Фурната

  • Други имена
  • Дължина
    11 m.
  • Дълбочина
    2 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1146 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Фурната. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 402. рег № 4654. дължина (10. 50м), денивелация (-1. 50м).

    GPS координати по Пулково N 43° 03′ 37. 6“ E 23° 00′ 59. 6“

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 800 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входовете ѝ са разположени на 1170 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, под старо губилище, се разкриват двата входа на пещерата Пропастчиците. Продължава се по долината в североизточна посока. Подминават се последователно в ляво две губилища, като зад второто е разположена Ямата която духа № 4653. Преминава се през пътя, който пресича ливадите и се върви срещу течението на потока (появява се през зимата и пролетта). В лявата част на ливадите се забелязват стари губилища. Държи се същата посока, като се достига до единствената голяма скала в района, в основата на която е рзположен и изключително тесния вход на пещерата. Има и друг път за достигане до нея. След картофените ниви се продължава по главния път, който завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, избягват се няколко странични разклонения. На мястото където гората свършва в ляво се отделя широк черен път, който води стръмно надолу. От тази позиция е ясно забележима голяма скала ниско долу в подножието на отсрещния склон. Там в нейната основа се разкрива изключително тесния вход на пещерата. За да се достигне до там се слиза по пътя в долината. Той пресича ливадите и се изкачва по южния склон на вр. Глоговица. На това място се тръгва в посока север-североизток. Върви се срещу течението на потока (появява се зимата и пролетта), докато не се достигне до скалата в чиято основа е пещерата. Описание: Входа на пещерата се намира в основата на висока скала. Той има южно изложение и размери (0. 50 х 0. 40 м). През него се влиза в ниска и широка преса със стъпаловиден плочест характер. Движението се извършва в лявата част на пещерата. Ако се продължи на право след като се преодолее тесняк се влиза в високо разширение. На това място може да се застане прав. Забелязват се оскъдни изсъхнали образувания. Тук пещерата задънва в наслаги. Малко преди това в дясно под плоча се отделя преса дълга 2 м и висока 6, 40 м След нея следва праг от 0, 45 м. Попада се в галерия с дължина 3, 50 м която завършва с тясна цепнатина зарита с наслаги. В пещерата са открити множество кости от животни, а биологични и климатични изследвания не са провеждани. Пещерата Фурната има обща дължина 10, 50 м и денивелация – 1, 50 м. История на проучването: Пещерата е разкопана по време на експедиция на ПК “Хеликтит” София, проведена на 07-09. 09. 2000г. от А. Жалов и К. Стоичков, изследвана и картирана от Ж.. Петров и К. Стоичков на 1. 10. 2000г. по време на клубна експедиция в района.

    Описание на достъпа

    Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Фурната. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 402. рег № 4654. дължина (10. 50м), денивелация (-1. 50м).

    GPS координати по Пулково N 43° 03′ 37. 6“ E 23° 00′ 59. 6“

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 800 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входовете ѝ са разположени на 1170 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, под старо губилище, се разкриват двата входа на пещерата Пропастчиците. Продължава се по долината в североизточна посока. Подминават се последователно в ляво две губилища, като зад второто е разположена Ямата която духа № 4653. Преминава се през пътя, който пресича ливадите и се върви срещу течението на потока (появява се през зимата и пролетта). В лявата част на ливадите се забелязват стари губилища. Държи се същата посока, като се достига до единствената голяма скала в района, в основата на която е рзположен и изключително тесния вход на пещерата. Има и друг път за достигане до нея. След картофените ниви се продължава по главния път, който завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, избягват се няколко странични разклонения. На мястото където гората свършва в ляво се отделя широк черен път, който води стръмно надолу. От тази позиция е ясно забележима голяма скала ниско долу в подножието на отсрещния склон. Там в нейната основа се разкрива изключително тесния вход на пещерата. За да се достигне до там се слиза по пътя в долината. Той пресича ливадите и се изкачва по южния склон на вр. Глоговица. На това място се тръгва в посока север-североизток. Върви се срещу течението на потока (появява се зимата и пролетта), докато не се достигне до скалата в чиято основа е пещерата. Описание: Входа на пещерата се намира в основата на висока скала. Той има южно изложение и размери (0. 50 х 0. 40 м). През него се влиза в ниска и широка преса със стъпаловиден плочест характер. Движението се извършва в лявата част на пещерата. Ако се продължи на право след като се преодолее тесняк се влиза в високо разширение. На това място може да се застане прав. Забелязват се оскъдни изсъхнали образувания. Тук пещерата задънва в наслаги. Малко преди това в дясно под плоча се отделя преса дълга 2 м и висока 6, 40 м След нея следва праг от 0, 45 м. Попада се в галерия с дължина 3, 50 м която завършва с тясна цепнатина зарита с наслаги. В пещерата са открити множество кости от животни, а биологични и климатични изследвания не са провеждани. Пещерата Фурната има обща дължина 10, 50 м и денивелация – 1, 50 м. История на проучването: Пещерата е разкопана по време на експедиция на ПК “Хеликтит” София, проведена на 07-09. 09. 2000г. от А. Жалов и К. Стоичков, изследвана и картирана от Ж.. Петров и К. Стоичков на 1. 10. 2000г. по време на клубна експедиция в района.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна,разклонена