Коритската яма

  • Други имена
    Коритата -
  • Дължина
    20 m.
  • Дълбочина
    16 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1190 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Коритска яма | *Коритска дупка, *Коритата

    с. Миланово *Община Своге *Софийска област

    Местност: Коритата –

    Врачански карстов район № 203 –

    Лакатнишки пещерен подрайон –

    Старопланинска област –

    GPS – E: 23, 244522 N: 43, 081932 – WGS84

    Рег.№ 1568 *Код № 203525 *АНМВ 1190м.

    Обща дължина 20м. *Денивелация -16м.

    Пропастна пещера Влажност Влажна , Периодично водна Разклоненост Многоетажна , Неразклонена

    История на откриването: Входа е отворен при прокопаване на канал за водопровод за близките кошари през м. септември 1986г. Открита от Румяна Пандурска по време на маркировъчна бригада, която поради липса на въже не успява да влезе. Първото спускане в тази пещера осъшествено на 11/10/1986г от Петко Съйнов, Румяна Пандурска, Иван Пандурски и Юлиан Атанасов – СПК„Академик“ гр. София. Те съставят първата карта на пещерата. Прекартирана от А. Жалов и К. Стоичков – ПК“Хеликтит“ гр. София на 23/05/2004г.

    Местонахождение:

    Входа на пещерата е разположен на 2. 7км североизточно от с. Миланово в местността Коритата. Той се разкрива в незначително пропадане до кошарите в местността. Пещерата е разположена в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажа над селото, от където пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмения път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя в ляво, малко преди достигането на каменния мост над т. нар. Говежди дол. Пътеката извежда в дясно от кошарите в посочената местност. Пряката пътека отвежда до самите кошари. Върви се покрай тях докато се достигне до пилон от зимната маркировка за х. Пършевица. Входа на пещерата се намира на 4. 5м западно от пилона. До него може и да се стигне и предвижвайки се по калдъръмения път за Враца, без да се използва пряката пътека. Отвора на пропастта не е видим, защото обикновено е покрит с дъски, ламарини и автомобилни гуми.

    Описание на пещерата:

    „Входът е точно с размер на автомобилна джанта. След отвес около 15м, на който още тогава Юли постави спит, и след изкачване на около двуметров праг се слиза до зала или по-скоро голяма цепнатина (дължина около 10м, шириина около 3м, височина – около 6-7м), дъното на която очевидно се е наводнявало. Явно водата е изтичала отнякъде, но не успяхме да установим откъде. В реда на непроверените клюки, предприемчив селянин си бил монтирал тоалетна отгоре. Казвам го, за да не се чудят къде да я намерят тези, които евентуално имат желание да… влизат в нея.“ (Петко Съйнов)

    Второ описание: Входът има полукръгла форма с размери 0. 8х0. 5м. Следва

    силно наклонен до 70° участък, който преминава в отвее. На четвъртият метър едно скално ребро прави удобна за стъпване площадка. Следва 8. 3м отвее. Достига се до кално дъно с малка заличка и галерия развиваща се в североизточна посока. В североизточната част на залата се вижда кална силновъзходяща галерия, в която може да се търси продължение на пещерата. Тръгва се в североизточна посока и се преодолява праг от 2м (Може отвеса да не се спуска до дъното и да се върви по удобни за ходене ребра). Достига се до стеснение дълго 2. 5м и се попада отново в заличка с размери 4х4м. Във височина има комин и най-вероятно непроучена галерия. В ляво има малко езерце, а в средата и две отверстия, които водят до по-ниско разположена галерия. В срещуположния край на залата също има отверстие, което води към същото място. След спускане от 3. 5м се попада на хоризонтална и на места тясна галерия с равен глинест под. Тя завършва с малко и плитко езерце. Пещерата е влажна и изключително кална. Тя е бедна на образувания и в нея не са извършвани биоспелеологични и климатични изследвания.

    Екипиране за ТЕВ:

    Нужен инвентар: 30м въже, 2-3 протектора, 2-3 стоманени примки, 2-3 карабинера. Пещерата не е накована със спитове за ТЕВ. Основното закрепване се прави на пилона с маркировката. Практически тази опора е неразрушима и сигурна, затова не е необходимо да се дублира. Междинно закрепване се организира със стоманена примка на скалното ребро намиращо се на 4м под входа. Следва 8. 3м отвес в камбана. Остатъка от въжето е нужен за малкото отвесче във втората заличка. Там няма хубави опори за завързване (необходимо да се забият спитове). Могат да се използват скални халки и ребра в близост до отвесчето. При сегашното екипиране се поставя протектор на ръба. Следва рапел в камбана от 3. 5м.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 1
    Специфични особености: Не е екипирана за ТЕВ