Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: да
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Два вида прилепи – Pipistrellus Pipistrellus и Myotis myotis; Isopoda sp.
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, разклонена с три входа
Карта
Каца пещера
Местност: Курт канара, Тотовските ливади
с. Сеслав, Разградски окръг
Рег № 1364 Код: 104035
Дължина 170 м., Денивелация -8 м.
Надморска височина 95 м., МЕБ 22 м.
Пещерата „Каца пещера“ се намира на запад-югозапад на 275 гр. От центъра на с. Сеслав, Разградски окръг, в суходолие с южно протежение. Пряко от селото може да се стигне само пеша. По горски път достъпен за коли с повишена проходимост, води покрай Счупения камък и по голината, предимно по левия географски бряг, се достига до единствения скален масив – Кутрканара – по десния географски бряг. Пещерата отстои по права линия на 2300 м. от центъра на селото и на около 5 км. по горския път.
Масивът, в който е изработена Каца пещера, е неголям, с височина около 18 м. и ширина около 45 м., като основата му отстои на 22 м. от центъра на долината. Долно-кредните варовици на масива имат плочест характер, почти хоризонтални, с дебелина на слоевете до 3 м., жултеникаво сиви на цвят, повърхностно силно денудирани и напукани от мразово изветряне. Абсолютна надморска височина на главния вход е 95 м.
Името на пещерата се произнася обикновено Каца, но по-старите турски жители на с. Сеслав го произнасят и Каса, не можейки правилно да произнесат буквите „ц“. Обяснението на местните жители е, че входът при т.А /вж. картата/ прилича на Каца. Пещерата е известна на повечето по-стари жители на селото.
Каца пещера е някогашно губилище на поройните води, когато по сегашното суходолие са текли по връхните части на долината. От този някогашен период е останал понорния вход при т.9, който е и най-старият по възраст. В него може да се слезе низходящо към вътрешността на пещерата към т.5, буква С. До т.5 пещерата е със ширина максимално до 4м., височина максимално 3-4 м. Две леви и едно дясно малки отклонения задънват с наслаги. От т.5 пещерата преминава към т.С на плана като диаклаза с височина до 8м., в горната си част трудно установима и губеща с масива. Между т.6 и т.5 има иманярски изкоп. При т.5 има уширено допълнително от човешка ръка тунелче което води към другата, по-ниско съояща част на пещерата. Тази част започва от буква А/т.1/ с добре оформен голям вход. След входа следва уширение, с характерна скално площадка вляво /източно/. При буква „F‘ е изработен нисък, но широк най-долен етаж, преплитащ се и свързващ се с горния етаж канал. Уширението при входа се съединява и с още един, десен вход. В ляво от главния вход /т.А/, отстоящи по-висок има още два входа на отделни малки ниши – лявата с дължина 8м., дясната по-близко стояща до входа – 11м.
Пещерата е образувана последователно от входа при т.9/Д/ и прилежащия и десен вход, който сега е позатрупан с наслаги. Последователно е образувана лявата ниша, после дясната и едва след това е обработен вход А /от реперна точка 1-5/, включително и горната част на най-десния вход, след което чрез меандриране са обработени площадките при входа вляво и най-ниския, долен нисък етаж и долната част на най-десния вход.
Пещерата е лишена от образувания, освен дребни малки дендритни пъпки и няколко груби повлека в края на галерия „С“. Цялата пещера без пода, е покрита с дребни корозионни дупчици, личат остатъци от стенни мармити, което показва турбулентно движение на водите в пещерата. Понеже пещерата се продухва осезателно от въздушите течения, марзовото изветряне е характерно за почти всички части. Гравитачните блокове и по-едър материал са рядко – повече се намират в галерията от т.9 до т.5. Почвени сифони има на местата на страничните галерийки между т.9 и буква „С“ на плана на пещерата. Капеща вода има само на две места – в началото на двата главни входа.
При бегла проверка на наслагите, в двете ниши и главния вход на повърхността бяха намерени фрагменти от керамика, предадени в музея в Разград. Местата на находищата са отбелязани с червен фулмастер на картния лист.
Хранителната среда в пещерата е твърде бедна – внесени са клони и шума. Троглофили и троглобионти не са открити. Установени бяха два вида прилепи в по няколко екземпляра: Pipstrellus pipstrellus, и Myotis myotis.
Описал Петър Трантеев 1975 г.