Куманица

  • Други имена
  • Дължина
    1656 m.
  • Дълбочина
    104 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    1 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    КУМАНИЦА

    Пещерата Куманица се намира западно от махала Нешковци край село Черни Осъм – Троянско. На три часа път през местностите Стенето и Радни трап се достига Кози брод на река Куманица. От тук се тръгва по течението на реката и след 10 минути път се достига отвора на пещерата.

    Обща дължина: 944 метра.
    Основни пукнатини: Северозапад-югоизток, север-юг, изток-запад.
    Температура на въздуха 10.4-11оС.
    Температура на водата: на външната река – 14оС. На подземната река – 9оС.
    Фауна:
    – в реката образувана от външни води: ларви на трихотера, ефемероптера, диптера, мамарди, на 120 м пъстърва /случайно попаднала/;
    – сухоземна фауна: паяци, псевдоскорпиони, мокрици.
    Необхдим инвентар: малка лодка, катерачно въже, 10 м. стълба, прусеци, карабинери.
    Необходими хора: 3-4 души + 2 наблюдатели при входа, защото при пороен дъжд пещерата напълно се затваря.
    Стоице Андреев

    Билиография:
    1. П.Нейковски – сп. Турист, бр.1/1965/
    2. П.Нейковски – бюлетин на СТД ‘‘Академик’’ бр.1/1963/
    3. Хр.Делчев – сп.Турист, бр.12/1962/

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 3
    Специфични особености: Низходяща, разклонена

    Описание на пещерата

    КУМАНИЦА

    Пещерата е изградена в триаски варовици. Входът и има триъгълна форма и се намира на левия бряг на едноименната река, почти на нивото на водата.
    При буйни води част от реката навлиза в самата пещера, което я прави особено опасна за проникване при дъждовно време. Няколко метра след входа следва три метра водопад, вляво от който се открива късо разклонение от главната галерия, завършващо със зала с височина 15 метра, с множество сухи синтрови езера, повлеци по стените и малки сталактити.
    След втори по-висок праг от 4 метра се продължава по главната ос на пещерата. Галерията е широка 1,5 м. до 2,5 м. като на отделни места се стеснява до 0,70 м. Височината насводовете варира между 2 и 8 метра. Реката в по-голямата си част е бърза и само тук таме образува спокойни малки езера с дълбочина до 0,60 м. ПОдът на галерията на места се залива напълно от водата, другаде от дветестрани нареката се намират акумулативни площадки от глина и чакъл.
    На около сто метра от входа, сводовете се прцеждат силни струи от дрениращите води на върешната река, под която преминава част от галерията в протежение на 40-50 метра.
    Тази част на пещерата е сравнително бедна на образувания, които са разпръснати във втората половина на галерията, като това са предимно жълтеникаво-бели повлекла по стените и сводовете. На две места те са така големи, че затварят почти напълно галерията и проникването се затруднява. Н около 160 метра от входа, пещерата мени своя характер, развивайки се в хоризонтална пукнатина, с ниски сводове /по 1-1.2 м./. ПОдът е покрит предимно чакъл, а образувания съвсем липсват.
    След още 80 м. се достига широка, ниска зала с височина до 2 м., богата на сталактити и сталгмити, през която протича подземната река и се губи в малки отвори през които не може да се проникне. От тази зала в дясно се открива ниска и суха галерия, дълга 120 м. ПОдът и е настлан с хубав пясък в началото, а след това се редуват дълбоки езера с основна скала. На 30 м. преди края се намира 9 метров праг и по-нататък след едноизкачване, галерията завършва със запушен сифон. Характерно за нея са снежно-белите повлеци, сталктити, сталгмити и малки синтрови прегради.
    В лявата част ма последната зала се откриват 3 отвора, които са началото на успоредни галерии с много отвори помежду си образуващи по този начин малък лабиринт. След 80 м. се достига до буйна подземна рекасъединяваща се с водите на външната река проникваща в пещерата. Пещерата по-нататък продължава а северозападна посока срещу течението на реката. Галерията се разделя на две, но дясната част е толкова ниска, че проникването е много трудно. По тази част минава и пътя на водата. В ляво се откриват сухи галерии с красиви синтрови езера и каменни лилии с много и разнообразни образувания. Чрез тях се излиза в главната ос на пещрата. Буйните води преминават през много еворзионни котли с най-различна дълбочина, като някои достигат до 2,5 м. Стените и сводовете са грубо скулптирани от водата. Ширината на галерията е от 1 до 4 метра с височина от 3 до 6 м. След 450 м. от входа на пещерата се достигат две перпендикулярно разположени на главната галерия зали с височина на сводовете 40-45 м., богати с образувания: снежно бели повлеци, сталагмити и калцитен под.
    По-нататък пещерата изведнъж мени своя характаер. Раката е дълбока, с тинесто дъно, спокойна и бавно течаща, като изпълва цялата галерия. След 120 м. завършва със сифон в дясно от който през малка зала се достига дълбоко езеро, преминаването на което отвежда до тясна 35 метров галерия, затворена от образувания, което е краят на пещерата.
    Обща дължина: 944 метра.
    Основни пукнатини: Северозапад-югоизток, север-юг, изток-запад.
    Температура на въздуха 10.4-11оС.
    Температура на водата: на външната река – 14оС. Наподземната река – 9оС.
    Фауна:
    – в реката образувана от външни води: ларви на трихотера, ефемероптера, диптера, мамарди, на 120 м пъстърва /случайно попаднала/;
    – сухоземна фауна: паяци, псевдоскорпиони, мокрици.
    Необхдим инвентар: малка лодка, катерачно въже, 10 м. стълба, прусеци, карабинери.
    Необходими хора: 3-4 души + 2 наблюдатели при входа, защото при пороен дъжд пещерата напълно се затваря.
    Стоице Андреев

    Билиография:
    1. П.Нейковски – сп. Турист, бр.1/1965/
    2. П.Нейковски – бюлетин на СТД ‘‘Академик’’ бр.1/1963/
    3. Хр.Делчев – сп.Турист, бр.12/1962/

    Карта

  • Картировач(и)
    Стоице Андреев, Христо Делчев СПК "Академик" София
  • Дата
    1962-07