Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: 300-400 бр. прилепи на 4.11.1973 год. и около 20 бр. на 18.08.1974 год.
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Името и произлиза от това, че на около, 300 м източно от нея има друга – “Малката пещера” /понастоящем е каптирана за чешма и входът и е зазидан/.
Най близък изходен пункт – с. Коевци.
От центъра на с. Коевци се намира на около 1600 крачки, посока запад- югозапад през рекичката. Пещерата се намира в едно дере, десен приток на рекичката в местността „Потока“.
На 2 км източно от с. Коевци, на десния бряг на р. Пиздица се намира „Голямата пещера”. Защо е наричат така е неизвестно Едни казват ,че това било така защото тя е по малка от другата водна пещера, а други твърдят обратното.
Входа и е голям и лесно забележим. Висок е 5 м. Широчината му е 3 м. Пещерата е едноканална с тясна и висока галерия. Причината за нейното образуване е реката, която извира от нея, имаща дебит вариращ в границите от 20 л/м до’ 30 л/м, променящ се в зависимост от сезона. Бедна е на образувания, но на места процеса на калциран е доста силен. Накрая пещерата завършва със сифон.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: изворна, едноетажна, неразклонена
Карта
Вход – форма овална, размери – височина 4 м, ширина 2.2 м., гледа на север – североизток. От него изтича вода, която се влива в рекичката.
Относителната му денивелация спрямо местния ерозионен базис 25 – 30 м.
Зона на мразовото изветряне – на 15 м от входа.
Галерия – една, почти права, леко извита наляво с няколко характерни чупки; размери: средна ширина 1 м., средна височина 3-4м
Стените на галерията са покрити с фасетки, по-ясно изразени към дъното. Същото се отнася за ерозионнитете котли, особено по тавана. Има зачатъци на синтрова кора, съвсем слаби/0.5-1 см/.
Пещерата е диаклазна, развита по една пукнатина. Блокажи и срутвания няма.
Дължината на галерията е 99 м. Азимутите са снемани с геоложки компас. Денивелацията е малка от + 2 до + 4 м /не може да се измери точно поради малките наклони от порядъка на 1-2 градуса/.
Най-голяма ширина – 4,5 м на 98-ият метър най-малка ширина 0.4 м на 22 – 25 метър.
Най-голяма височина – 8,5 м на 53-ия метър; най-малка височина 1 м на 90-ият метър.
През галерията тече поток с дебит около 0.2 л/сек/ мерено през време на доста голяма суша/. Най-голяма дълбочина – 50 см. на 33-ият метър . Потока не пресъхва никога. Пода на галерията е предимно скала, само в дъното, близо до сифона има дребен чакъл.
Пещерата завършва с Воден сифон, дълбочината му е около 60 см. ширина около 80 см., навътре в него се вижда на около 2 м. /водата е бистра/. Дъното му е тиня. Няма пролука между тавана и водата. Температура на водата – 13оС.
Образувания: само повлеци с белезникаво-кафяв цвят /живи и мъртви/.
Прилепне гуано: на 53-ият метър около 20-30 см, на 95-ят метър повече, но размесено е глина. /На това място го отмива водата при покачване на нивото/.
Температура на въздуха:
22° при входа, 16° на 62-ят метър измерени в 9 ч на 18.08.1974 г. Въздушни течения няма.
Фауна: на 4.11.1973 г. при посещение в пещерата бяха грубо преброени около 300-400 прилепа от 2 вида /подковонос и неизвестен за нас вид/, докато на 18.08.1974 год. те бяха около 20 броя.
Във водата се намират мамарци /или подобни на тях животни/ с бял цвят.
Не е изследвана за Археологически находки пред входа, но едва ли има. Пещерата не е била пригодна за живеене.
Не съществува легенда за пещерата.
Проходимостта на пещерата е добра, необходими са гумени ботуши, но при липса на такива може да се премине на камина над водата /от 20-ят до 42-ят метър/.
Алпийски инвентар не е нужен. Минимален брой на прониквачите – 1 човек.
ЛЕГЕНДА
Хората разказват, че някога, преди много години, по тези места бродели славните български хайдути поп Мартин и Вълчан войвода. Подгонени от турски потери те били принудени да отидат в Австрия. Завърнали се едва след две години с чета от 200 юнаци, всички кръгли сираци .За да отмъсти на поп Мартин, бея взел в своя харем хубавата Елена, дъщеря на попа и жена му. Трудно било да се проникне в харема на бея, но хайдутите успели. Един ден поп Мартин и Вълчан. Войвода, представяйки се за австрийски търговци му отишли на гости. Без дори и най малко да подозира кои са тези хора, бея ги посрещнал с всички почести и ги нагостил богата. Използвайки заблудата на бея, хайдутите успели да организират бягството на двете жени. По пътя към хайдушкото сборище, жената на попа, която доброволно приела мохамеданската вяра, решила да се върне отново в харема. Разбрал подлия й замисъл, поп Мартин решил за назидание на всички които променят вярата си да я изгори на клада. Събрал четата си пред „Малката пещера“ и казал: „Нека всеки помни Поп Мартин и това, как той наказва предателите“ и запалил кладата. И тогава когато над долината се понесли писъците на горящата жена, той венчал дъщеря си за Вълчан войвода.
От тогава винаги, когато някой отиде пред пещерата трябва да напали огън. Такъв е обичаят.
ТД „Планинец „ София
31.07.1978 г.
Изготвили: Румен Николов, Ангелина Попкирилова