Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Местонахождение и достъп: Намира се на 4. 2 км. североизтоцно от с. Миланово в местността “Конярника” в северното подножие на вр. Мечитите (1387. 2 м. н. в) намиращ се в Бегличкия дял на Врачанска планина, Западна Стара планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдаръмен път от Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Върви се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 1 км се преминава покрай валог, вляво с руини от къща. Продължава се около 300 метра и се достига до друг подобен валог със стръмен южен склон, на който има малка букова гора. Тя се заобикаля от запад за да се достигне до голяма купчина от камъни и пръст, зад която се разкрива и входа на пропастта. Описание: Надморска височина на входа е 1322 м. Той се разкрива в дъното на малък склонов въртоп, разкопан от иманяри. Изкопът е дълбок 2. 60 метра и е достъпен от западния му край, по стъпала, изкопани в пръстта. Входът на пещерата е с размери 1. 30 м. на 1. 30 м. и е ориентиран на изток. След него се попада в широка низходяща галерия, която отвежда в отвес с диаметър в горната част 1. 80 метра и дълбочина 13. 2 м. Галерията и отвеса са оборудвани от иманярите посредством дървени стълби, площадки с парапети, които представляват поразителна гледка. В горната част на отвеса се забелязва голям бараж, който подпира огромен сипей, висящ над него. Дъното на отвеса представлява зала с размери 6 х 5 метра с няколко големи скални блока в средата. В западния ѝ край се отваря тесен отвес, дълбок 4 м. На дъното му има голям автомобилен резервоар, оставен от иманярите. Точно в противоположния, източен край на залата под калцитни натеци се разкрива тесен вход (1. 2 х 0. 60 м) на силно низходяща, почти отвесна галерия. След 4 м наклона на галерията става 45 градуса. Придвижването е по диаклаза, запълнена с глина и камъни, баражирани с дървени подпори. Тази къса галерия отвежда до върха на отвес, дълбок 11м. Отвесът е широк и удобен за спускане, а стените му са покрити с красиви натечни образувания. Попада се в низходяща зала с глинест под. В залата под отвеса се забелязват дълги дървени пръти, по които вероятно иманярите са слизали. От дъното на отвеса се слиза още 4 м по наклон и се достига до затлаченото с наслаги дъно на залата. От него стърчат върховете на 3-4 кола с голям диаметър. Вероятно пропастта продължава в дълбочина. Срутване на иманярски бараж в момента пречи за проникване в дълбочина. Пропастта е изключително опасна за проникване. Причини за това са голямото количество пръст и камъни, баражирани с нестабилни дървени конструкции! Като цяло пещерата е влажна, дъното ѝ е изключително кално. В нея биоспелеоложки и климатични изследвания не са извършвани. Нейната дълбочина е -43 м, при което тя се нарежда сред най-дълбоките пропасти на Милановското плато. Геология и тектоника: Пещерата е образувана в слоисти варовици от Бабинската свита със среднотриаска възраст (аниз), изграждащи Соколецката антиклинала. Необходим инвентар: 70 м въже, 5-6 примки, 5-6 карабинера, 1 планка, 1-2 протектора. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на скални халки в дясната част на привходната галерия. Слизането в първия отвес (-15 м) се извършва по иманярските стълби като въжето се използва само за самоосигуровка Спускане на рапел не е възможно. Основното и дублиращо закрепване за проникване в тясната, силно низходяща галерия се организира над входа ѝ на натечни образувания. Междинно прехвърляне се организира на спит, който е забит на дясната стена на низходящата диаклазна галерия на 4. 5 м. под началното закрепване. Последният 11-метров отвес е в камбана. Той се екипира на естествени опори върху голям калцитен натек. Да се внимава! Някои от тях са нестабилни. Между тези две закрепвания е желателно да се сложи амортизиращ възел. Отвесът е широк и удобен за спускане. Внимание! По хода на цялата пропаст има много голяма опасност от падащи камъни! История на проучването: Пропастта е разкопана от иманяри, които работят в района от няколко години. Открита при теренен обход, по сведения от овчаря Мито Гьозов от с. Миланово, от А. Жалов, М. Стаменова и К. Стоичков по време на клубна експедиция на ПК “Хеликтит”- София, на 22. 07. 2001г. Първото спускане до залата под входния отвес извършва А. Жалов като установява, че пропастта продължава с тесен отвес. Пропастта е детайлно изследвана и картирана на 11. 08. 2001г. от К. Стоичков, К. Дикански, К. Касабов и М. Стаменова, членове на ПК “Хеликтит” София. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов
Описание на достъпа
Местонахождение и достъп: Намира се на 4. 2 км. североизтоцно от с. Миланово в местността “Конярника” в северното подножие на вр. Мечитите (1387. 2 м. н. в) намиращ се в Бегличкия дял на Врачанска планина, Западна Стара планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдаръмен път от Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Върви се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 1 км се преминава покрай валог, вляво с руини от къща. Продължава се около 300 метра и се достига до друг подобен валог със стръмен южен склон, на който има малка букова гора. Тя се заобикаля от запад за да се достигне до голяма купчина от камъни и пръст, зад която се разкрива и входа на пропастта. Описание: Надморска височина на входа е 1322 м. Той се разкрива в дъното на малък склонов въртоп, разкопан от иманяри. Изкопът е дълбок 2. 60 метра и е достъпен от западния му край, по стъпала, изкопани в пръстта. Входът на пещерата е с размери 1. 30 м. на 1. 30 м. и е ориентиран на изток. След него се попада в широка низходяща галерия, която отвежда в отвес с диаметър в горната част 1. 80 метра и дълбочина 13. 2 м. Галерията и отвеса са оборудвани от иманярите посредством дървени стълби, площадки с парапети, които представляват поразителна гледка. В горната част на отвеса се забелязва голям бараж, който подпира огромен сипей, висящ над него. Дъното на отвеса представлява зала с размери 6 х 5 метра с няколко големи скални блока в средата. В западния ѝ край се отваря тесен отвес, дълбок 4 м. На дъното му има голям автомобилен резервоар, оставен от иманярите. Точно в противоположния, източен край на залата под калцитни натеци се разкрива тесен вход (1. 2 х 0. 60 м) на силно низходяща, почти отвесна галерия. След 4 м наклона на галерията става 45 градуса. Придвижването е по диаклаза, запълнена с глина и камъни, баражирани с дървени подпори. Тази къса галерия отвежда до върха на отвес, дълбок 11м. Отвесът е широк и удобен за спускане, а стените му са покрити с красиви натечни образувания. Попада се в низходяща зала с глинест под. В залата под отвеса се забелязват дълги дървени пръти, по които вероятно иманярите са слизали. От дъното на отвеса се слиза още 4 м по наклон и се достига до затлаченото с наслаги дъно на залата. От него стърчат върховете на 3-4 кола с голям диаметър. Вероятно пропастта продължава в дълбочина. Срутване на иманярски бараж в момента пречи за проникване в дълбочина. Пропастта е изключително опасна за проникване. Причини за това са голямото количество пръст и камъни, баражирани с нестабилни дървени конструкции! Като цяло пещерата е влажна, дъното ѝ е изключително кално. В нея биоспелеоложки и климатични изследвания не са извършвани. Нейната дълбочина е -43 м, при което тя се нарежда сред най-дълбоките пропасти на Милановското плато. Геология и тектоника: Пещерата е образувана в слоисти варовици от Бабинската свита със среднотриаска възраст (аниз), изграждащи Соколецката антиклинала. Необходим инвентар: 70 м въже, 5-6 примки, 5-6 карабинера, 1 планка, 1-2 протектора. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на скални халки в дясната част на привходната галерия. Слизането в първия отвес (-15 м) се извършва по иманярските стълби като въжето се използва само за самоосигуровка Спускане на рапел не е възможно. Основното и дублиращо закрепване за проникване в тясната, силно низходяща галерия се организира над входа ѝ на натечни образувания. Междинно прехвърляне се организира на спит, който е забит на дясната стена на низходящата диаклазна галерия на 4. 5 м. под началното закрепване. Последният 11-метров отвес е в камбана. Той се екипира на естествени опори върху голям калцитен натек. Да се внимава! Някои от тях са нестабилни. Между тези две закрепвания е желателно да се сложи амортизиращ възел. Отвесът е широк и удобен за спускане. Внимание! По хода на цялата пропаст има много голяма опасност от падащи камъни! История на проучването: Пропастта е разкопана от иманяри, които работят в района от няколко години. Открита при теренен обход, по сведения от овчаря Мито Гьозов от с. Миланово, от А. Жалов, М. Стаменова и К. Стоичков по време на клубна експедиция на ПК “Хеликтит”- София, на 22. 07. 2001г. Първото спускане до залата под входния отвес извършва А. Жалов като установява, че пропастта продължава с тесен отвес. Пропастта е детайлно изследвана и картирана на 11. 08. 2001г. от К. Стоичков, К. Дикански, К. Касабов и М. Стаменова, членове на ПК “Хеликтит” София. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Изключително опасна за проникване.Голямо количество пръст и камъни баражирани с нестабилни дърв.конструкции. Екипирана с анкери 10мм и спитове, необходими са дълги примки.
Техническо описание
Местонахождение и достъп: Намира се на 4. 2 км. североизтоцно от с. Миланово в местността “Конярника” в северното подножие на вр. Мечитите (1387. 2 м. н. в) намиращ се в Бегличкия дял на Врачанска планина, Западна Стара планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) обектът попада във Врачански пещерен район № 203, Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдаръмен път от Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Върви се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 1 км се преминава покрай валог, вляво с руини от къща. Продължава се около 300 метра и се достига до друг подобен валог със стръмен южен склон, на който има малка букова гора. Тя се заобикаля от запад за да се достигне до голяма купчина от камъни и пръст, зад която се разкрива и входа на пропастта. Описание: Надморска височина на входа е 1322 м. Той се разкрива в дъното на малък склонов въртоп, разкопан от иманяри. Изкопът е дълбок 2. 60 метра и е достъпен от западния му край, по стъпала, изкопани в пръстта. Входът на пещерата е с размери 1. 30 м. на 1. 30 м. и е ориентиран на изток. След него се попада в широка низходяща галерия, която отвежда в отвес с диаметър в горната част 1. 80 метра и дълбочина 13. 2 м. Галерията и отвеса са оборудвани от иманярите посредством дървени стълби, площадки с парапети, които представляват поразителна гледка. В горната част на отвеса се забелязва голям бараж, който подпира огромен сипей, висящ над него. Дъното на отвеса представлява зала с размери 6 х 5 метра с няколко големи скални блока в средата. В западния ѝ край се отваря тесен отвес, дълбок 4 м. На дъното му има голям автомобилен резервоар, оставен от иманярите. Точно в противоположния, източен край на залата под калцитни натеци се разкрива тесен вход (1. 2 х 0. 60 м) на силно низходяща, почти отвесна галерия. След 4 м наклона на галерията става 45 градуса. Придвижването е по диаклаза, запълнена с глина и камъни, баражирани с дървени подпори. Тази къса галерия отвежда до върха на отвес, дълбок 11м. Отвесът е широк и удобен за спускане, а стените му са покрити с красиви натечни образувания. Попада се в низходяща зала с глинест под. В залата под отвеса се забелязват дълги дървени пръти, по които вероятно иманярите са слизали. От дъното на отвеса се слиза още 4 м по наклон и се достига до затлаченото с наслаги дъно на залата. От него стърчат върховете на 3-4 кола с голям диаметър. Вероятно пропастта продължава в дълбочина. Срутване на иманярски бараж в момента пречи за проникване в дълбочина. Пропастта е изключително опасна за проникване. Причини за това са голямото количество пръст и камъни, баражирани с нестабилни дървени конструкции! Като цяло пещерата е влажна, дъното ѝ е изключително кално. В нея биоспелеоложки и климатични изследвания не са извършвани. Нейната дълбочина е -43 м, при което тя се нарежда сред най-дълбоките пропасти на Милановското плато. Геология и тектоника: Пещерата е образувана в слоисти варовици от Бабинската свита със среднотриаска възраст (аниз), изграждащи Соколецката антиклинала. Необходим инвентар: 70 м въже, 5-6 примки, 5-6 карабинера, 1 планка, 1-2 протектора. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на скални халки в дясната част на привходната галерия. Слизането в първия отвес (-15 м) се извършва по иманярските стълби като въжето се използва само за самоосигуровка Спускане на рапел не е възможно. Основното и дублиращо закрепване за проникване в тясната, силно низходяща галерия се организира над входа ѝ на натечни образувания. Междинно прехвърляне се организира на спит, който е забит на дясната стена на низходящата диаклазна галерия на 4. 5 м. под началното закрепване. Последният 11-метров отвес е в камбана. Той се екипира на естествени опори върху голям калцитен натек. Да се внимава! Някои от тях са нестабилни. Между тези две закрепвания е желателно да се сложи амортизиращ възел. Отвесът е широк и удобен за спускане. Внимание! По хода на цялата пропаст има много голяма опасност от падащи камъни! История на проучването: Пропастта е разкопана от иманяри, които работят в района от няколко години. Открита при теренен обход, по сведения от овчаря Мито Гьозов от с. Миланово, от А. Жалов, М. Стаменова и К. Стоичков по време на клубна експедиция на ПК “Хеликтит”- София, на 22. 07. 2001г. Първото спускане до залата под входния отвес извършва А. Жалов като установява, че пропастта продължава с тесен отвес. Пропастта е детайлно изследвана и картирана на 11. 08. 2001г. от К. Стоичков, К. Дикански, К. Касабов и М. Стаменова, членове на ПК “Хеликтит” София. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов
Карта
