Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: К. Стоичков ПК “Хелектит” София. Гръмова дупка. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. рег № 5103. Районен № 206 734. дължина (7. 80 м), денивелация (-18. 90 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока с. Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 50 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Минава се покрай входа на пропастта Пополежа. От него се тръгва на югозапад. Достига се до горичка от храсти. Някъде на това място се разкрива и входа на пропастта Ивайлова дупка. Входа на търсената от нас пропаст трябва да се търси на около 15 метра леко в дясна след входа на горепосочената пропаст. Входа се разкрива в основата на дървета сред карни жлебове. Описание: Пропастта се развива по една основна пукнатина североизток – югоизток. След преодоляването на тесен вертикален вход се попада на отвес. Той може да се преодолее и на “камина”, но е препоръчително да се постави въже за осигуряване. След преодоляването на отвеса (около 18 м.), се попада в неголяма зала (6х4х5 м). Тя има овална форма, а стените и тавана са покрити с натеци и драперии. Подът е покрит с глина и скални блокове нападали по време на разчистването на входа. В североизточния край след издигане на пода има тесняк, зад който се вижда разширение. Това е сигурно връзката със съседната Ивайлова дупка. В залата е установено наличието на СО2. Да се внимава!!! Спелеобиоложки и климатоложки изследвания не са правени. Необходим инвентар: За осигуровка се препоръчва използването на въже 25 м и самохвати. Това ще улесни значително прониквача при излизане. Въжето се връзва на дървета край входа на пропастта История на проучването: Входа на пропастта Гръмова дупка е открит през 1999-та година по време на есенния лагер сбор на ПК “Хелектит” София от А. Жалов. На 04. 03. 2000г. е направен безуспешен опит да бъде разширен входа и от Ж. Петров, К. Стоичков и К. Касабов. Втори безуспешен опит е направен на 08-09. 10. 05 г. от К. Стоичков, А. Жалов и Х. Стоянов. По време на есенния сбор на 04. 11. 2005 г. входа и е най-сетне е разширен и е съставена карта от Ж. Петров и П. Димитров членове на ПК “Хелектит” София.
Описание на достъпа
Източник: К. Стоичков ПК “Хелектит” София. Гръмова дупка. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. рег № 5103. Районен № 206 734. дължина (7. 80 м), денивелация (-18. 90 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока с. Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 50 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Минава се покрай входа на пропастта Пополежа. От него се тръгва на югозапад. Достига се до горичка от храсти. Някъде на това място се разкрива и входа на пропастта Ивайлова дупка. Входа на търсената от нас пропаст трябва да се търси на около 15 метра леко в дясна след входа на горепосочената пропаст. Входа се разкрива в основата на дървета сред карни жлебове. Описание: Пропастта се развива по една основна пукнатина североизток – югоизток. След преодоляването на тесен вертикален вход се попада на отвес. Той може да се преодолее и на “камина”, но е препоръчително да се постави въже за осигуряване. След преодоляването на отвеса (около 18 м.), се попада в неголяма зала (6х4х5 м). Тя има овална форма, а стените и тавана са покрити с натеци и драперии. Подът е покрит с глина и скални блокове нападали по време на разчистването на входа. В североизточния край след издигане на пода има тесняк, зад който се вижда разширение. Това е сигурно връзката със съседната Ивайлова дупка. В залата е установено наличието на СО2. Да се внимава!!! Спелеобиоложки и климатоложки изследвания не са правени. Необходим инвентар: За осигуровка се препоръчва използването на въже 25 м и самохвати. Това ще улесни значително прониквача при излизане. Въжето се връзва на дървета край входа на пропастта История на проучването: Входа на пропастта Гръмова дупка е открит през 1999-та година по време на есенния лагер сбор на ПК “Хелектит” София от А. Жалов. На 04. 03. 2000г. е направен безуспешен опит да бъде разширен входа и от Ж. Петров, К. Стоичков и К. Касабов. Втори безуспешен опит е направен на 08-09. 10. 05 г. от К. Стоичков, А. Жалов и Х. Стоянов. По време на есенния сбор на 04. 11. 2005 г. входа и е най-сетне е разширен и е съставена карта от Ж. Петров и П. Димитров членове на ПК “Хелектит” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: да
Брой сифони: 0
Специфични особености: !! Установено е наличие на СО 2 !!!
Техническо описание
Източник: К. Стоичков ПК “Хелектит” София. Гръмова дупка. с. Карлуково. м. Глигора (Пополежа). Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. рег № 5103. Районен № 206 734. дължина (7. 80 м), денивелация (-18. 90 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пропастта се разкрива в сред карни жлебове в местността Пополежа на левият географски бряг на р. Искър в близост до пътя минаващ през платото (Глигора) в посока с. Кунино. При нормален ход от гара Карлуково до пропастта се достига за около 50 мин. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е ЖП гара “Карлуково”. Минава се зад нея и се слиза по стъпалата, които отвеждат до асфалтиран път. Тръгва се по пътя по посока село Кунино, който не след дълго отвежда до мост над река Искър. След като се премине по него се минава покрай старата ЖП гара “Карлуково”. Хваща се черен път, който тръгва в ляво от психиатричната клиника, като набира постепенно денивелация. Първоначално пътя свива в южна посока но не след дълго прави завой на северозапад, като преминава покрай каптаж. Пътят е широк и си личи, че се използва често. Постепенно наклона пада, като от двете му страни започват да се появяват разклонения. Подминават се първите две разклонения на пътя съответно в ляво и дясно. Достига се до нов разклон в ляво. Поема се по обрасъл с трева стар път. Той почти веднага навлиза в рядка гора и храсталаци. Върви се по пътя докато не се излезе от гората в открита местност с ниски и бодливи храсти. От мястото, където се излиза от гората се поема в ляво. Минава се покрай входа на пропастта Пополежа. От него се тръгва на югозапад. Достига се до горичка от храсти. Някъде на това място се разкрива и входа на пропастта Ивайлова дупка. Входа на търсената от нас пропаст трябва да се търси на около 15 метра леко в дясна след входа на горепосочената пропаст. Входа се разкрива в основата на дървета сред карни жлебове. Описание: Пропастта се развива по една основна пукнатина североизток – югоизток. След преодоляването на тесен вертикален вход се попада на отвес. Той може да се преодолее и на “камина”, но е препоръчително да се постави въже за осигуряване. След преодоляването на отвеса (около 18 м.), се попада в неголяма зала (6х4х5 м). Тя има овална форма, а стените и тавана са покрити с натеци и драперии. Подът е покрит с глина и скални блокове нападали по време на разчистването на входа. В североизточния край след издигане на пода има тесняк, зад който се вижда разширение. Това е сигурно връзката със съседната Ивайлова дупка. В залата е установено наличието на СО2. Да се внимава!!! Спелеобиоложки и климатоложки изследвания не са правени. Необходим инвентар: За осигуровка се препоръчва използването на въже 25 м и самохвати. Това ще улесни значително прониквача при излизане. Въжето се връзва на дървета край входа на пропастта История на проучването: Входа на пропастта Гръмова дупка е открит през 1999-та година по време на есенния лагер сбор на ПК “Хелектит” София от А. Жалов. На 04. 03. 2000г. е направен безуспешен опит да бъде разширен входа и от Ж. Петров, К. Стоичков и К. Касабов. Втори безуспешен опит е направен на 08-09. 10. 05 г. от К. Стоичков, А. Жалов и Х. Стоянов. По време на есенния сбор на 04. 11. 2005 г. входа и е най-сетне е разширен и е съставена карта от Ж. Петров и П. Димитров членове на ПК “Хелектит” София.
Карта
