Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: 18 вида безгръбначни,от които 7 троглобионти и стигобионти N. Buresti Fage 1926, Sphaerowides buresti Strorehol 1964, Cy
Бележки относно застрашеността на биологичните видове: Обитава се от голям брой колония от прилепи
Геоморфоложко описание
Изходен пункт мах. Сопово – на разклона на шосетата за Монтана, Вършец и Враца. Тръгва се в посока Враца, изкачва се в равнината и се отделя по асфалтиран път, водещ до почивна станция, край която тече реката от пещерата. От разклона разстоянието е 2. 1км с азимут 82гр. Долния вход е с размер 5. 6х2м и от него изтича реката. Средният вход е пропастен, овален 8. 8х2. 2м, Горният вход е в основата на скален венец с размери 2. 8х1. 4м и гледа на изток. Денивелацията между входовете е отгоре надолу 28м и 35м. Направена е теодолитна снимка.
Горния етаж започва с наклонена низходяща галерия, след която етажа е хоризонтален. След нея вляво долу има малък отвор, водещ в големи галерии към пропастта. Горния и средния етажи са свързани с 52м пропаст с 4 отвеса, разделени с площадки. С нея са свързани и други малки отвеси и галерии. Дъното е заето от голямо дълбоко езеро. Средния етаж започва къса 9м вертикална част, след която галерията е наклонена и слиза до нивото на долния етаж. Тук се разклонява в постоянно водни хоризонтални галерии, кота по целия долин и част от средния етаж тече реката. Общата дължина на достъпните части е 1302м. (горен 228м, среден 849м, долен 110м, пропастна част 115м). Остават некартирани тясни и почти изцяло запълнени с вода 150м, достъпни само с водонепроницаемо облекло. Денивелациите са спрямо горния вход – до крайната точка на горния етаж – 8м, до крайната точка на средния етаж – 56м, до водопада – 60м, до крайната достъпна точка на долния етаж 63м. Развита е в сиви варовици с елементи на залягане – простиране 110гр и наклон 35гр на север. Възраст – долна креда – апт. В тектонско отношение скалите се отнасят към южното бедро на Салашката синклинала. Пукнатините са с посоки на разпространение 70гр и 115гр. Подземната река е с дебит 78-390л/сек. Излиза в средния етаж от сифон и тече 100м по много ниска галерия. (Тези части са изследвани от „Академик“ – София.) След това влиза 19м в достъпните части на средния етаж и през 3м водопад пропада в сифон. Появява се отново в долния етаж и излизат през входа, където са каптирани. Проведен е опит с флуоресцин на 09/05/1987г като времето за движение на водата от водопада до изхода е 32мин. В пещерата се наблюдават голям брой различни по форма, обем и дълбочина езера, разположени изцяло в средния етаж, като най-дълбоките са под пропастта. Останалите са плитки (0. 60м), издължени и почти свързани, като вероятно маркират старо корито на реката. Наслагите варират от глина през пясък до отделни огладени варовикови късове. Формата на напречните сечения е разнообразна, като най-често срещаната е издължената във височина поради диаклазния характер. Често се срещат триъгълна и многоъгълна форма, усложнена от козирки като по-устойчиви пластове в разреза. Пещерата е богата на образувания – сталактити, сталагмите, сталактони, завеси, ребра, синтрови прегради, дендрити и др. Размерите са от цевични до масивни. Разположени са на горния и най-вече на средния етаж. Пещерата е обитавана от голямо количество прилепи в средния етаж, като има купчини от гуано.
Необходим инвентар за горния и средния етаж – 4м прусеци, пропастта (52м) е оборудвана за ТЕВ. Лодка не може да се ползува поради размера на галериите. Необходимо време за проникване и през пропастта 5ч.
(Описание на В. Георгиев – „Пъстринец“ – Монтана)
История: Първо проучване 16-18/02/1968г 13 души от „Академик“-София с ръководител Стоице Андреев – картирани 500м, климатични и биоспелеологични изследвания. През 1971г. „Планинец“ – София картират 963м от горните етажи 130м водна част. След това е работено от „Веслец“ – Враца. Последното проучване е направено 09-16/05/1987г. съвместно от „Пъстринец“, „Монтана“ и „Академик“
Описание на достъпа
Изходен пункт мах. Сопово – на разклона на шосетата за Монтана, Вършец и Враца. Тръгва се в посока Враца, изкачва се в равнината и се отделя по асфалтиран път, водещ до почивна станция, край която тече реката от пещерата. От разклона разстоянието е 2. 1км с азимут 82гр. Долния вход е с размер 5. 6х2м и от него изтича реката. Средният вход е пропастен, овален 8. 8х2. 2м, Горният вход е в основата на скален венец с размери 2. 8х1. 4м и гледа на изток. Денивелацията между входовете е отгоре надолу 28м и 35м. Направена е теодолитна снимка.
Горния етаж започва с наклонена низходяща галерия, след която етажа е хоризонтален. След нея вляво долу има малък отвор, водещ в големи галерии към пропастта. Горния и средния етажи са свързани с 52м пропаст с 4 отвеса, разделени с площадки. С нея са свързани и други малки отвеси и галерии. Дъното е заето от голямо дълбоко езеро. Средния етаж започва къса 9м вертикална част, след която галерията е наклонена и слиза до нивото на долния етаж. Тук се разклонява в постоянно водни хоризонтални галерии, кота по целия долин и част от средния етаж тече реката. Общата дължина на достъпните части е 1302м. (горен 228м, среден 849м, долен 110м, пропастна част 115м). Остават некартирани тясни и почти изцяло запълнени с вода 150м, достъпни само с водонепроницаемо облекло. Денивелациите са спрямо горния вход – до крайната точка на горния етаж – 8м, до крайната точка на средния етаж – 56м, до водопада – 60м, до крайната достъпна точка на долния етаж 63м. Развита е в сиви варовици с елементи на залягане – простиране 110гр и наклон 35гр на север. Възраст – долна креда – апт. В тектонско отношение скалите се отнасят към южното бедро на Салашката синклинала. Пукнатините са с посоки на разпространение 70гр и 115гр. Подземната река е с дебит 78-390л/сек. Излиза в средния етаж от сифон и тече 100м по много ниска галерия. (Тези части са изследвани от „Академик“ – София.) След това влиза 19м в достъпните части на средния етаж и през 3м водопад пропада в сифон. Появява се отново в долния етаж и излизат през входа, където са каптирани. Проведен е опит с флуоресцин на 09/05/1987г като времето за движение на водата от водопада до изхода е 32мин. В пещерата се наблюдават голям брой различни по форма, обем и дълбочина езера, разположени изцяло в средния етаж, като най-дълбоките са под пропастта. Останалите са плитки (0. 60м), издължени и почти свързани, като вероятно маркират старо корито на реката. Наслагите варират от глина през пясък до отделни огладени варовикови късове. Формата на напречните сечения е разнообразна, като най-често срещаната е издължената във височина поради диаклазния характер. Често се срещат триъгълна и многоъгълна форма, усложнена от козирки като по-устойчиви пластове в разреза. Пещерата е богата на образувания – сталактити, сталагмите, сталактони, завеси, ребра, синтрови прегради, дендрити и др. Размерите са от цевични до масивни. Разположени са на горния и най-вече на средния етаж. Пещерата е обитавана от голямо количество прилепи в средния етаж, като има купчини от гуано.
Необходим инвентар за горния и средния етаж – 4м прусеци, пропастта (52м) е оборудвана за ТЕВ. Лодка не може да се ползува поради размера на галериите. Необходимо време за проникване и през пропастта 5ч.
(Описание на В. Георгиев – „Пъстринец“ – Монтана)
История: Първо проучване 16-18/02/1968г 13 души от „Академик“-София с ръководител Стоице Андреев – картирани 500м, климатични и биоспелеологични изследвания. През 1971г. „Планинец“ – София картират 963м от горните етажи 130м водна част. След това е работено от „Веслец“ – Враца. Последното проучване е направено 09-16/05/1987г. съвместно от „Пъстринец“, „Монтана“ и „Академик“
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 4
Специфични особености: Триетажна,с три входа,разклонена
Техническо описание
Изходен пункт мах. Сопово – на разклона на шосетата за Монтана, Вършец и Враца. Тръгва се в посока Враца, изкачва се в равнината и се отделя по асфалтиран път, водещ до почивна станция, край която тече реката от пещерата. От разклона разстоянието е 2. 1км с азимут 82гр. Долния вход е с размер 5. 6х2м и от него изтича реката. Средният вход е пропастен, овален 8. 8х2. 2м, Горният вход е в основата на скален венец с размери 2. 8х1. 4м и гледа на изток. Денивелацията между входовете е отгоре надолу 28м и 35м. Направена е теодолитна снимка.
Горния етаж започва с наклонена низходяща галерия, след която етажа е хоризонтален. След нея вляво долу има малък отвор, водещ в големи галерии към пропастта. Горния и средния етажи са свързани с 52м пропаст с 4 отвеса, разделени с площадки. С нея са свързани и други малки отвеси и галерии. Дъното е заето от голямо дълбоко езеро. Средния етаж започва къса 9м вертикална част, след която галерията е наклонена и слиза до нивото на долния етаж. Тук се разклонява в постоянно водни хоризонтални галерии, кота по целия долин и част от средния етаж тече реката. Общата дължина на достъпните части е 1302м. (горен 228м, среден 849м, долен 110м, пропастна част 115м). Остават некартирани тясни и почти изцяло запълнени с вода 150м, достъпни само с водонепроницаемо облекло. Денивелациите са спрямо горния вход – до крайната точка на горния етаж – 8м, до крайната точка на средния етаж – 56м, до водопада – 60м, до крайната достъпна точка на долния етаж 63м. Развита е в сиви варовици с елементи на залягане – простиране 110гр и наклон 35гр на север. Възраст – долна креда – апт. В тектонско отношение скалите се отнасят към южното бедро на Салашката синклинала. Пукнатините са с посоки на разпространение 70гр и 115гр. Подземната река е с дебит 78-390л/сек. Излиза в средния етаж от сифон и тече 100м по много ниска галерия. (Тези части са изследвани от „Академик“ – София.) След това влиза 19м в достъпните части на средния етаж и през 3м водопад пропада в сифон. Появява се отново в долния етаж и излизат през входа, където са каптирани. Проведен е опит с флуоресцин на 09/05/1987г като времето за движение на водата от водопада до изхода е 32мин. В пещерата се наблюдават голям брой различни по форма, обем и дълбочина езера, разположени изцяло в средния етаж, като най-дълбоките са под пропастта. Останалите са плитки (0. 60м), издължени и почти свързани, като вероятно маркират старо корито на реката. Наслагите варират от глина през пясък до отделни огладени варовикови късове. Формата на напречните сечения е разнообразна, като най-често срещаната е издължената във височина поради диаклазния характер. Често се срещат триъгълна и многоъгълна форма, усложнена от козирки като по-устойчиви пластове в разреза. Пещерата е богата на образувания – сталактити, сталагмите, сталактони, завеси, ребра, синтрови прегради, дендрити и др. Размерите са от цевични до масивни. Разположени са на горния и най-вече на средния етаж. Пещерата е обитавана от голямо количество прилепи в средния етаж, като има купчини от гуано.
Необходим инвентар за горния и средния етаж – 4м прусеци, пропастта (52м) е оборудвана за ТЕВ. Лодка не може да се ползува поради размера на галериите. Необходимо време за проникване и през пропастта 5ч.
(Описание на В. Георгиев – „Пъстринец“ – Монтана)
История: Първо проучване 16-18/02/1968г 13 души от „Академик“-София с ръководител Стоице Андреев – картирани 500м, климатични и биоспелеологични изследвания. През 1971г. „Планинец“ – София картират 963м от горните етажи 130м водна част. След това е работено от „Веслец“ – Враца. Последното проучване е направено 09-16/05/1987г. съвместно от „Пъстринец“, „Монтана“ и „Академик“
Карта
