Главина дупка

  • Други имена
  • Дължина
    13 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    4 m.
  • Надморска височина
    510 m.
  • Ерозионен базис
    80 m.
  • Година на откриване
    2008
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Главина дупка. г. Лакатник. мах. Самотвор. м. Главиното- десния географски бряг на р. Петренска. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5454. Районен № 203 180. Дължина (13. 28 м), денивелация (+3. 51 м).

    Местонахождение и достъп: Входовете на пещерата се намира в горната част и над скалния венец на десния географски бряг на р. Петреница в местността Главиното в землището на махала Самотвор. Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р. Петренска. От чешмата на Сини вир се тръгва по пътекaта за местноста Вражи дупки. Хваща се първия разклон на пътеката вдясно. Следва изкачване, което набира бързо денивелация. Достига се до разклон. Пътеката завива на север-североизток и достига до основата на скалния венец. Следват две серпантини, като се върви по ътеката за махала Самотвор. В ляво от пътеката в основата на малко скално венче се подминава входа на пещерата Вражи дупки № 1. Достига се до заравнено място над венците. Пътеката прави две серпантини над него и завива отново в северна посока. Продължава се нагоре и се достига нов разклон. Хваща се в дясно и пътеката навлиза в гора. Не след дълго се излиза от нея. Точно на това място на 2 м в дясно от пътеката е отвесният вход на пещерата. Край него растат ниски дървета. За да се достигне до основния вход трябва да се отклоним от пътеката на около 10 м преди отвесният вход и да се слезе покрай скалния венец. Намирането на входа може да е трудно без водач.
    Описание: Основният и вход е с големи размери 4. 20х1. 70 м и има североизточно изложение и издължена неправилна форма. След него се попада на широко преддверие. Тавана е силно напукан и на места някои от пукнатините комуникират с повърхността. На 3 метра след входа има големи камъни, които се заобикалят лазешком. Попада се под отвесният вход. Той има размери 1. 90х1. 00м и неправилна форма. От него до пода е 2. 50 м. Следва ниска до 1. 10 м и широка галерия дълга 8. 40 м. В края си тя има стъпаловиден характер и постепенно стеснява и задънва в образувания. Пода е покрит с пръст, а на места стените и свода с повлеци. В тази си част пещерата е влажна, има и дендрити. Забелязани са единични екземпляри прилепи. Входната част е нагледен пример за рушаща се „умираща” пещера. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. Нейните размери са дължина 13. 28 м при денивелация от + 3. 51 м. История на проучването: Пещерата е изследвана в рамките на пещерната експедиция “Петренски дол” 2008 организирана от ПК “Под ръбъ” – Церово. Картирана е К. Стоичков от ПК “Хеликтит” София и З. Илиев завеждащ ГКПБ към БФС на 12. 04. 2008 г.

    Описание на достъпа

    Главина дупка. г. Лакатник. мах. Самотвор. м. Главиното- десния географски бряг на р. Петренска. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. № 5454. Районен № 203 180. Дължина (13. 28 м), денивелация (+3. 51 м).

    Местонахождение и достъп: Входовете на пещерата се намира в горната част и над скалния венец на десния географски бряг на р. Петреница в местността Главиното в землището на махала Самотвор. Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р. Петренска. От чешмата на Сини вир се тръгва по пътекaта за местноста Вражи дупки. Хваща се първия разклон на пътеката вдясно. Следва изкачване, което набира бързо денивелация. Достига се до разклон. Пътеката завива на север-североизток и достига до основата на скалния венец. Следват две серпантини, като се върви по ътеката за махала Самотвор. В ляво от пътеката в основата на малко скално венче се подминава входа на пещерата Вражи дупки № 1. Достига се до заравнено място над венците. Пътеката прави две серпантини над него и завива отново в северна посока. Продължава се нагоре и се достига нов разклон. Хваща се в дясно и пътеката навлиза в гора. Не след дълго се излиза от нея. Точно на това място на 2 м в дясно от пътеката е отвесният вход на пещерата. Край него растат ниски дървета. За да се достигне до основния вход трябва да се отклоним от пътеката на около 10 м преди отвесният вход и да се слезе покрай скалния венец. Намирането на входа може да е трудно без водач.
    Описание: Основният и вход е с големи размери 4. 20х1. 70 м и има североизточно изложение и издължена неправилна форма. След него се попада на широко преддверие. Тавана е силно напукан и на места някои от пукнатините комуникират с повърхността. На 3 метра след входа има големи камъни, които се заобикалят лазешком. Попада се под отвесният вход. Той има размери 1. 90х1. 00м и неправилна форма. От него до пода е 2. 50 м. Следва ниска до 1. 10 м и широка галерия дълга 8. 40 м. В края си тя има стъпаловиден характер и постепенно стеснява и задънва в образувания. Пода е покрит с пръст, а на места стените и свода с повлеци. В тази си част пещерата е влажна, има и дендрити. Забелязани са единични екземпляри прилепи. Входната част е нагледен пример за рушаща се „умираща” пещера. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. Нейните размери са дължина 13. 28 м при денивелация от + 3. 51 м. История на проучването: Пещерата е изследвана в рамките на пещерната експедиция “Петренски дол” 2008 организирана от ПК “Под ръбъ” – Церово. Картирана е К. Стоичков от ПК “Хеликтит” София и З. Илиев завеждащ ГКПБ към БФС на 12. 04. 2008 г.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едноетажна, неразклонена с комин + 2м.

    Карта

  • Картировач(и)
    К. Стоичков, З. Илиев ПК "Хеликтит" София, ПК "Еделвайс" София
  • Дата
    2008-04-12