Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на „Голямата пещера“ с. Комунари Варненска област община Дългопол Аспаруховско-Дебелецки район, Старопланинска област № 219 Местност – Венеца Данни: Обща дължина 29m Денивелация -6m Рег.№ 1757 Код: 219024 НМВ 150м
Пещерата е развита в северния склон на платото, заключено между реките Голяма и Луда Камчия, изградено от терциерни песъчливи мергели и кредни варовици. По главния път от гр. Дългопол за с. Комунари на 300м преди разклона за с. Партизани от ляво започва чер, коларски път, който отвежда до жп кантон Комунари – изходен пункт за пещерата, която отстои на 3, 5 км СИ с азимут 30 градуса от жп кантона. Тръгва се по добре очертана горска пътека, която за около 40 мин, извежда до основата на скалния венец, в близост до Козята пещера. Входът е разположен на 12м височина от пътечката, виеща се в основата на венеца. Той е СИ изложение. Достъпът до него е чрез използване на алпийска техника. Пещерата е суха, разклонена, едноетажна. „Неотдавна експедиция с ръководител Д. Златарски – директор на музея в Дългопол, направи проучване на пещерния комплекс в скалния масив северно от гара Комунари – Варненско. Обект на особено внимание беше „Голямата пещера“ в която през 1966, 1967 и 1968 г са извършени археологически разкопки от студенти-историци от Велико търновския университет. На плато над пещерата, където някога е имало силно укрепена римска крепост, съществувала и през византийския период, е открита еднокорабна базилика от края на V и началото на VІ век. Разположена на около 12 м височина в скалата, „Голямата пещера“ е недостъпна без специални съоръжения. Поради това десетки находки оттам попълниха богатия фонд на музея в Дългопол Откритите археологически материали определят продължителен период на обитаване. Най-старите датират от каменно-медната епоха. Това са керамичните съдове, работени на ръка. Подобна керамика е намирана при разкопки на селищни могили в района. Запазената керамика е сравнително малко, но нумизматичните находки са огромни. Стотици са намерените римски дребни медни монети *аси*. По-голямата част от тях са от ІV-V век. Това показва, че крепостта е играла важна роля в живота на Римската империя. Голяма част от римските бронзови монети са сечени в провинциалните крайморски градове и датират от ІІ и ІІІ век. В близост до „Голямата пещера“ са намерени автономни монети и от по-стари епохи. Част от тях са сечени в Одесос. Между римските монети има и уникални. Някои от тях са сечени в Рим. През последния ден на експедицията попаднахме на автентична монета от Гордиан ІІІ, сечена в императорския монетен двор. Най-голямо количество от намерената в пещерата керамика е от византийски произход. Някои от паниците-пахари са украсени с дълбоко врязан вълнообразен орнамент, характерен за епохата. От- крити са едри медни и бронзови монети от VІ век, повечето от Юстиниановата династия. Една от тях, сечена през ХІІІ век е особено ценна. Интерес представляват и множеството останки от Втората българска държава. Най-ценни от тях са бронзовата обица с художествено украсени кухи топки и много фина златна обица от същия период. Намерена бе монета с лика на цар Иван Александър и сина му Михаил, сечена вероятно в Търново. Значителното количество керамика от тази епоха показва изтънчен вкус и високо професионално майсторство. Археологическите проучвания в „Голямата пещера“ довеждат до извода, че тук са намерили убежище българите от околността по време на турското нашествие. Открита е монета от началото на ХVІІ век. От други исторически извори е известно, че по това време османската администрация провежда в района тотална асимилаторска политика, придружена с репресии. Тогава са били съборени двете християнски църкви в Провадия, разрушена църквата в Дългопол, напуснат манастирът край с. Аспарухово – Варненско. Възможно е част от населението да е потърсило убежище в непристъпната твърдина. От анализа на находките се установи, че обитатели- те на пещерата са прекарали тук сравнително дълго време, поддържайки връзки с околните селища. Близко до входа ѝ е намерена интересна пощенска стрела, предназначена за изпращане на съобщения. Открити са греди и дъски за жилищно помещение, брава от врата и други предмети. Много мисли пораждат откритите принадлежности за предене и тъкане, части от тъкани, дебели вълнени дрехи, части от черги, облекла и няколко турски монети. Намерената част от дървена стълба е сравнително запазена и вероятно е използвана от обитателите на пещерата. За трагичния им край има интересни хипотези. Възможно е хората да са измрели от епидемия или счупване на стълбата да е прекъснала връзката със земята. Не е изключена възможността и да са избити. За съжаление въпросите, които възникват, трудно ще се решат поради пораженията, които иманярите са нанесли на този ценен исторически паметник. Тяхната разрушителна дейност продължават и някои любители пещерняци.“
Николай Панайотов.
Изследвана и картотекирана на 27. 05. 1975 г от П. Николов, Д. Иванов и Д. Добрев от пещерния клуб към ТД „Галата“ гр. Варна.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Намира се на 12 м. височина от основата на масива
Карта
