Каленска пещ

  • Други имена
    Диненица;Пещта -
  • Дължина
    826 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    15 m.
  • Надморска височина
    445 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: няколко вида прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Описание на пещера *Каленската пещ* / „Пещта“ ; „Диненица“ с. Горна Кремена Област Врачанска Община Мездра Местност *Пещта* Каменополско-Карлуковски район, Старопланинска област № 206-072 G P G E 23, 443000 N 43, 131086 – WGS84 НМВ 493м Дължина 826м Денивелация +15м Рег. № 1625

    Остои на 2, 6км от с. Кален, в основата на скален венец. Каленската пещ е образувана основно по диаклазна цепка в пресечен равнинен релеф с дълбоко врязани речни долини. Развита е в мастрихтски ва- ровици, изграждащи мантията на силно денудираната Бешовишка анти- клинала, на югозапад от която е обширната Мездренска синклинала. Пещерата е водна, двувходова, едногалерийна, леко възходяща. Има два входа. Първият от тях има формата на неправилна полуелипса с раз- мери 20х5м и е обърнат на запад. Вторият представлява малък отвор който след 3м се свързва с основната галерия. Началните части на пещерата представляват голяма зала с размери 45х22х10м. В най-ля- вата и ниска част на „Голямата зала“ протича потокът, а подът е покрит с глина, овчи тор и на няколко места с прилепно гуано. По тавана се виждат изветрели сталактити. През зимния сезон в „Голя- мата зала“(до 35м)се образуват ледени образувания със значителни размери. От залата тръгват три галирии, които след 20м отново се събират в една(лявата е каптирана). Основната галерия се развива основно в СИ и СЗ посока. След залата галерията отначало е широка 5м, висока 2м, постъпенно се променя и става висока 10-15м, а шири- ната намалява до 1, 6м до първия сифон. Общата дължина до тук е 520м 380м по централната ос. На 280м от входа има втори етаж. След сифона високата до 16м галерия след 25-тия метър се снижава ряз- ко до 1, 2м и след още 20м достига до „Залата на водопада“, изпъл- нена с тътен и воден прах. Вадопадът, висок 3, 7м води до горен етаж. След „Водопада“водната галерия се разделя на две. Над „Водо- пада“се влива поток, идващ от лявата галерия, на която след 10м таванът рязко се снижава и спира пред езерен сефон, дълъг 3м. След него галерията е ниска, наполовина наводнена, дълга 30м. Тя отвежда до двуметров водопад и след 50м завършва със сифон. Вдясно от Во- допада основната галерия продължава щирока до 3-4м и висока 8-9м На 100м от ляво късо водно разклонение с дължина 11м завършва със стеснение. След 50м къс еднометров сифон води до друг сифон, от който изтича основният поток. Проучените и картирани галерии имат обща дължина 826м, от които 520м се падат на галериите до първи сифон, а 306м след него. По централната си ос пещерата е дълга 528м. След Водопада потокът при слаб наклон протича през пещерата и излиза навън. Дебитът му варира от 10-50 л/сек. Водата се събира в края на пещерата от три подземни потока. Дълбочината на водата не надхвърля никъде 1, 3м. Подът на галериите е покрит с пясък, чакъл, камъни, глина, калцитна кора и прилепно гуано. Кремъчни ядки се наблюдават навсякаде н пещерата. Каленската водна пещера е една от богатите на вторични образувания. След първия сифон об- разуванията са непокътнати, Цветовете им варират от млечнобели до тъмнокафяво, червен и оловночерен. Най-големият сталактон е висок 6, 2м, а най-големият сталактит е 3м. През 1955г в привходните части археологът Н. Джамбазов е открил останки от желязната епоха. Пещерата е проучвана през м. септември 1959г от П. Трантеев, П. Берон, Т. Мичев и Вл. Бешков. Проучена и карт- ирана повторно от П. Христов от с. Кален в периода 1970-1976г. На 2-06. 1971г след 6, 5 метровия първи сифон е открито продължение- то(описание по П. Христов). Пещерата е каптирана за битови нужди. В пещерата обитават няколко вида прилепи. На 11 юни 2006г група в състав П. Берон, А. Вълчов, В. Пелтеков и Тр. Даалиев установи колония от прилепи от около 1000 броя

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: да
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 3
    Специфични особености: Двувходова,разклонена