Маяница

  • Други имена
  • Дължина
    1426 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    18 m.
  • Надморска височина
    529 m.
  • Ерозионен базис
    90 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Пещера „Маяница” беше каптирана за водоснабдяване на мах. Долни Желен още през 30-те години. Входът ѝ е до последната къща на махалата. Дължината беше към 40м и завършваше с тесен сифон. Докато правехме картата К. Вълчев откри продължение зад няколко скални блока. Разширихме достатъчно стеснението и по тесен канал излязохме отново на реката зад сифона. Продължихме около 200м срещу течението. Галерията е ниска и се пълзи във водата. Достигнахме до много тесен полусифон. На метър в ляво над полусифона започва горен етаж. След 20м обаче той беше затворен от синтрови натеци и напред не можеше да се мине. Бяха ни необходими 7 прониквания за да разбием с помощта на бензинова лампа малък отвор в натеците. Продължихме по горния етаж, който се движи на 2м над реката. След 300м излязохме в малка заличка с две разклонения. Дясното води към тясна, висока диаклаза, с малък поток. Надолу по течението му само Ц. Остромски успя да се провре 80м. Срещу течението му диаклазата е по-широка и продължихме 200м до зала, с червени образувания. В нея водата пада от тавана. Малко преди залата в ляво се отделя горен етаж, дълъг 120м. Завършва с вторични образувания. Към края му направихме слухова връзка с галерията на основната река. От малката заличка по лявото, тясно разклонение само след 30м масивен синтър преграждаше галерията. Наложи се да прокопаем 10м улей в глината под него. Продължихме още 20м и достигнахме реката, която там е с по-голям дебит от извора „Маяница”. Реката се пъхваше в много ниска цепнатина, по която не може да се продължи. Там водата се дели и излиза на „Изворната дупка” и на „Маяница”. Срещу течението на реката проникнахме още 260м до блокаж, който е задръстил плътно галерията. Блокажът е твърде нестабилен и опасен, за това нашето проникване спря до него. До там са картирани общо 1, 426м. С флуоресцеинов опит сме доказали, че реката в пещерата идва от губилищата в Желенски дол, а вътре в пещерата се дели на три части, като излиза на Изворната дупка, на Маяница и на извора Дедова чашка. За пещерите в България това е един рядък случай. Направихме опит да влезем отгоре в ”Маяница”, като копахме в пещерата ”Липовец” при губилището на реката в Желенски дол. Поради опасните блокажи и там се отказахме да продължаваме. Така нашето изследване на района приключи в края на 1992г. Освен картировачите в това изследване се включиха още пещерняците: С. Медарова, К. Козарев, О. Стоянов, П. Колев, Р. Пандурска.

    Мария Златкова – „МОЕРПА“ София

    Описание на достъпа

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 2
    Специфични особености: Двуетажна,разклонена,