Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Ковачева пропаст –
с. Кози рог *Община Габрово –
Габровска област –
Местност: Кравая (Кариерата)-
Стражанско-Дебелдялски карстов район № 214
Старопланинска област –
GPS-E: 25, 175256 N: 42574980 – WGS84
Рег.№ 1563 *Код № 214149 *АНМВ 502м.
Обща дължина 86м. *Денивелация -43м.
Името на местността, в която се намира въртопа, ни беше казано от местен жител-овчар, но не можа да даде обяснение на произхода му. Вероятно е по професията или прякора на човека, притежавал някога имот на това място. Понастоящем местноста е рядко посещавана от местните жители и ловци и пропастта едва ли им е известна, тъй като входа и беше отворен през 1984 г. Местното население нарича пропаст въобще всеки по-дълбок и с по-стръмни стени въртоп. поради отдалечеността й, а и поради близостта на фронта на съществуващата от няколко десетки години кариера и асфалтова база. В момента фронта на кариерата е на няколкостотин метра запад-северозапад от пропастта. Да се има в пред вид, че фронта на кариерата се приближава, засега no-на север и на по-висока кота. Камъни от взривяванията падат във валога, в който се намира и близо до входа й. Твърде възможно е след няколко години пропастта да бъде „изядена“ от кариерата. Пропастта е открита, изследвана и картирана от членовете на спелеоклуб „Витен“ при туристическо дружество „Росица-Мазалат“ гр. Севлиево Велизар Николов Ботев, Л. Лазаров, П. Еленков. Легенди за пропастта не са известни. Прекартирана на 10/10/1993г.
Местонахождение:
Намира се на 2. 7км североизточно от с. Кози рог (на 1.9 км север-северозападно от с. Иванили, на 1. 5км източно от кариерата (входа), на 1. 4 км от с. Спанците) в местността Кравая. Разположена е в западната част на голям въртоп с размери: И-З – около 700 м, С-Ю – около 400 м. Източната му част завършва на скалния венец на западния бряг на р. Янттра, излизаща от пролома cи през платото „Стражата“. Въртопът, s който се намира, е с диаметър 8м, като в южния му край има голяма върба, забелязваща се отдалеч. Ръбът на въртопа се намира на 483. 3м. н. в, определена по топографска карта с мащаб 1: 5000, относителната му височина над местния ерозионен базис (р. Янтра) е 196м. Азимути на входа не могат да бъдат дадени, тъй като в околността няма типични местни ориентири. Ориентир е върбата, разстяща във въртопа. Да се има предвид, че в този валог има още един въртоп, разположен на 150м източно от „Ковачевата пропаст“, в който са правени опити за разчистването му (засега без успех) и са вадени камъни. Входът на „Ковачевата пропаст“ най-удобно може да се достигне от no-горе споменатата кариера и асфалтова база. От портала на кариерата, намиращ се на големия завой на шосето Козирог-Ловни дол, се тръгва на изток към фронта й, като малко преди да се достигне се гледа в дясно надолу по склона за слабо използван коларски път, осеян от начало с нападали камъни. Слиза се по него през шубраци закелявял габър и след 500-600м се излиза във валога, в който се намира пропастта, близо до нея. Удобството се състои в това, че по този маршрут до „Ковачевата пропаст“ може да се достигне с превозно средство. Стражанската синклинала е изпълнена с аптски варовито-теригенни седименти. Бедрата на структурата се оформят от ургонския комплекс и от мергелите и пясъчниците на барема, изпод които се разкриват по-интензивно нагънатите хотривски седименти. Докато пластовете в северното бедро са твърде спокойни, с наклони от 10 до 15* към юг, пластовете в южното са значително по-стръмни – 30-45* към север. („Тектоника на Предбалкана“ изд. БАН, 1971 год., стр. 425-426). „Ковачева пропаст“ се намира в северното бедро на синклиналата в ургонския комплекс от варовици. Варовикът е със светлосив цвят, твърд и здрав, с черупчески включения. От повърхността към дъното се забелязва леко изменение на състава му – увеличават се включванията от пясъчни седименти.
Описание на пещерата:
Входът е затворен с железен диск с диаметър 50-60см с цел да не се свличат камъни и пръст в привходната стръмна част. Представлява влажна пропастна пещера. Образувания почти няма, освен малки натеци с кафяв белезникав цвят в двата края на галерията. В крайната южна част съществува малка плитка локва, захранваща се от стичаща се вода от стените. Общата дължина на пропастната пещера е 84. 6м с два отвеса от -12. 5м и 16. 5м, разделени от удобна хоризонтална междинна площадка с площ 4-5м2. Общата денивелация от ръба на въртопа до най-ниско разположената точка от галерията (т. N 14) е -43. 3м. Дължината на лежащата под отвеса галерия е 34м. Тази галерия е разположена по тектонска пукнатина с обща посока север-юг, която посока е въобще една от най-характерните за тектонските пукнатини в западната част на синклиналното плато „Стражата“ от с. Яворец до пролома на р. Янтра. Същата тази галерия може да се приеме за главна ос на пещерата. Денивелацията от ръба на въртопа до южния край на галерията е -43. 3м, а до северния -38м. Максималната височина на хоризонталната галерия е в северният ѝ край при малката странична заличка (т.№8), около 10м, а също и около долната част на втория отвес. Максималната ширина от 4м е също при т.№8. Общата площ е около 70-80м2, а обема 50Ом3. Автохтонните образувания в пропастта са отделни необработени ръбести камъни и големи гравитачни блокове, които покриват по-голямата част от дъното. Северната част на хоризонталната галерия се затваря от голям каменно-глинест блокаж. На юг от отвеса тавана на галерията е изцяло задръстен от големи и малки гравитачни блокове и истинската височина на пукнатината не може да се определи. Глината, покриваща част от пода на хоризонталната галерия и образуваща насип в северната ѝ част вероятно е алохтонно образование, внесено от дъждовните и поройните води – или през входа, или по тектонската пукнатина, която вероятно стига доста отворена до повърхността. Постоянно течащи потоци в „Ковачевата пропаст“ липсват. При дъжд във входа вероятно влизат временни потоци, тъй като от северната и южната страна на въртопа има къси и плитки дерета, водещи в него. Непосредствени наблюдения не са правени, тъй като всички прониквания са извършванипри хубаво ереме. Не са забелязани следи от запълването на галериите с вода, освен може би в крайната южна част на хоризонталната галерия (при т.№14), където съществува малка плитка локва с площ по-малка от 1м2. Водата, от която е създадена, се стича от стените и тавана в тази част на галерията и се изтича през тесен, непроходим отвор надолу и на запад. Стените и на двата отвеса при всички влизания са били винаги влажни, дължащо се на кондензация на влагата в проникващия в пропастта въздух. Фасетките, с които са изпълнени стените им, са образувани по наше мнение от тази кондензационна влага. Бързо капене на вода и потоци от стените и тавана не са забелязвани. Не са забелязвани и струпвания от сняг и лед, тъй като надморската височина е малка. Сняг се задържа само през зимата в самия въртоп. Спелеоклиматични наблюдения в пропастта не са правени. По наша преценка температурите в края на втория отвее (т.№7) се колебаят от около +6С през зимата до 11-12*С през лятото. Въздушни течения не са забелязани. Не е отбелязано и наличие на вредни газове. (тогава – сега вече има!!!) Двата отвеса на пропастната пещера са обсипани с фасетки: пьрвия от горе до долу, а втория до 2-3м преди дъното. Размерите им са от 1 до 4-5см, а общата площ – около 350-400м2. Мармити и кубета не съществуват. Пещерни кари в комбинация с фасетки са отбелязани на площадката между първия и втория отвес. Форми на напречните сечения: а/ в първия, кладенец – почти правилна окръжност или елипса; б/ в хоризонталната галерия – от неправилна триъгълна форма с острият връх нагоре, до неправилен трапец или многоъгълна форма; Подът е равен, към края на южната част на галерията наклонен, покрит с глина и необработени от водата камъни. Вторични образувания почти не съществуват освен малки натеци с кафяв белезникав цвят в двата края на хоризонталната галерия. Биоспелеологични изследвания не са провеждани. Прилепи не са забелязвани, струпвания на гуано също. Изследвания за антропоспелеология не са провеждани, кости, керамика, оръдия на труда и т. н. не са намирани. Неизследвани места няма. Бяха правени опити за разчистване на южната част на галерията в най-ниската ѝ крайна част за евентуално продължение, но без успех.
Екипирана за ТЕВ. За проникване в пропастта е необходимо едно 40м въже
или 2х20м и две малки престилки за подлагане при самите клинове. Спитовете за първия отвес са забити от ляво, на около 1м височина от пода, за втория отвее също от ляво (с лице към отвеса) на около 40-50см над площадката. Проходимостта е нормална, без проблеми. Преди проникване трябва да се разчисти входа и след излизане отново да се затвори. Има газ!!! Таблица с дължините, азимутите и наклоните на отсечките отсечка дължина азимут наклон допълнителни данни 1 – 2 5м – -90 ръба на въртопа – вход 2 – 3 4. 6м 18 -40 3 – 4 12. 5м – -90 първи отвес 4 – 5 2м 323 -6 междинна площадка 5 – 6 2м 83 0 междинна площадка 6 – 7 16. 5м – -90 втори отвес 7 – 8 9м 0 0 8 – 9 4м 348 -15 – 3м 90 0 странична заличка 7 – 10 10м 180 0 10 – 11 4м 195 -25 11 – ? (изрязано)
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Оборудвана за ТЕВ