Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Малък Мазник. с. Стакевци. м. Малък Мазник. Салашки пещерен район 202. № 5776 Районен № 202 107 Дължина (13. 10 м), денивелация (+ 9. 80 м).
GPS-координати по WGS 84: N 43о 34′ 43. 0″ E 22о 34′ 49. 9″
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива в основата на нисък скален венeц на десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202. На 3 км преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се до достигането на дере с река която се влива в Стакевската река. От това място на около 20-30 метра над нивото на реката (Стакевската) се търси нисък скален венец. Той отстои на около 20 метра северно преди дерето. Входа на пещерата е характерен-висок и тесен и се откроява от далеч. Той е маркиран и с червена боя и № 5776.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц. Той има неправилна издължена форма и рзмери съответно височина 4. 10 м и ширина 0. 80 м. Изложението му е западно. От входа води началото си възходяща, тесна и висока пещерна галерия. Тя има меандриращ характер и се развива в източна посока Височината и варира като на места достига до 3. 20 м и ширината до 0, 50-0. 80 м. Подът и е застлан с влажна глина и на места с камъни. По стените и свода на места се забелязват повлеци, натеци и драперии, както и дребни сталактити и дендрити. В крайната част на пещерата се достига до стеснение запушено с камъни стеснение. Теснината баражира срутване над което се намира и горният-тесен вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери: 0. 80х0. 40 м. В крайната част пода е застлан със камъми, пръст и шума. Пещерата е хладна и влажна. Нейната дължина е 13. 10 м при денивелация от -9. 80 м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания.
История на проучването:
Пещерата е открита по време на теренен обход от З. Илиев, С. Тошкин и Д. Дишовски на 04. 03. 2010 г. Тя е картирана на същата дата от З. Илиев завеждащ ГКПБ и К. Стоичков член на ПК „Хеликтит” София.
Описание на достъпа
Малък Мазник. с. Стакевци. м. Малък Мазник. Салашки пещерен район 202. № 5776 Районен № 202 107 Дължина (13. 10 м), денивелация (+ 9. 80 м).
GPS-координати по WGS 84: N 43о 34′ 43. 0″ E 22о 34′ 49. 9″
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива в основата на нисък скален венeц на десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202. На 3 км преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се до достигането на дере с река която се влива в Стакевската река. От това място на около 20-30 метра над нивото на реката (Стакевската) се търси нисък скален венец. Той отстои на около 20 метра северно преди дерето. Входа на пещерата е характерен-висок и тесен и се откроява от далеч. Той е маркиран и с червена боя и № 5776.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц. Той има неправилна издължена форма и рзмери съответно височина 4. 10 м и ширина 0. 80 м. Изложението му е западно. От входа води началото си възходяща, тесна и висока пещерна галерия. Тя има меандриращ характер и се развива в източна посока Височината и варира като на места достига до 3. 20 м и ширината до 0, 50-0. 80 м. Подът и е застлан с влажна глина и на места с камъни. По стените и свода на места се забелязват повлеци, натеци и драперии, както и дребни сталактити и дендрити. В крайната част на пещерата се достига до стеснение запушено с камъни стеснение. Теснината баражира срутване над което се намира и горният-тесен вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери: 0. 80х0. 40 м. В крайната част пода е застлан със камъми, пръст и шума. Пещерата е хладна и влажна. Нейната дължина е 13. 10 м при денивелация от -9. 80 м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания.
История на проучването:
Пещерата е открита по време на теренен обход от З. Илиев, С. Тошкин и Д. Дишовски на 04. 03. 2010 г. Тя е картирана на същата дата от З. Илиев завеждащ ГКПБ и К. Стоичков член на ПК „Хеликтит” София.
Отвеси: н.д.
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: н.д.
Налична стационарна екипировка: н.д.
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,неразклонена,проходна
Карта
