Кубенцето

  • Други имена
    Проветливата № 2 -
  • Дължина
    11 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    500 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: единични екземпляри скорпиони
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    danailspeleo – Константин Стоичков 15. 02. 2007 Година: 1 Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София Кубенцето. (Проветривата). г. Лакатник. м. десния бряг на р. Пробойница. Понорски пещерен район № 204. № 5110. Районен № 204171. дължина (10. 50 м).

    Местонахождение и достъп: Пещерата Кубенцето (Проветривата) се намират на около 3 км северозападно от гара Лакатник. Нейният вход се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец, на десния географски бряг на р. Пробойница, в северната периферия на Понор планина, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорския пещерен район №204. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Непосредствено преди да се мине по моста на река Пробойница, вляво се отклонява малка пътечка, която минава непосредствено покрай (през двора) на близките къщи. Продължава се по пътеката, докато се достигне голям сипей вляво, спускащ се от склона. Тръгва се нагоре докато се достигне основата на скален венец, в който се забелязват отвори на пещери. Траверсира се склона на височината на основата на венеца и движението продължава по едва забележима пътечка, която извежда в основата на скалите, но на по-високо ниво. Минава се последователно покрай няколко пещерни входа. Всички те са маркирани с номер и кръгче. Пещерата Кубенцето е четвъртият подред вход от изток на запад. Тя е също е маркирана. Описание: Входа на пещерата се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец на десния географски бряг на р. Пробойница. Той има северно изложение и форма на полуелипса. Неговите размери са ширина 1. 65 м на 0. 65 м височина. От него се попада на ниска галерия, пода на която е покрит с пръст и дребни камъни. На петият метър свода на галерията се снижава и следва лек завой в дясно. На това място започва леко възходящ тесняк и се попада след още два метра на нов тесняк тип “ключалка”. Излиза се в ушерение 2 на 2 метра с място, където човек може да стои приведен. Напред галерията преминава в непреодолим тесняк. На това могат да бъдат забелязани и единствените образувания (повлеци и дребни сталактити) в тази пещера. Тя е суха и е с незначителни размери само 10. 50 м дължина. В крайните и части се усеща въздушно течение. Забелязани са и единични екземпляри скорпиони. Подробни климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. История на проучването: Входа на тази пещера е известна най-вероятно отдавна. Но тя не е представлявала интерес за спелеолозите поради малките си размери. На 13. 11. 2004г. А. Жалов и К. Стоичков, членове на ПК “Хеликтит” София разкопават тесняците в нея и добиват незначителни нови части. Тя е картирана на същата дата, а по късно А. Жалов разширява втория тесняк, но до нови открития не се достига.

    Описание на достъпа

    danailspeleo – Константин Стоичков 15. 02. 2007 Година: 1 Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София Кубенцето. (Проветривата). г. Лакатник. м. десния бряг на р. Пробойница. Понорски пещерен район № 204. № 5110. Районен № 204171. дължина (10. 50 м).

    Местонахождение и достъп: Пещерата Кубенцето (Проветривата) се намират на около 3 км северозападно от гара Лакатник. Нейният вход се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец, на десния географски бряг на р. Пробойница, в северната периферия на Понор планина, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорския пещерен район №204. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Непосредствено преди да се мине по моста на река Пробойница, вляво се отклонява малка пътечка, която минава непосредствено покрай (през двора) на близките къщи. Продължава се по пътеката, докато се достигне голям сипей вляво, спускащ се от склона. Тръгва се нагоре докато се достигне основата на скален венец, в който се забелязват отвори на пещери. Траверсира се склона на височината на основата на венеца и движението продължава по едва забележима пътечка, която извежда в основата на скалите, но на по-високо ниво. Минава се последователно покрай няколко пещерни входа. Всички те са маркирани с номер и кръгче. Пещерата Кубенцето е четвъртият подред вход от изток на запад. Тя е също е маркирана. Описание: Входа на пещерата се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец на десния географски бряг на р. Пробойница. Той има северно изложение и форма на полуелипса. Неговите размери са ширина 1. 65 м на 0. 65 м височина. От него се попада на ниска галерия, пода на която е покрит с пръст и дребни камъни. На петият метър свода на галерията се снижава и следва лек завой в дясно. На това място започва леко възходящ тесняк и се попада след още два метра на нов тесняк тип “ключалка”. Излиза се в ушерение 2 на 2 метра с място, където човек може да стои приведен. Напред галерията преминава в непреодолим тесняк. На това могат да бъдат забелязани и единствените образувания (повлеци и дребни сталактити) в тази пещера. Тя е суха и е с незначителни размери само 10. 50 м дължина. В крайните и части се усеща въздушно течение. Забелязани са и единични екземпляри скорпиони. Подробни климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. История на проучването: Входа на тази пещера е известна най-вероятно отдавна. Но тя не е представлявала интерес за спелеолозите поради малките си размери. На 13. 11. 2004г. А. Жалов и К. Стоичков, членове на ПК “Хеликтит” София разкопават тесняците в нея и добиват незначителни нови части. Тя е картирана на същата дата, а по късно А. Жалов разширява втория тесняк, но до нови открития не се достига.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна,неразклонена