Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: н.д.
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана ТЕВ. Вътрешен отвес 15 м.
Техническо описание
Бански суходол. № 75 (Гаргина цепка). гр. Банско. циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. Вихренски пещерен подрайон. № 5891. Районен № 402 165. Дължина (24 м), денивелация (–27 м).
Местонахождение и достъп: Входът на пропастта се разкрива на самата стена на Котешкия чал, западната част на циркуса “Бански суходол”. Входа може да бъде забелязан от далеч, но е силно недостъпен. Тя отстои на 5-7 часа път от гр. Банско и на около час и половина път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. Достъп: От лагера се тръгва в западна посока. Първоначално се изкачва по големи камъни. След набиране на денивелация се достига до основата на скален венец. От него се търси просека в клека. Излиза се на открито място, като се траверсира склона и се влиза отново в просека сред клека. Тя отвежда до голямо долинно понижение. Върви се на границата на клека, като отново се траверсира основата на склона. Не след дълго се достига до пролука в клековете. От това място се пресича долината, като се държи посока северозапад-основата на „Котешкия чал”. Достига се място с ясно изразени пропадания в основата на възвишение. Следва кратко изкачване на възвишението около 20 м денивелация. Достига се до място с характерни скални блокове и заравнение. От него започва изкачване около 15 м в северна посока. Достига се до хапактерна премка в основата на Котешкия чал. Целта е да се достигне подножието на стената надясно под котешкия чал на място от където може да се катери нагоре. продължава се косо в ляво над отвесните части, достъпът до пещерата е отгоре по силно наклонени и ронливи скали! Тъй като пещерата не се вижда отгоре, мястото за слизане се определя от изолирано скално балконче надвесено над същинската отвесна част на стената, пещерата е на около 10 метра преди и над него. До пещерата могат да достигнат само добре подготвени планинари готови да катерят и откатерват ронливи пасажи от 3-та категория, без осигуровка ( състоянието на скалата не позволява поставяне на надеждни осигуровки). В никакъв случай да не се тръгва при мокро време, или изгледи за такова! Описание: Входът на пещерата има издължена форма и размери 8, 50 м височина и около 2 м ширина. Той има югоизточно изложение. От него се попада на низходяща галерия с дължина 15 м. На места височината на цепнатината достига 13 м, а широчината и 1. 20 м. В привходните части се забелязва активно мразово изветряне, има и гнезда на птици. Тази част на пещерата представлява наклонена цепнатина в скалата, като в долния край се намира отвор на отвес дълбок (15м). Дъното на наклонената част е покрито с камъни с различни размери и има опасност да се изсипят в отвеса, Да се внимава! Входът на отвеса е сравнително тесен. Неговите размери са; 0, 60х1 м. Отвеса в дълбочина постепенно се разширява и достига размери 7. 30х3 м. Дъното представлява наклонена галерия. Подът е покрит с пръст и камъни. По стените на отвеса се стича влага. В дънната част след лазкопаване може да се попадне на продължение на пещерата в дълбочина. Пещерата е хладна и влажна в дънната си част. Нужен инвентар: Нужен инвентар: 25 м въже, 2 анкерни планки, 2 скални клина, 4 карабинера. Техническо описание: Отвесът на пещерата се екипира на два анкера на около метър над отвора, и се дублира със скални клинове в лявата стена. Необходимо е 25 метра въже и 4 карабинера. История на проучването: Пропаст №75 Гаргина цепка е открита чрез наблюдение на стената на Котешкия чал от В. Марков ПК „Хеликтит” София. Има вероятност да е виждана и друг път, но опити за достигането и вероятно не са правени. До входа и за първи път достигат В. Марков и Х. Христов от ПК „Хеликтит” София на 28. 08. 2011г. Тогава е и разкопан отвора в дъното на сипея. Картата на пещерата е съставена на 30. 08. 2011г от В. Марков и Х. Христов ПК „Хеликтит” София.
Карта
