дренира всички надземно течащи води. Скалите в района са метаморфни – мрамори с масивна текстура и зърнеста структура. Мраморите са бели, светлосиви, често кафяво обагрени в резултат на железните съединения, съдържащи се в тях. Повърхността на скалите е напукана, като пукнатините са разположени в неориентирани посоки. Самото устие на пещерата се намира на склон, към долината на реката с наклон 30-35° и азимут 260°. Устието на пещерата е насочено на запад /270°/. То има форма на свита по средата елипса, с височина 1. 70 м. и ширина по средата 0. 40 м. и ширина в горнището и долнището – 1. 10 м. От устието след 6 м. наклонена до 30° галерия се влиза в малка заличка. По – интересно тук е, че в началото на заличката има надолу вход с наклон 55° и дължина около 1. 5 – 2 м , откъдето се влиза в почти еднаква по размери зала, разположена под горната. Заличките са бедни на образувания, като се изключи малкото ден-рити и синтровата кора по стените. От долната зала се отделят къси, слабо наклонени ниши, изклинващи в пукнатини. Пещерата е сравнително бедна на образувания. В дъното се наблюдават няколко сталактита, половината изчупени от иманяри, два сталактона с височина до 0. 50 м, дендрити и синтрова кора. Срещат се прилепи, паяци и светлокафяви голи охлюви. Подът е покрит от тънък глинен пласт, като по средата на пещерата и в дъното се забелязва гуано и капеща вода. Проходимостта в пещерата е лека, без каквито и да са усложнения
21. 01. 1974 г. инж. Щ. Тодоров
Описание на достъпа
Мечата дупка
в района на с. Варовник, Бургаска област. Пещерата „Мечата дупка“ на 15 км. южно от гр. Грудово в диплите на Странджа планина. Най – близкия изходен пункт са бараките на горското стопанство. Същите се намират на 2, 5 км. от разклона за село Варовник. От бараките към пещерата е определен азимут 200 градуса. Върви се по удобен коларски път. Флората тук е типична за целия район – буйна тревиста растителност, широколистни дървета /дъб, габър, ясен дрян и др./ След 20 минути вървене, се достига до пещерата. На около 31 метра от устието, югозападна посока, се намира долината на т. н. Мечата река, която се явява най-ниския ерозионен базис и дренира всички надземно течащи води. Скалите в района са метаморфни – мрамори с масивна текстура и зърнеста структура. Мраморите са бели, светлосиви, често кафяво обагрени в резултат на железните съединения, съдържащи се в тях. Повърхността на скалите е напукана, като пукнатините са разположени в неориентирани посоки. Самото устие на пещерата се намира на склон, към долината на реката с наклон 30-35° и азимут 260°. Устието на пещерата е насочено на запад /270°/. То има форма на свита по средата елипса, с височина 1. 70 м. и ширина по средата 0. 40 м. и ширина в горнището и долнището – 1. 10 м. От устието след 6 м. наклонена до 30° галерия се влиза в малка заличка. По – интересно тук е, че в началото на заличката има надолу вход с наклон 55° и дължина около 1. 5 – 2 м , откъдето се влиза в почти еднаква по размери зала, разположена под горната. Заличките са бедни на образувания, като се изключи малкото ден-рити и синтровата кора по стените. От долната зала се отделят къси, слабо наклонени ниши, изклинващи в пукнатини. Пещерата е сравнително бедна на образувания. В дъното се наблюдават няколко сталактита, половината изчупени от иманяри, два сталактона с височина до 0. 50 м, дендрити и синтрова кора. Срещат се прилепи, паяци и светлокафяви голи охлюви. Подът е покрит от тънък глинен пласт, като по средата на пещерата и в дъното се забелязва гуано и капеща вода. Проходимостта в пещерата е лека, без каквито и да са усложнения 21. 01. 1974 г. инж. Щ. Тодоров
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, разклонена